Решение № 1082 от 18.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1082 гр. П.в, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П.В, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330202445 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №24-1030-006276/06.08.2024 г., издадено от **** към ОДМВР П.в, с-р Пътна полиция П.в, с което на Х. И. Н. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева, за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят Х. Н., чрез процесуалният представител адв. С. обжалва процесното наказателно постановление, като иска неговата отмяна.

Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че е налице некоректно посочване на нарушената правна норма. По НОХД № 4112/2024 г. по описа на РС гр. П.в, нарушителят Н. бил признат за виновен за извършено от него престъпление вследствие управление на МПС след употреба на алкохол. Било налице разминаване в часовете за които се твърди, че е преминал на червен забранителен сигнал и установяване употребата на алкохол.

Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати представил, като депозира становище по съществото на спора. Намира подадената жалба за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. При условията на евентуалност прави възражения за претендираното адвокатско 1 възнаграждение.

П.вският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 11.07.2024 г. в 03:30 часа в гр. П.в на бул. ,,България‘‘ – кръстовище с ул.

,,Дилянка‘‘, като водач на лек автомобил ,,Фолксваген Пасат‘‘ с рег. № РВ 0891 КК с посока на движение запад – изток, управлява лек автомобил ,,Фолксваген пасат‘‘ с рег. № РВ 0891 КК, чужда собственост като не съобразява поведението си със светлинните сигнали – навлиза и преминава през кръстовището на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба работеща в нормален режим на работа – нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят Т. Д. и свидетелят по АУАН – Г. М..

Актосъставителят Т. Д. заяви, че е налице очевидец на извършване на деянието, а той единствено с съставил акта. Полицейски служители спрели за проверка жалбоподателя и установили, че същият управлява МПС след употреба на алкохол, като актосъставителят единствено съставил АУАН за преминаването на червен забранителен сигнал на светофарната уредба.

Заявеното от този свидетел изцяло си кореспондира с показанията на свидетеля Г. М., който след предявяване на акта се сети за случая. Добави, че щом е съставен АУАН, на 100% Х. Н. е бил преминал на забранителен червен сигнал на светофарната уредба и след като в АУАН е посочено, че светофарът е работил в нормален режим на работа, значи е било така.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

2

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като същият е правоспособен водач от 2003 г., като по отношение на същия са налице предходни нарушения по ЗДвП, включително и влязъл в сила съдебен акт за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, а именно управление на МПС след употреба на алкохол, по силата на който му е било наложено наказание в размер от 6 месеца лишаване от свобода и е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 11 месеца. Прави впечатление на съда, че настоящото деяние и престъплението по НК са извършени в един и същи ден.

Неоснователно се явява наведеното възражение, че жалбоподателят на много по-късен етап е разбрал за извършване на настоящото, доколкото в АУАН с бл. № 1366807 е налице положен подпис от жалбоподателя.

Престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК е коренно различно от деянието по чл. 6, т. 1 ЗДвП. Престъпният състав се осъществява след като лицето употреби алкохол и приведе в движение приборите за управление на МПС и се установи, че концентрацията на алкохола е над 1,2 промила на хиляда.

Нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП е несъобразяване със светлинните сигнали.

Неоснователно е наведеното възражение, че е налице разминаване в часовете относими към преминаването през червен забранителен сигнал и престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК. Хронологично, деецът първо е преминал на червен забранителен сигнал в 03:30 часа, а в 03:35 часа е бил тестван за употребата на алкохол с техническо средство.

Неоснователно е наведеното възражение, че с оглед часа на извършване на деянието – 03:30 часа, светофарната уредба е светела непрекъснато със зелен сигнал. От постъпилата справка от Община П.в се установява, че същата е работела в нормален режим. А от справката на контролера се установи, че времевият интервал, когато е била с позволителен зелен сигнал, което не означава, че непрекъснато е била с такъв.

Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е посочено, че участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират 3 движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В конкретния случай жалбоподателят Х. Н. не е съобразил своето поведение със забранителния червен сигнал на светофарната уредба, като същият притежава качеството участник в движението. В чл. 2 от ППЗДвП е посочено, че участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя.

Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Дори и велосипедист той е участник в движението и като такъв трябва да се съобразява със светлинните сигнали.

Размерът на наложеното наказание глоба в размер от 100 лева е правилно ориентиран в единствено възможният такъв санкционната норма по чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито за ревизиране на размера на санкцията. Касае се за умишлено нарушение, чиято обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и процесното нарушение не би могло да се квалифицира като "маловажен случай". Следва да се отбележи, че в градски условията преминаването на ,,червен забранителен сигнал‘‘ е една от най-честити причини за възникването на ПТП. Също така налице са и множество предходни нарушения по ЗДвП.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление против жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Предвид всичко гореизложеното, подадената жалба против Наказателното постановление се явява неоснователна, а същото, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Ето защо, обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, П.вският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

4

ПОТВЪРДЖАВА Наказателно постановление №24-1030-006276/06.08.2024 г., издадено от **** към ОДМВР П.в, с-р Пътна полиция П.в, с което на Х. И.

Н. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева, за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.в: _______________________ 5