Решение № 27 от 21.04.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Ловеч, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело № 20214300900052 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.432, ал.1 от КЗ.

Съдът е сезиран с искова молба от п. як. як., ЕГН **********, с адрес:

*****, чрез адв. СТ. СТ. Ч. против ЗК”ОЗК - Застраховане”АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от А.П.Л. и Р. К.

Д..

Излага, че на 16.01.2021 г. около 12,00 часа, на път LOV 1140, 1+200км настъпило пътнотранспортно произшествие, при което В. Т. Х. управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ”, модел „318 ТДС, с peг. № ОВ 75 09 АТ и поради несъобразена с атмосферните условия скорост, на заледена и хлъзгава дясна крива, навлязъл в насрещното платно за движение и блъснал с предната дясна част на автомобила си движещият се в своята пътна лента за движение лек автомобил марка „ВАЗ“ модел „21061“, с рег.№ ОВ 4243 АН, с водач п. як. як., вследствие на което на последния са причинени телесни увреждания. Изтъква противоправност на поведението на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318 ТДС“, изразяващо се в 1 грубо нарушение правилата за движение по пътищата, с което създал опасности и пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето на хората; не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал и се движил с несъобразена за конкретната пътна обстановка скорост; движил се с неразрешена скорост; предприел навлизане в лентата за насрещно движение в момент, в който по нея се движило друго МПС.

Твърди, че водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не бе нарушил посочените правила за движение по пътищата. Сочи, че във връзка с възникналото ПТП е образувано досъдебно производство № 14/2021г. по описа на РУ-Троян, пр.пр.№ 220/2021г. по описа на РП-Троян.

Заявява, че настъпилото ПТП е в непосредствена причинна връзка с причинените му вреди, както и че прекият деликвент е извършил виновно деянието при форма на вина непредпазливост и не е предвиждал настъпването на престъпния резултат. Твърди, че в резултат на възникналото произшествие получил телесни увреждания - фрактура на дясно коляно и наранявания на други части на тялото, наложили постъпването му в МБАЛ „Св.

Панталеймон“ - гр.Плевен, а след изписването му от болницата, продължил лечението си в домашни условия. Твърди, че не можел да стъпва на десния си крак, изпитвал силни болки, налагало се е да спазва щадящ режим за дълъг период от време, а травмата ограничавала движенията му, за което имал нужда от помощ при придвижването и обслужването на нуждите си. Сочи, че често му се виело свят и страдал от силно главоболие, което пречило на съня му. Твърди претърпяна психическата травма, като изтъква, че бил активен и работлив човек, грижещ се за семейството си, а следствие на получените физически увреждания, ограничил контактите си, престанал да работи, която промяна била изключително тежка за него и допълнително го депресирала.

Излага, че състоянието му се характеризирало с чувство за обърканост и ясно изразена нервност. Твърди, че уведомил застрахователното дружество на виновния водач, което уведомление е с вх. № ЦУ 99-9952/08.02.2021г, а по повод на което получил отговор от застрахователното дружество, с изх. № ЦУ 100-10067 от 12.02.2021г., с който е уведомен за необходимостта от представяне на допълнителни документи с оглед определяне на обезщетение.

С писмо, изх.№ 99-11797 от 10.05.2021г. му е отказано изплащане на претендираното обезщетение. Като основание за пряк иск срещу застрахователя ищецът посочва наличие на валидна застраховка „Гражданска 2 отговорност“, сключена за лек автомобил марка „БМВ“, модел „318 ТДС“,с рег.№ ОВ 75 09 АТ, полица № ВG/23/120001281911, валидна до 11.05.2021г. и правен интерес от предявяване иск - отказ за изплащане на претендирано обезщетение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗК "ОЗК Застраховане" АД, да му заплати сумата 30 000.00 лв. дължимо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили вследствие от застрахователното събитие (ПТП) от 16.01.2021г., ведно с компесаторна лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД от деня на увреждането – 16.01.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество ЗК "ОЗК - Застраховане" АД, чрез адв. Т.Т., преупълномощен от адвокатско дружество „Христова, Тодоров и Илиев“, в който се прави възражение за местна неподсъдност на делото, с искане за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото за разглеждане от Софийски градски съд. В отговора ответното дружество изразява становище за неоснователност на иска и оспорва вината на застрахования водач досежно причиняване на вредоносния резултат. Твърди, че пътният инцидент не е настъпил по вина на застрахования водач и оспорва приложения по делото констативен протокол за ПТП в частта му, в която е описан механизма на възникване на ПТП. Оспорва твърдените от ищеца телесни увреждания и излага съображения, че същите не са подкрепени с доказателства, както и че претендираният размер е прекомерно завишен.

Възразява, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия я., като твърди, че последният е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, с несъобразена скорост, не изцяло в своята пътна лента за движение, не възприел своевременно другия участник в ПТП и не е предприел спасителна маневра, като твърди, че в случая, я. е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, неполагайки необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот. Твърди, че не са представени убедителни доказателства, че посочените в исковата молба вреди са в причинно - следствена връзка с настъпилото на 16.01.2021г. ПТП, като в тази връзка оспорва описаните вреди по вид, характер и продължителност.

