Определение № 8100 от 08.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8100 гр. София, 08.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501552 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кредисимо“ ЕАД срещу определение № 46390/07.11.2025г. по гр.д. № 25350/2025г. на СРС, 46 с-в в частта, с която е оставена без уважение молбата му вх. № 355341/30.10.2025г. по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 18050/08.10.2025г. по гр.д. № 25350/2023г. на СРС, 49 с-в в частта относно присъденото в полза на адв.

Стефан Стефанов адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 250 лв. до пълния присъден размер от 560 лв.

В частната жалба се поддържа, че определеният по реда на чл. 38 ЗАдв размер на адвокатско възнаграждение от 560 лв. е прекомерен, тъй като съдът не е отчел наличието на голям обем еднозначна съдебна практика за нищожност на договори за потребителски кредити и акцесорни спрямо тях договори за предоставяне на поръчителство. Сочи се, че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения /НМРАВ/ № 1/2004г., съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 по дело С-438/22 и присъденият размер не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Жалбоподателят твърди, че настоящият казус е аналогичен на хипотезата по т.д. № 1908/2022г. на ВКС, І ТО, при която е присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 150 лв.

Излага доводи, че процесуалният представител на ищеца е осъществил еднопосочна защита и не е присъствал лично на проведеното открито съдебно 1 заседание. Моли съда да отмени определението в посочената част и да уважи молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като намали присъденото адвокатско възнаграждение до размера на сумата 250 лв.

Ответникът по жалбата адв. С.С.С. заявява становище за неоснователност на частната жалба, по изложени в писмен отговор съображения. Поддържа, че молбата по чл. 248 ГПК е недопустима, поради липса на приложен списък по чл. 80 ГПК, а правото на възражение за прекомерност на разноските от страна на ищеца – преклудирано. Сочи, че в случая НМРАВ № 1/2004г. е приложима, включително при съобразяване на решение на СЕС от 25.01.2024 по дело С-438/22, тъй като съгласно мотивите на същото, националният съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 ГПК само ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли частната жалба като недопустима, евентуално като неоснователна.

Софийски градски съд, след като се запозна с фактите по делото и обсъди доводите в частната жалба, намира следното:

С решение № 18050/08.10.2025г. по гр.д. № 25350/2023г. на СРС, 49 св са уважени изцяло: предявения от И.С.Я. срещу дружеството – частен жалбоподател иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК и предявения от ответника срещу ищцата насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата 1329. 04 лв.

С решението е присъдено, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на адв.

С.С.С., адвокатско възнаграждение в размер на сумата 560 лв.

С обжалваното определение СРС е приел, че не са налице предпоставките за изменение на постановеното решение в частта досежно определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. за осъществената безплатна правна помощ на ищцата чрез неговото намаляване. Изложил е съображения, че при съобразяване на мотивите на решение на СЕС от 25.01.2024 по дело С-438/22 и цената на първоначално предявения иск от 5930.22 лв., в случая определеното възнаграждение по необвързващата съда норма на чл. 7, ал.2, т. 2 от НМРАВ № 1/2004г. само върху чистата стойност на кредита от 2600 лв., представлява такова под минималния размер и е израз на справедлив подход с оглед характера и интензитета на спора. Съдът е изложил довод, че същият подход е приложен и при определяне на юрисконсултското 2 възнаграждение в размер на 200 лв., като по този начин се балансират разноските между страните съобразно процесуалните условия и уважените главен и насрещен иск.

Частната жалба е допустима.

Доводите в частната жалба за недопустимост на производството касаят съществото на спора и са относими към нейната основателност. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК по принцип рефлектира върху допустимостта на молбата по чл. 248 ГПК, а не върху частната жалба срещу определението на СРС по чл. 248 ГПК, което е предмет на съдебен контрол.

Производството по чл. 248 ГПК е допустимо и в случая не е обвързано от представяне на списък по чл. 80 ГПК, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв се определя от съда и не може да бъде предмет на списъка по чл. 80 ГПК към момента на приключване на устните състезания.

Ето защо молбата по чл. 248 ГПК е допустима.

Съгласно мотивите на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С438/22, съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ № 1/20024г. минимални размери на адвокатски възнаграждения. При съобразяване с решението на СЕС, при определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. чл.

