Решение № 20 от 11.01.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 911/2021
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 11.01.2022
- Състав
- Иво Димитров, Зорница Гладилова, Величка Борилова
Цитирани разпоредби
- чл. 221, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 223, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.569, т.2, пр.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.578, ал.4 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.578, ал.4 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 167, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- §1 · Закон за защита на потребителите и правилата за търговия
- чл. 286 · Търговски закон
- чл. 286, ал.1 · Търговски закон
- чл. 286, ал.3 · Търговски закон
- чл. 287 · Търговски закон
- чл. 301 · Търговски закон
- чл. 318, ал.2 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 20 гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иво Димитров
Членове:
Величка Борилова
Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20211001000911 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260605/09.04.2021 г. по т.д.№ 1714/2018 г. СГС, ТО, VI-17 състав е отхвърлил предявения от „Кардинал 07” ЕООД срещу „Суифт Риспонс” ЕООД, иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба, сключен на 06.11.2017 г., с нотариален акт № 1, том II, рег. № 14334, дело № 167/2017 г. на Нотариус А. Б., с район на действие СРС, с който „Кардинал 07” ЕООД, действащо чрез пълномощника си Т. Г. П., продава на „Суифт риспонс“ ЕООД недвижим имот, представляващ магазин с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, находящ се на адрес: гр. София, ул. „***“ № 35, като сключен от името на „Кардинал 07” ЕООД от представител без надлежно учредена представителна власт. Отхвърлен е предявеният от „Кардинал 07” ООД, срещу „Суифт Риспонс” ЕООД и „Финанс Холд България” ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ магазин с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, находящ се на адрес: гр. София, ул. „***“ № 35, сключен на 12.01.2018 г., с нотариален акт № 41, том I, рег. № 807, дело № 24/2018 г., между „Финанс Холд България” ЕООД, като ипотекарен кредитор, и „Суифт Риспонс” ЕООД, като ипотекарен длъжник, тъй като ипотеката е учредена върху имот, който при сключването на договора не е принадлежал на лицето, което я учредява. Отхвърлен е предявеният от „Кардинал 07” ООД срещу „Суифт Риспонс” ЕООД, „Финанс Холд България” ЕООД, Т. Г. П. и М. А. С. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ магазин с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, находящ се на адрес: гр. София, ул. „***“ № 35, сключен на 22.02.2018 г., с нотариален акт № 187, том II, рег. № 4512, дело № 249/2018 г., между „Финанс Холд България” ЕООД, като ипотекарен кредитор, „Суифт Риспонс” ЕООД, като ипотекарен длъжник и Т. Г. П. и М. А. С., като заемополучатели и длъжници по обезпеченото 1 задължение, тъй като ипотеката е учредена върху имот, който при сключването на договора за това не е принадлежал на лицето, което я учредява.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Кардинал 07” ЕООД, което моли то да бъде отменено и предявените искове – уважени. Поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. От мотивите не ставала ясна действителната воля на съда относно факти и обстоятелства от значение за делото. Не били обсъдени и преценени всички събрани по делото доказателства. Не ставало ясно дали съдът приема упълномощителната сделка от 27.07.2017 г. между "Кардинал 07" ЕООД и Т. Г. П. за нищожна, поради липса на съгласие, респективно дали разпоредителната сделка от 06.11.2017 г. не е недействителна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, защото пълномощника е бил надлежно овластен от управителя на ищцовото дружеството, или защото сделката се счита за потвърдена на основание чл. 301 ТЗ.
