Определение № 1615 от 17.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1615 гр. Пловдив, 17.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20245300900119 по описа за 2024 година

На 20.02.2024 г. в деловодството на Окръжен съд - Пловдив е постъпило изпратеното по подсъдност от Районен съд – Пловдив гр.д. № 626 / 2024 г. С определение № 813 / 22.01.2024 г. на ПРС сезираният първоинстанционен съд е приел, че е сезиран с един иск, доколкото в исковата молба се твърди уговорка за даване на заем в размер над 25 500 лв., поради което ирелевантно е на колко транша е предоставен заемът. Поради това и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд Пловдив.

От материалите по делото е видно следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. П. П., чрез адв. С. Г., **, с която се сочи цена на иска 70 129,52 лв., като се иска осъждане на ответника „Мастър Гроуър“ ЕООД, ЕИК 203462067, гр. Пловдив, за осъждане да му заплати преведени суми с пет банкови превода, най-големите от които в размер на 25 000 лв. лева, получени без основание, както и обезщетение за забава върху всяка една от тях за посочен период.

В подадената искова молба ищецът твърди, че между страните е постигната „предварителна уговорка“ за предоставяне на сумата от 67 220 лв. в заем, като страните се уговорили, че ще оформят своите договорности и в писмена форма, след като ищецът преведе сумата по банкова сметка на ответника. Ищецът изпълнил задължението си и превел сумата от 67 220 лв. с пет платежни нареждания на посочени в исковата молба пет дати, ответникът започнал да се укрива и до сключване на договор не се стигнало, поради което ищецът твърди, че ответникът е получил така посочените суми без основание и се е обогатил със средствата неоснователно. След получаване на делото настоящия състав е приел, че в исковата молба са налице 1 противоречиви твърдения относно правопораждащите фактически твърдения, на които се основава претенцията за осъждане на ответника да заплати сумите, поради което са дадени двукратно указания за отстраняването им. В уточняващи молби за изправяне на намерените нередовности на исковата молба от съда, ищецът твърди, че между страните не е било постигнато съгласие за сключване на договор за заем, поради което и сумите били преведени без основание. В уточняващите молби се твърди също, че предварителната уговорка няма характер на постигнато съгласие за даване на сума в заем, а представлява обещание, намерение за даване на процесната сума на основание договор за заем (л. 6), като отрича уговорка за сключване на договор за посочената обща сума от 67 220 лв., като сочи как следва да бъдат тълкувани посочените в приложените писмени доказателства основания за заплащане на сумите.

Конкретизира, че търси връщане на сумата като дадена без основание, тъй като ответникът се е обогатил неоснователно с нея.

Настоящия състав счита, че при първоначалните твърдения в исковата молба действително е могло да се приеме, че се касае до един иск, доколкото се твърди, че преведената сума е въз основа на предварителна уговорка за даването и в заем на части, поради което и е без значение на колко части е преведена, след като правопораждащият факт (причината за даването) е един и същ. Но доколкото твърденията в исковата молба са противоречиви, то изводът е направен на база нередовна искова молба. След даваните указания за уточняване на твърденията на ищеца, се налага извод, че същият твърди даване на сумите без основание, при което и доколкото има пет превода, всеки от който до 25 000 лв., е налице разместване на имуществени блага на пет пъти, без наличие на основание за това, поради което и са предявени пет различни искови претенции за връщане на суми, дадени без основание, подсъдни на районен съд.

Съдебната практика е постоянна в разбирането си, че по иска по чл. 55 ЗЗД ищецът следва да твърди и да докаже даването, разместването на имуществените блага, като и липса на основание за това, а ответникът може да реализира защитата си, като заяви и докаже основание, на което е получил даденото. (Решение № 29 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Определение № 421 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 592/2014 г. на Върховен касационен съд и др.) Едва след заявяване на основанието, с оглед на същото, ищецът може да релевира и докаже и реплика, че това основание е нищожно, не се е осъществило, или е отпаднало. Така се е наложило разбирането, че за редовността на исковата молба и определяне на предмета на доказване по делото е достатъчно ищецът да твърди, че е дал при липса на основание, без значение от причината, поради което е направено, която не е нужно да се посочва и доказва (остава извън релевантните факти в производството, с оглед заявения от ищеца обем защита), а в тежест на ответника е да 2 докаже на какво основание е получил дадената му сума. В конкретния случай ищецът твърди, че е дал при липса на основание, след дадените указания за отстраняване на противоречивите твърдения в исковата молба. Поради това и не може да се приеме общ правопораждащ факт за плащането на сумите с пет различни превода на пет различни дати, като няма и основание сумите да се събират, а следва да се приеме, че са предявени пет иска по чл. 55 ЗЗД, съответно пет иска за заплащане на обезщетение за забава, при условие на обективно съединяване, така, както са били формулирани в първоначалната искова молба.

С оглед изложеното, настоящият състав счита, че Окръжен съд Пловдив не е родово компетентен да разгледа спора. Предмет на делото са три осъдителни иска, нито един от които не е с цена над 25 000 лв. При определянето на подсъдността по чл.

104 ГПК определяща е цената на всеки един от обективно съединените искове, а не сборът от тях.

Ето защо приема, че не е родово компетентен да разгледа спора, а такъв е първоначално сезирания РС - Пловдив.

При така възникналия спор, е необходимо да се повдигне препирня за подсъдност пред Апелативен съд - Пловдив.

Водим от горното и на основание чл. 122 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ ЗА ПОДСЪДНОСТ пред АПЕЛАТИВЕН СЪД Пловдив, относно производството, образувано по исковата молба, подадена пред Районен съд - Пловдив на 15.01.2024 г. с вх. № 4644, по която е образувано гр. д. № 626 / 2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, преобразувано в т. д. № 119 / 2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, Търговско отделение.

Делото да се изпрати на Апелативен съд - Пловдив по компетентност.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

3