Изтъква, че с оглед периода на възстановяване на пострадалия,

3 социалноикономическото положение в страната, съпричиняването на вредоносния резултат и размера на минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на уврежданията, предявеният размер е неоснователно завишен и сочи, че предложеното от ответника обезщетение, напълно отговаря на претърпените от пострадалия болки и страдания, като счита за неоснователна претенцията по акцесорния иск за лихва, както и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. Изтъква, че ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията, както за имуществени вреди, така и за неимуществени вреди, като посочва, че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.

В срока по чл.372 от ГПК от ищеца не е постъпила допълнителна искова молба.

В съдебно заседание ищеца, чрез пълномощника си адв.Д. от САК, поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответника. В депозираната писмена защита излага съображения, че по образуваното НАХД № 206/2021г. по описа на РС-Троян, В. Т. Х. е признат за виновен, като счита, че така и на основание чл. 300 от ГПК са решени по задължителен за съда начин въпросите относно извършено ли е деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. За предявения пряк иск по чл. 432, ал.1 от КЗ изтъква, че не се оспорва съществуващо валидно застрахователно правоотношение между прекия деликвент и ответника, който факт е основание за ангажиране на отговорността на ответното дружество. По отношение размера на претенцията твърди, че съгласно практиката критерия „справедливост“ не е абстрактен и при определяне размера на обезщетението, съдът следва да се ръководи от обективно съществуващи обстоятелства, като начин и обстоятелства, при който е извършен деликта, възрастта на пострадалия, която към момента на деликта е 83 години, общественото му положение. Изтъква характера на причиненото увреждане - фрактура на дясно коляно и контузия на лява гривнена става, като сочи, че към момента пълно оздравяване не е настъпило. Позовава се на приетата СМЕ, според която ищецът е търпял интензивни болки около 6-7 седмици, а продължителността на оздравителния процес е 14 месеца. Твърди, 4 че с оглед посочените доводи, размерът на претендираното обезщетение съответства на критерия за справедливост. По отношение възражението за съпричиняване на резултата счита, че същото е недоказано и неоснователно.

По делото е установено, че пострадалият е пътувал с поставен предпазен колан, като до същия извод е стигнало и вещото лице по изготвената САТЕ.

Прави искане за осъждане на ответника да заплати претендираното застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от датата на ПТП, като присъди и направените по делото разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.А., моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск, а ако го уважи, да намали размера на претендираното обезщетение. В представената писмена защита излага доводи, че не са доказани сочените от ищеца в исковата молба неимуществени вреди. Счита, че показанията на разпитаните свидетели, които са дъщеря и зет на ищеца, не са безпристрастни и обективни, тъй като за част от уврежданията липсвали данни в медицинската документация и същите не следва да бъдат кредитирани като достоверни. На следващо място изтъква, че от приетата СМЕ се установява, че правилната рехабилитация при такива травми води до по-бързо възстановяване и непровеждането на такава е в пряка причинно-следствено връзка със срока на възстановяване, предвид което действието на ищеца съставляват съпричиняване на резултата на непозволеното увреждане по смисъла на чл.

51, ал.2 от ЗЗД. Относно претендирания размер на обезщетението твърди, че сумата от 30 000 лева за неимуществени вреди е неоснователно завишена спрямо установената съдебна практика и предпоставя неоснователно обогатяване.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства, показанията на св.Росица П.а, П.П. и В.Х., заключенията на съдебно-автотехническата и съдебно-медицинска експертизи, преценени поотделно и тяхната съвкупности и взаимна връзка и обусловеност, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 359р—13337/16.01.2021 г. на РУ гр. Троян е видно, че на 16.01.2021 г. е настъпило ПТП, като л.а марка „БМВ“, модел „318 ТДС“, с рег. № ОВ **** АТ, управляван от В. Т. Х., при управление с несъобразена с 5 пътните условия скорост на заледена и хлъзгава пътна настилка на дясна крива, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска с предната си дясна част лек автомобил марка „ВАЗ 21061“, модел „1500 С“, с рег.№ ОВ 4243 АН.

От приетото като доказателство АНД № 206/2021 г. по описа на РС – Троян се установява, че с влязло в сила на 31.07.2021 г. решение № 46/15.07.2021 г., обвиняемият В. Т. Х. от *****, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че около 12:00 ч. на 16.01.2021г. в землището на с.Черни Осъм, обл.Ловешка, на общински път LOV – 1140, при километър 1+200, при управление на МПС - лек автомобил марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № ОВ **** АТ, негова собственост, с посока на движение от с.Орешак, обл.Ловешка към с.Черни Осъм, обл.Ловешка, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.1-во, пр.2 и пр.3 и ал.1 от ЗДвП, като при движение по дясна пътна крива, с частично заледена, мокра и износена асфалтова настилка със скорост 65.23 км/ч, при критична скорост за преминаване през кривата от 51.5 км/ч, изгубил контрол над управляваното моторно превозно средство, навлязъл в лентата за насрещно движение и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на п. як. як. от с.Орешак, обл.Ловешка, изразяваща се в счупване на капачката на дясната му колянна става, обусловило трайно затруднение на движенията на десния му долен крайник за не по-малко от месец и половина – два месеца, поради което и на основание чл.343, ал.1, б“б“, предл.2 във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 и чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена наказание глоба в размер на 1000.00 лв., която да заплати по сметката на РС – Троян.

Разпечатката съдържа 29 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3bbf0c7-88c1-499e-a5e9-29135d1625ab