36, ал. 2 ЗАдв /приложима ред. ДВ, бр. 97/2012г./, какъвто е настоящият случай, съдът също не е обвързан от минималните размери на възнаграждения в НМРАВ. В този смисъл е актуалната практика на ВКС, формирана въз основа на цитираното решение на СЕС – така определение № 4089/17.09.2024г. по ч.гр.д. № 2974/2024г. на ВКС, ІV ГО; определение № 4888/29.10.2024г. по ч.гр.д. № 3551/2024г. В цитираната практика на ВКС се сочи, че посочените в НМРАВ № 1/2004г. размери на адвокатски възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са задължителен критерий, а приложимите критерии при определяне цената на адвокатските услуги са фактическата и правна сложност на делото, видът на спора, материалният интерес, видът и количеството на извършената работа.

Съгласно практиката на СЕС /горецитираното решение от 25.01.2024г.; решение от 28.07.2016г. по дело С-57/15 на СЕС, решение от 28.04.2022г. по дело С-531/20, при определяне размера на адвокатско възнаграждение, следва да се съобразява принципа за разумност и пропорционалност. При тълкуване на този принцип в т. 2 на ТР №3/2022 от 01.08.2024г. на ВКС, ОСГТК, се сочи, 3 че разноските за адвокатско възнаграждение са разумни, когато не са ненужно скъпи и прекомерни /при предоставяне на услуги, които не са необходими или поради необичайно висок размер/, а пропорционални – когато са значителна и подходяща част от разноските, следващи се на спечелилата страна.

С оглед изложеното, в случая при определяне размера на възнаграждението, следва да бъдат взети предвид: ниската фактическа и правна сложност на делото, което е вид типово дело за защита на потребител по договор за потребителски кредит, материалния интерес от 2600 лв., извършените процесуални действия – проведено едно съдебно заседание, на което процесуалният представител на ищцата не се е явил, но е представил писмено становище, както и определения размер на разноските за насрещната страна.

В тази връзка съдът е неоснователно възражението в жалбата, че не са налице извършени процесуални действия за единственото съдебно заседание от процесуалния представител на ищцата, тъй като такива са извършени в писмен вид.

Неоснователен е и доводът, че са приложими мотивите по т.д. № 1908/2022г. на ВКС, І ТО, съгласно които е присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на сумата 150 лв., тъй като казусите не са идентични и цитираното дело на ВКС касае определяне на възнаграждение за отговор на касационна жалба.

Следва да се отбележи, че са неправилни мотивите в обжалвания акт, че присъденото възнаграждение е под минималния размер, тъй като не е определено върху целия материален интерес от 5930. 22 лв., а само върху чистата стойност на кредита в размер на 2600 лв. В случая цената на иска, определена по реда на чл. 69, ал.1, т. 4 ГПК, е сумата 2600 лв. В същия смисъл е практиката на ВКС /определение № 790/18.11.2013г. по ч.т.д. № 2496/2013г. на ВКС, І ТО; определение № 134/22.01.2024г. по ч.т.д. № 1958/2023г. на ВКС, І ТО/, в която е изяснено, че понятието стойност на договора има предвид оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена /възнаграждение, комисиона, навло и пр./, респ. в тази стойност не влизат акцесорните по договора за кредит вземания. Ето защо цената на иска по чл. 26 ЗЗД е 2600 лв. и определеното възнаграждение в размер на 560 лв. е съизмеримо точно с 4 минималния размер по чл. 7, ал.2, т. 2 от НМРАВ № 1/20024г., а не попада под него.

Независимо от изложеното, при съобразяване, че определеният размер на юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна също е леко завишен в сравнения с обичайния такъв от 100 лв. за този тип дела, с оглед принципа на пропорционалност, в случая присъденият размер от 560 лв. не следва да бъде намален под минималния. В тази връзка също следва да бъде съобразено, че делото се е развило и с предявен насрещен иск, поради което е извън минималните рамки за този вид дела, както е приел СРС.

По изложените съображения, в случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед цената на всеки от исковете /2600 лв./, настоящото определение е окончателно.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Кредисимо“ ЕАД срещу определение № 46390/07.11.2025г. по гр.д. № 25350/2025г. на СРС, 46 св обжалваната част, с която е оставена без уважение молбата му вх. № 355341/30.10.2025г. по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 18050/08.10.2025г. по гр.д. № 25350/2023г. на СРС, 49 с-в в частта относно присъденото в полза на адв. С.С.С. адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 250 лв. до пълния присъден размер от 560 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6