Определение № 41789 от 08.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41789 гр. София, 08.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110101258 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу В. Б.

Д..

На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу В. Б. Д. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 408,44 лева (четиристотин и осем лева и 44 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***** период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.07.2024 г. до изплащане на вземането, 79,37 лева (седемдесет и девет лева и 37 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 17.07.2024 г., 37,23 лева (тридесет и седем лева и 23 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 9,18 лева (девет лева и 18 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 17.07.2024 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 45222/2024 г. по описа на СРС, 148 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни 1 месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 45222/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответника оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че още през 2017г. е преустановил ползването на топлинна енергия за отопление или подгряване на вода и реално не ползва услугите на „Т.С.“ ЕАД, като е монтирал в имота си електрически отоплителни уреди за отопление, а за подгряване на водата си използва бойлер. Счита, че с оглед на това потреблението му е нулево. Твърди, че ако ищецът претендира сумите за разпределение на загубите в общите части на сградата, то същото е извършено фактически и юридически неправилно. Сочи, че сградата, находяща се на адрес гр. София, ул. „Акад. Йордан Трифонов“ № 8, се състои от четири самостоятелни и функционално обособени секции - магазинна част, вход А, вход Б и подземен гараж, като първите три са топлоснабдени. Посочва, че единственият вход за магазинната част е разположен непосредствено до входната врата на вход Б, като по този е изпълнена не двойна, а единична врата, което води до липса на буферна зона, което драстично увеличава загубите на топлинна енергия. Допълва, че отоплението на магазинната част идва от две абонатни станции - абонатната станция на вход Б, която захранва магазините по-близки до входа, и абонатната станция на вход А, която захранва магазините в дъното, които са по-далечни от входа. Сочи, че въз основа на Договор № 480 от 27.09.2017г. се осъществява присъединяването на жилищната сграда на вход Б към топлопреносната мрежа чрез съответната абонатна станция, поради което разпределението на загубите на топлинна енергия се извършва само между собствениците на самостоятелни обекти в жилищната част и изключва от разпределението на загубите магазинната част, която не е страна по договора. Счита, че разпределението на загубите се извършва в нарушение на нормативната уредба доколкото три самостоятелни и функционално обособени части от сградата- магазинна част, вход А и вход Б, се снабдяват с топлинна енергия чрез две абонатни станции, находящи се във вход А и във вход Б, поради което приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 60, ал. 1 или ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Посочва, че разпределението е извършвано върху грешна основа. Прави възражение за погасяването на задълженията по давност. Моли за отхвърлянето на предявените искове.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за 2 доклада по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС, като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.

По иска с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, а именно, че начинът, по който е начислено задължението от ищеца е неправилен.

Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона погасителна давност.

Основателността на исковата претенция чл. 422, ал. 1 ГПК вр. по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми; 3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено изпълнение.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Т. като трето лице – помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще 3 възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно. Направено е искане от страна на ищеца за задължаване на третото лице да представи, находящи се у него документи, което също е основателно, доколкото е относимо, допустимо и необходимо и касае събирането на доказателства за правнорелевантни за спора факти.

Ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, като ответникът не е възразил срещу това искане, но е поискал съдебно-счетоводната експертиза да бъде извършена след съдебнотехническата, след като бъде установено действителното количество на доставената топлинна енергия до имота. Искането му е основателно, като съдебно-техническата експертиза следва да отговори и на поставените в отговора на исковата молба задачи.

Искането на ответника за събирането на гласни доказателства следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е необходимо, доколкото за доказването на тези факти е назначена съдебно-техническа експертиза.

Искането на ответника да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред Направление „Архитектура и градоустройство“, въз основа на което да се снабди с техническите проекти за сградата, в т.ч. в частта относно разпределението на секциите и отоплителните инсталации е относимо и допустимо и следва да бъде уважено след внасянето на дължимата такса.

Искането на ответника по чл.190 ГПК за задължаване на ищеца да представи договора за присъединяване на вход А е относимо и допустимо с оглед на възраженията на ответника и следва да бъде уважено.

Следва да се приложи ЧГД № 45222/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2025 г. от 09:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно 4 мотивите на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, като трето лицепомагач на страната на ищеца „Т..

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Т. в едноседмичен срок от получаване препис от настоящето определение да представи намиращите се при него документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинната енергия за имот с адрес: ***** през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., в това число изравнителни сметки документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки за процесния период на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС /ако такива са съставяни/, документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение, като му УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на дадените указания на основание чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за установяване на които страната е създала пречки.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба при депозит в размер на 600,00 лв., вносими от поравно от страните – всяка от тях следва да внесе по 300,00 л в . , в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Б.С.В..

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза след изготвянето на съдебно-техническата експертиза и становището на страните.

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответника, което да послужи пред Направление „Архитектура и градоустройство“, въз основа на което да се снабди с техническите проекти за сградата, в т.ч. в частта относно разпределението на секциите СЛЕД представянето на проект на същото и внасянето на дължимата държавна такса в размер на 05,00 лв.