Определение № 19889 от 15.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19889 гр. София, 15.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511051 по описа за 2025 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.130 изр. второ ГПК и по чл. 274, ал.1, т.2 вр. чл. 95, ал.5 ГПК.

Образувано е по

-въззивна частна жалба вх.№ 77953/25.06.2025 г. на Е. Д. М. срещу Определение № 19585/30.04.2025 г., постановено по гр.д. № 77771/2024 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 34-ти състав, с което е отказано предоставяне на правна помощ на частния жалбоподател и производството по делото е прекратено и

- въззивна частна жалба вх.№ 111599/29.09.2025 г. на Е. Д. М. срещу Определение № 37910/11.09.2025 г., постановено по гр.д. № 77771/2024 г. по описа на СРС, ГО, 34-ти състав, с което е отказано предоставяне на правна помощ на частния жалбоподател.

В исковата молба са изложени твърдения, че съдебен състав при Софийски градски съд е приложил искането по чл.424, ал.3 НПК на жалбоподателя в настоящето производство за възобновяване на КНОХД № 1018/2019 г. на Върховен касационен съд по НЧД № 5547/2023 г. по описа на Софийски градски съд и не е изпратил искането на Върховен касационен съд като по този начин го е лишил от възможност да поиска възобновяване на наказателното дело и това е станало причина за продължаване на незаконното му задържане в пенитенциарно заведение, с което са били нарушени чл.6, чл.20, чл.21, чл.47, чл.48 и чл.54 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл.1, чл.5, чл.6, чл.13, чл.14, чл.17 о чл.18 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, чл.2-6 и чл.19 от Договор за Европейския съюз, чл.18, чл.20, чл.67, чл.82 от Договор за функционирането на Европейския съюз и чл.2 и чл.3 от Директива № 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета и от това нарушение са 1 последвали неимуществени вреди за жалбоподателя в значителни размери. При тези фактически твърдения е отправено искане за осъждане на Софийски градски съд да заплати на жалбоподателя обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 17.10.2024 г.

– 10.12.2024 г. в размер на 24 999 лева,

Доколкото в исковата молба са въведени твърдения за нарушена правна норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, което нарушение е „достатъчно съществено" и в причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди (неимуществени) за частноправния субект, то твърди се наличието на юридическите факти, чието осъществяване попада в обхвата на чл. 2в ЗОДОВ.

Съгласно посочената разпоредба, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.

В този случай приложима се явява разпоредбата на чл.7, ал.2 ЗОДОВ, регламентираща задължението на съда, който е ответник по иска и пред който същият е предявен, да изпрати делото на най - близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Уредена е специална местна подсъдност на исковете за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, възлагаща ги в компетентността на съда по мястото на непозволеното увреждане или по настоящия адрес на увредения. Доколкото в ЗОДОВ няма специална норма за родово компетентния съд, то искове по него се предявяват пред местно компетентния съд по правилата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ при съобразяване с общите норми за родова подсъдност – чл. 103 и чл. 104 ГПК. Разпоредбата на чл.7, ал.2 ЗОДОВ препятства разглеждането и решаването на делото от състав на съда, който има качеството на страна в исковия процес (определение № 1160/17.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1319/23 г. на ВКС, ІV ГО, Определение № 3241 от 25.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1952/2024 г., III г. о.).

Настоящият съдебен състав, като констатира, че Софийски градски съд е сочен като ответник по предявения иск по чл. 2в ЗОДОВ, намира, че не може да разглежда въззивната частна жалба, доколкото с оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 6, §1 от Европейската конвенция за правата на човека не е независим и безпристрастен съд (в този смисъл §97 от Решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Д. и Х. срещу България“ от 10.05.2011 г., § 47-51 от мотивите на решението на ЕСПЧ по делото „М. срещу България“ от 10.04.2008 г). В конкретния случай, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ като въззивната частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане, постановено от Софийски районен съд, следва да бъде разгледано от най-близкия съд и това е Софийски окръжен съд. Независимо, че в посочената норма на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ не е предвидено изрично кой е компетентният съд, който да разгледа подадената въззивна частна жалба, в случаите, когато ответник е въззивният съд (Софийски градски съд), то при логическо и систематическо тълкуване на нормата, както и изследването на мотивите при приемането й, следва да се приеме, че настоящото дело следва да бъде прекратено и да бъде изпратено на най - близкия компетентен съд, доколкото тази норма урежда в цялост 2 производството по разглеждане на иск по чл. 2в ЗОДОВ. В мотивите на законопроекта вх.

№ 854-01-47/08.06.2018 г., внесен в 44-то Народно събрание за изменение допълнение на ЗОДОВ се предлагат промени в чл. 7, с които се цели внасяне на яснота в хипотезата, при която искът е предявен пред съд пред, който е ответник по него. Посочен е и конкретният повод за направеното предложение – Решение от 05.04.2018 г. по делото Б.Г. срещу България, с което се приема, че има нарушение на чл. 6, т. 1 от Конвенцията, изразяващо се в неспазване от страна на българския съд, в случая Окръжен съд в Стара Загора на изискването за обективна безпристрастност на същия. Въз основа на така очертаните мотиви, ясна е волята на законодателя - да предвиди гаранции за обективна безпристрастност на съда, който разглежда исковете по ЗОДОВ, включително и пред въззивния съд, който е соченият ответник по иска. Този извод се налага и от второто изречение на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, който посочва, че делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.

