Решение № 38 от 11.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. София, 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000501297 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 13/07.02.2025 г., постановено по т. д. № 63/2024 г. по описа на ОС-Враца, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъден да заплати на Р. В. Т., сумата от 72 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на ПТП, реализирано на 21.03.2020 г. при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, рег. № ********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.03.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.380 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, като искът е отхвърлен за разликата до 120 000 лв., частично предявен от 300 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.03.2024 г., като неоснователен. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 624 лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е осъден да заплати на адв. Я. Д. сумата от 6 410 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на Р. В. Т., съразмерно с уважената част от исковете. Ответникът е осъден да заплати по сметка на ОС-Враца сумата от 2 880 лв. – държавна такса съразмерно на уважената част от исковете, сумата от 144 лв. – разноски по съразмерност за вещи лица и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над 60 000 лв. до 72 000 лв., е депозирана въззивна 1 жалба от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че решаващият съд неправилно е приложил нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Неправилно съдът е определил принос на пострадалия от 40 %. По делото е установено, че ищецът, като водач на лекия автомобил марка „Мицубиши“, е навлязъл в кръстовището, като е отнел предимството на движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка „Фолксваген“. От експертното заключение по автотехническата експертиза е установено, че причина за настъпилото ПТП е навлизане на ищеца в нерегулирано кръстовище без да пропусне идващия му отдясно автомобил с предимство. Това нарушение на правилата за движение по пътищата счита, че е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП, тъй като е създало опасна ситуация, в която другият водач не е имал достатъчно време за реакция. Експертното заключение не дава основание за извод, че някой от водачите носи преобладаваща вина за инцидента. Счита, че в случая е налице независимо съизвършителство от двамата водачи, които са допуснали отделни нарушения, довели до сблъсъка.

Поддържа, че отговорността на двамата водачи следва да се разпредели по равно, а не в определеното от решаващия съд съотношение 40 % за ищеца и 60 % за другия водач. В съдебното решение не са изложени мотиви, въз основа на които решаващият съд е достигнал до това съотношение на вините.

Отнемането на предимство от страна на ищеца е предизвикало инцидента. Без това действие не би се стигнало до ПТП. С оглед на това счита, че поведението на ищеца съставлява първопричина за възникването на ПТП, като ищецът в значителна степен е допринесъл за настъпване на произшествието.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск за разликата над 60 000 лв. до 72 000 лв. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Р. В. Т., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. По делото не е установено процесното кръстовище да е регулирано с пътни знаци, указващи кой от двата пътя е главен и съответно следва да се осигури предимство на дясностоящия участник в движението. При навлизане в кръстовището лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“ се е движил със 72 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, а ищецът се е движи с 29 км/ч. От експертното заключение по автотехническата експертиза е установено, че превишаването на скоростта от страна на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“ се намира в пряка причинна връзка с настъпването на инцидента, тъй като удар не би настъпил, ако посоченият автомобил се е движил в рамките на разрешената скорост дори от 50 км/ч. Тъй като скоростта му на движение не само, че не е била съобразена с факта, че преминава през кръстовище, което е източник на опасност, но недопустимо е превишил допустимата скорост за градска среда, това определя превес на поведението му в причината за настъпване на ПТП. Високата скорост на движение не само е причинила настъпване на ПТП, но и последиците от него. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 2

ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

ОС-Враца е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 21.03.2020 г., около 12.00 ч. в с. Софрониево, по ул.

„Александър Стамболийски“, с посока на движение от с. Бутан към с.

Крушовица, се е движил лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, рег. № ********, управляван от К. М. Б.. В района на кръстовището с ул.

„Оряховска“ и ул. „Георги Д.“, поради движение със скорост над разрешената в населено място, е станал причина и е реализирал ПТП с преминаващия през кръстовището лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Колт“, рег. № ********, управляван от ищеца. същият е бил откаран от екип на ЦСМП в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООС – гр. Козлодуй, където е бил прегледан и освободен. Няколко дни по – късно, поради остри болки в областта на корема, е потърсил отново медицинска помощ и е бил откаран в МБАБ „Христо Ботев“ АД – гр. Враца, където са му били поставени следните диагнози: двумоментно разкъсване на слезката, което е довело до оперативното й отстраняване; фрактура на 5-то и 6-то ребро вдясно по предна подмишнична линия; фрактура на страничните израстъци на 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни прешлени; белодробна контузия; разкъсно-контузна рана на главата; ракъсноконтузна рана на десен лакът. Тези увреждания са създали опасност за живота му и само своевременната медицинска намеса е предотвратила леталния край.