По иска с правна квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД съдът в нарушение на чл. 297 ГПК не зачел задължителната сила на влязлото в законна сила Решение № 420 от 15.05.2019 г. по гр. дело № 4295/2018 г. по описа на Районен съд - Враца, с което е прогласена нищожността на упълномощителната сделка по пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя per. № 12461/27.07.2017 г. на нотариус В. И. и нотариална заверка на съдържанието му с per. № 12462/27.07.2017 г. на същия нотариус. Действително ответникът „Суифт Риспонс“ ЕООД не е бил страна по гр.д.№ 4295/2018 г. по описа на PCВраца, но същото не е страна по прогласената за нищожна с решението по това дело упълномощителна сделка от 27.07.2017 г. и не се явява нито необходим, нито обикновен друг на ответницата Т. Г. П. /едноличен собственик и управител на "Сиуфт Риспонс" ЕООД/. Съдът следвало да зачете влязлото в законна сила решение по гр. дело № 4295/2018 г. по описа на PC-Враца и да приеме за доказано правното положение, установено със същото. Упълномощителната сделка от 27.07.2017 г. била нищожна, което водело до липса на представителна власт за „Кардинал 07“ ЕООД при сключване на разпоредителната сделка от 06.11.2017 г. с процесния недвижим имот. Така било прието с т. 4 от ТР № 1/2019 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което силата на пресъдено нещо важала между страните, същата следвало да се зачита от всички /чл. 297 ГПК/. Третите лица, които не са взели участие в делото в качеството си на страни или помагачи, били длъжни да зачетат силата на пресъдено нещо.
Неправилно съдът приел, че е налице потвърждаване на извършените от Т. Г.
П. без представителна власт правни действия по прехвърляне на процесния недвижим имот чрез договор за покупко-продажба от „Кардинал 07” ЕООД на „Суифт Риспонс” ЕООД, тъй като се касаело за правни действия, за действителността на които се изисквала писмена форма, поради което и евентуалното потвърждаване на тези действия съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД следвало да е извършено в същата форма, която е предвидена за упълномощаването /писмена с нотариална заверка на подпис и съдържание на документа/. Разпоредбата на чл.301 ТЗ следвало да се прилага съответно, тъй като сделката по продажба на собственият на ищеца недвижим имот от 06.11.2017 г. не била търговска по смисъла на чл. 286 ТЗ, защото не била свързана с упражняваното от „Кардинал 07“ ЕООД занятие. Процесният имот не бил закупен с цел препродажба. В търговската дейност на ищцовото дружество не била включена покупка на недвижими имоти с цел продажба. Липсвали конкретни факти за извършени от ищеца действия, от които да се съди за липса на противопоставяне от негова страна на сключения договор за покупко-продажба от 06.11.2017 г. Последващите прехвърлителни сделки с имота, за които съдът е приел, че управителя на „Кардинал 07” ЕООД е съдействал, били свързани със запазване на владението и преустановяване на възможността правото на собственост да сменя за напред титуляра си, което би създало предпоставки за учредяване на тежести в полза на трети лица. При сключването им обаче, М. А. С. не участвал и липсвала изразена от него, в качеството му на законен представител на "Кардинал 07" ЕООД, воля за потвърждаване на сделката от 06.11.2017 г. със "Суифт 2
Риспонс" ЕООД, която следвало да е ясно и недвусмислено формирана. Съдът неправилно приел, че „Кардинал 07“ ЕООД придобило обратно собствеността върху процесния недвижим имот чрез подставено лице - К. С. със сключването на договор за покупкопродажба на 11.05.2018 г. при липса на твърдения от страните за подобна привидност.
Противоречало на логиката ищецът да заплати цена, за да придобие собственият си недвижим имот, след което да предяви процесните искове, за да установи по съдебен ред, че никога не е губил това свое право. Налице било противопоставяне от страна на ищеца срещу договора за покупко-продажба от 06.11.2017 г., включително чрез предявяване на настоящите искове. В закона нямало легална дефиниция на термина „противопоставяне“ по смисъла на чл. 301 ТЗ, нито кога се приема, че същото е незабавно и как следва да бъде извършено.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД ответниците не оспорили съдебно установената нищожност на упълномощителната сделка от 27.07.2017 г. Съдът неправилно приел за недоказано твърдението на ищеца, че ответника „Суифт Риспонс“ ЕООД не е собственик на процесния недвижим имот към датите на учредяване на двете атакувани ипотеки. Сделката, от която този ответник черпи правата си била недействителна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД като сключена от името на „Кардинал 07“ ЕООД от лице без представителна власт. Незаконосъобразен бил извода на съда, че нарушаването на нормата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД не води до абсолютна нищожност на сключения договор за учредяване на договорна ипотека на основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 ЗЗД. Нормата била императивна и нарушаването й водело до нищожност на договорната ипотека. В случая не била приложима аналогията с разпоредителните сделки с недвижим имот, сключени от лице, което не притежава правото на собственост, тъй като ипотечното право не било вещно право, а особен вид облигационно право. При прехвърлянето на вещни права върху чужд имот сделката не е недействителна, тъй като никой не можел да прехвърли права, които не притежава /липсва вещно-прехвърлително действие на сделката/, но при договорната ипотека нямало прехвърляне на права, респективно тази сделка не се ползва с такова действие.