Това означава, че единственото изключение, което се допуска от общото правило е, че когато ответник по иска е Върховен касационен съд или Върховен административен съд и не може да бъде намерен друг по-близък съд, който да е компетентен да разгледа исковете като последна инстанция. В тази насока е и практиката на ВКС и Апелативен съд - София – Определение № 1160/17.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1319/2023 г. по описа на ВКС, ІV ГО, Определение № 3241/25.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1952/2024 г. по описа на ВКС, Определение № 1171/14.05.2024 г. по ч.гр.д. № 798/2024 г. по описа на САС. Не може да бъде споделено виждането, че с оглед липсата на изрично посочване на въззивния съд, който да разгледа предявения иск, следва да се приложи разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК като всички съдии следва да се отстранят от разглеждане на делото. Прилагането на посочената норма е поставена в зависимост от преценката на отделния съдия дали е налице обективно основание, което да поражда основателно съмнение относно безпристрастността му. В конкретния случай, обаче, и с оглед тълкуването, дадено от наднационален орган на разпоредбата на чл. 6, §1 от Европейската конвенция за правата на човека, преценката дали е налице обективна безпристрастност е изключена от компетентността на отделните съдии.

Установената практика съдиите от Софийски градски съд да се отстраняват от разглеждане на дела, по които ответникът е съдът, (техният брой е 163 по щат) води до забавяне на разглеждането на делото по предявения иск и до възникване на ново основание за заплащане на обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, каквато очевидно не е била волята на законодателя.

В Определение № 1160 от 17.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1319/2023 г., IV г. о. е прието, че в съответствие с тези горепосочените решения ЕСПЧ и на СЕС е определението на Софийския апелативен съд, с което той е изключил своята компетентност по въззивна частна жалба против определение № 53/26.01.2022 г., постановено по гр. д. № 325/2021 г. по описа на ОС – София, с което е върната искова по чл.2в ЗОДОВ против Софийски градски съд и Апелативен съд - София и е прекратено производството по делото, което е изпратено по подсъдност на Апелативен съд – Пловдив ("на най-близкия... компетентен") на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, правилно е съобразено, че сезираният с частната жалба 3 въззивен съд е сочен ответник по иска. Констатирано е, че правилно е било съобразено, че при проверката за нейната редовност въззивният съд (в случая, апелативен) не е ограничен от оплакванията в частната жалба, а и служебно проверява редовността на исковата молба по чл. 2в ЗОДОВ (ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. ОСГТК на ВКС), както и тълкуването в смисъла, произтичащ от правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС и по чл. 47 ХОПЕС на справедлив и ефективен процес, което налага да се приеме, че чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ се прилага съответно и в производството по частна жалба срещу разпореждането за връщане на искова молба по чл. 2в ЗОДОВ, когато апелативният съд, комуто общите правила в ГПК възлагат разглеждането на частната жалба по инстанционна проверка за редовността на исковата молба по чл. 4, § 3 ДЕС/чл. 2в ЗОДОВ е ответник по този иск и искът е предявен след влизане в сила на ЗИДЗОДОВ (Обн., ДВ, бр. 94/2019 г.).

Доколкото в настоящия случай се твърди за нарушената правна норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, което нарушение е „достатъчно съществено", от него са произлезли значителни вреди за ищеца, а ответник по иска е въззивният съд сезиран с разглеждане на въззивната частна жалба срещу разпореждането за прекратяване на производството, делото не е заварено от новото процесуално правило и за него не се отнася предвиденото в § 6 от ПЗР към ЗИДЗОДОВ (Обн. ДВ, бр. 94/2019 г.) "преживяло действие на закона", то окръжният съд-ответник по иска по чл. 2в ЗОДОВ е длъжен да изпрати на най-близкия функционално компетентен окръжен съд.

В случая прекратителното определение на първоинстанционния съд препятства развитието на производството за заплащане на обезщетение за вреди, за които относимите към случаите бюджетни правила определят евентуалното обезщетение да се плати за сметка на бюджета на съда, който следва да се произнесе по основателността на частната жалба срещу първоинстанционния акт, което е от естество да засили съмнения на жалбоподателя в безпристрастността на сезираният с тази жалба съд. Поставеният за разглеждане процесуален въпрос пряко рефлектира върху възможността за разглеждането на спора по същество.

Частната жаба срещу Определение № 37910/11.09.2025 г. е функционално свързана с частна жалба вх.№ 77953/25.06.2025 г., в която е обективирано второто по ред искане за предоставяне на правна помощ.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по в.ч.гр.д. № 11051/2025 г. по описа на Софийски градски съд и изпраща делото за разглеждане на въззивна частна жалба вх.№ 77953/25.06.2025 г. срещу Определение № 19585/30.04.2025 г., постановено по гр.д. № 77771/2024 г. по описа на Софийски районен съд и въззивна частна жалба вх.№ 111599/29.09.2025 г. срещу Определение № 37910/11.09.2025 г., постановено по същото дело по подсъдност на Софийски окръжен съд.

4

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от уведомяването пред Апелативен съд - София.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5