Болничният престой на ищеца е бил за периода 26.03.2020 г. – 03.04.2020 г., като на 27.03.2020 г. е била извършена оперативната интервенция за отстраняване на слезката. След изписване от болницата бил на постелен режим, ХДР и прием на лекарства. Получените травматични увреждания причинили на ищеца болки и страдания, които са били със значителен интензитет през първите няколко месеца от възстановителния период.

Премахването на слезката е оказало трайни последици върху здравословното му състояние – понижен имунитет, податливост към инфекциозни заболявания. Оперативната интервения е оставила траен белег. Получените фрактури са причинили болки в травмираните области, които са се усилвали до нетърпимост при вдишване, включително и при покой. Това наложило да спазва постелен режим през първите няколко седмици от възстановителния период. Имал нужда от чужда помощ в ежедневието, което засилило чувството му за безпомощност и уязвимост на ищеца, който се е усещал в тежест на близките си. Преди инцидента ищецът не е имал такива здравословни проблеми, бил активен човек. След инцидента изпитвал страх и уплаха от случилото се, като споменът за инцидента оставил болезнен отпечатък.

Към дата на ПТП водачът на лекия автомобил марка

„Фолксваген“, модел „Туран“ е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност с ответника. С писмена претенция, изпратена по пощата на 14.03.2024 г., е отправил искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Ответникът несе е произнесъл по това искане. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 120 000 лв., част от 300 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че вина за настъпилия инцидент носи ищецът, който е нарушил изискванията на чл.48 3

ЗДвП , като е отнел предимство на правомерно движещия се от дясната му страна лек автомобил марка „Фолксваген“. Водачът на лекия автомобил марка „Мицубиши“ се е движил с несъобразена скорост, поради което не е имал възможност да реагира на транспортния инцидент. Твърди, че ищецът не е имал поставен обезопасителен колан, което е довело до по – големи телесни увреждания. Счита, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е изключително завишено по размер. Поддържа, че не е поставен в забава, тъй като ищецът не е доказал основанието на извънсъдебната си претенция. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която твърди, че процесното кръстовище не е регулирано, поради което важи правилото за осигуряване на предимство на дясностоящия участник в движението. От съществено значение за инцидента счита, че е обстоятелството, че лекият автомобил марка „Мицубиши“ се е движил със скорост около 80 км/ч, което е с 30 км/ч над разрешената скорост. В случай, че се е движил с разрешената скорост, то ПТП не би настъпило. Твърди, че наказателното производство е прекратено поради заявеното желание на пострадалия виновният водач да не бъде предаван на съд. Твърди, че е имал поставен предпазен колан към момента на инцидента, но в случая ударът е страничен и предпазният колан не е ефективен. Поддържа заявените в исковата молба фактически твърдения.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен писмен отговор от ответника, с който оспорва твърденията в допълнителната искова молба. Поддържа заявените възражения за съпричиняване от пострадалия, което служи като основание за намаляване на отговорността на ответника.

Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1045-164/21.03.2020 г. на 21.03.2020 г. е настъпило ПТП в 12.20 ч., в област Враца, община Мизия, с. Софрониево, ул.

„Оряховска“ на кръстовището с ул. „Еделвайс“, с участието на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Колт“, рег. № ********, собственост на Н. К. В. и управляван от Р. В. Т. и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, рег. № ********, собственост на „К И К ГРУП“ ООД и управляван от К. М. Б..

В протокола е удостоверено обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“ е представена застрахователна полица за сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие 25.02.2020 т. – 24.02.2021 г. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че първото МПС при преминаване на нерегулирано кръстовище отнема предимството на отдясно приближаващото се МПС 2. Във връзка с инцидента са съставени два акта за установяване на административно нарушение.

С постановление от 12.06.2023 г. по ДП 226/2020 г. по описа на РПВраца, ТО-Оряхово, ДП № 101/2020 г- по описа на РУ-Оряхово наказателното производство е прекратено поради направено искане от пострадалия за прекратяване на наказателното производство. Същото е водено срещу К. М. Б. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. с чл.342, ал.1 НК във връзка с процесното ПТП.

Ищецът е изпратил по пощата претенция до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 250 000 лв.