Ответникът по жалбата „Финанс Холд България” ЕООД я оспорва и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД „Финанс Холд България” ЕООД като помагач на „Суифт Риспонс“ ЕООД, имало право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане е предмета на спора /чл. 221, ал. 1 ГПК/. Решение № 420/15.05.2019 г. по гр.д. № 4295/2018 г. по описа на P C - Враца, с което е признато за установено спрямо Т. Г. П., че упълномощителната сделка, обективирана Пълномощно с нотариално удостоверени подпис с per. № 12461/27.07.2017 г. на нотариус В. И. е нищожна, поради липса на волеизявление на упълномощителя М. А. С., не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо „Суифт Риспонс“ ЕООД. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК - влязлото в сила решение е задължително само в отношенията между същите страни, за същото искане и на същото основание, а съгласно чл. 223, ал. 1 ГПК силата на пресъдено нещо на решението важи и в отношенията между третото лице помагач и насрещната страна по спора. „Суифт Риспонс“ ЕООД не било лице, обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, нито лице, попадащо в обхвата на изброените в чл. 298, ал. 2 ГПК. Ищецът не представил доказателства, от които да се установи, че не М.С., а друго лице е подписало пълномощното и съдът правилно приел, че пълномощното е валидно, тъй като е подписано от законния органен представител по това време на ищеца като сключената сделка впоследствие е в границите и обема на учредената представителна власт.
Отделно при търговските сделки била налице висяща недействителност до момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена сделка без представителна власт, или евентуалното й потвърждаване. Законодателят обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт или при превишаване пределите на представителната власт сделка с 3 момента на узнаване на сделката. Твърденията на въззивника, че процесната сделка не е търговска били неоснователни. И двете страни по сделката били търговци. Ищецът извършвал такава дейност по занятие, макар това да не е вписано изрично в предмета му на дейност в Търговския регистър и РЮЛНЦ /партидата на дружеството в Имотния регистър, по която са вписани множество покупко-продажби на недвижими имоти/. Предметът му на дейност, вписан в Търговския регистър, не бил посочен изчерпателно и ограничително. В тежест на въззивника било да докаже, че процесната сделка не е извършена по занятие от него, за което липсвали доказателства.
В случай, че се приеме приложимост на чл. 301 ТЗ, за да има покупкопродажбата на имота действие, било достатъчно „Кардинал 07” ЕООД да не й се е противопоставил веднага след узнаването й, а не изрично да я е потвърдил. Сключеният договор за покупко-продажба от Т. Г. П. като пълномощник на „Кардинал 07” ЕООД бил действителен и породил действие, тъй като въззивникът не му се е противопоставил незабавно след узнаването за него. Нещо повече той го потвърдил съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД, с което дори договорът да е бил в състояние на висяща недействителност, окончателно е валидиран и заздравен. Това от своя страна означавало, че купувачът „Суифт Риспонс“ ЕООД, в качеството си на собственик на придобития недвижим имот, валидно е учредил в полза на „Финанс Холд България” ЕООД ипотеки, обективирани в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 41, том I, per. № 807, дело № 24/2018 г. на нотариус М. Г. и в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 187, том II, per. № 4512, дело № 249/2018 г. на нотариус М. Г..