Акт от 05.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- 4/2018
- Подписан
- 05.03.2026
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266,ал.2 , т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280,ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280,ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за наследството
- чл.56 · Закон за наследството
- чл.56, ал. 1 · Закон за наследството
Р Е Ш Е Н И Е гр.
София……………………..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ. Ш-Б вззивен състав , в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Красимир Мазгалов Членове: Златка
Чолева
Йоанна Станева при участието на секретаря Михаела Митова като разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева Въззивно гражданско дело № 4 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение от
23.08.2017 г. постановено по гр.дело № 28516/2015 г. по описа на CPC, II ГО, 53 състав, с което е унищожен на основание чл. 56 от ЗН в полза на В.М.М., ЕГН ********** заявеният от П.А.А., ЕГН ********** отказ по чл.49 от ЗН от наследството останало след смъртта на баща му А.Л.А., с ЕГН **********, починал на 16.02.2012 г. , вписан в Особената книга при Софийски районен съд под № 837/2012 г. по гр. дело № 26141/2012 г. по описа на СРС, 113 състав . Решението се обжалва и в частта за разноските, които ответникът е осъден да заплати на ищеца съобразно изхода на спора по делото.
Въззивникът-ответник
П.А.А. заявява искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска неговата отмяна.
Възразява, че от първоинстанционния съд не е изпълнено основното задължение за излагане на пълни мотиви въз основа, на които са формирани правните изводи. Счита, че от съда са обсъдени избирателно доводите на страните и събраните по делото доказателства. Поддържа, че от съда не е мотивиран отказът да уважи направено на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК искане за спиране на производството, поради наличие на преюдициално дело – гр. д. № 4549/2015 г. по описа на СГС, което хронологично предхожда настоящото производство и е от съществено значение за изхода на последното, доколкото предмет на първото дело е прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот - негова собственост /на въззивника- ответник/, чиято стойност значително надхвърля тази на имота – предмет на процесния отказ от наследство.
Въззивникът-ответник счита, че решението по преюдициалния спор би имало пряко и съществено отражение върху преценката на съда по въпроса дали ищецът - кредиторът може да се удовлетвори от друго имущество. Ответникът възразява, че от съдът неправилно и формално са изложени мотиви, с които е мотивиран отказът за кредитиране на свидетелските показания, основан единствено на наличие на роднинска връзка между него и свидетеля, без да са изложени мотиви защо съдът приема, че това обстоятелство обосновава недостоверност на свидетелските показания. Поддържа, че постановеното унищожаване на отказа от наследство на наследодателя му би увредило правата на трети лица, включително на майката му, която е в напреднала възраст и за която процесният имот представлява единствено жилище, докато кредиторът може да бъде удовлетворен от имота - предмет на спора по чл. 135 ЗЗД по другото дело, като вписаните искови молби гарантират запазване на права на кредитора -ищец. Счита, че с отказа на първата инстанция за спиране на производството по настоящото дело е нарушен материалният закон, тъй като при уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД ищецът- кредитор би разполагал с достатъчно имущество, от което да се удовлетвори, я това от своя страна би обусловило неоснователността на иска- предмет на настоящото дело. С изложените мотиви въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият – ищец В.М.М. оспорва жалбата на ответника като неоснователна по доводи, подробно развити в писмения отговор по чл.263,ал.1 от ГПК. Твърди, че решението на първоинстанционния съд съдържа пълни и подробни мотиви, изцяло съответстващи на установените по делото факти и на наведените от страните твърдения, като от съда са е обсъдени всички относими писмени доказателства, експертизи и свидетелски показания и е изведен правилен краен правен извод за основателност на предявения иск. Поддържа, че от негова страна е проведено пълно и главно доказване на правно-релевантните факти, съобразно разпределената доказателствена тежест, поради което от първоинстанционния съд обосновано е уважен предявеният иск. Счита, че не е налице преюдициална връзка между настоящото дело и делото с предмет иска по чл.135 от ЗЗД по смисъла на чл.229, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърди, че доколкото гр. д. № 4549/2015 г. по описа на СГС е спряно с определение от 25.10.2017 г. в закрито заседание, видно от представената справка от деловодната система, искането на жалбоподателя за спиране на настоящото дело на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на посоченото дело цели недопустим резултат
– спиране и на двете без преюдициална връзка помежду си производства. Намира, че възражението на въззивника-ответник относно некредитирането на свидетелските показания е неоснователно, тъй като свидетелката сама е признала, че процесният имот е придобит по време на брака чрез изплащане на ипотека и заем, поради което от съда правилно е прието, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. С оглед на изложените съображения, въззиваемият – ищец заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Софийски градски съд като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите, заявени с жалбата при дължимата служебна проверка за спазването на императивните правни норми при наличие на приложими такива към правния спор- предмет на делото. При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното е валидно и допустимо.
Настоящата инстанция приема, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение е прието, че предявеният иск е доказан и основателен.
Фактическият състав на специалния конститутивен иск по чл.56, ал. 1 ЗН , предоставен на разположението на всеки кредитор, който не може да се удовлетвори от имуществото на своя длъжник, включва следните елементи: ищецът да има качеството "кредитор", длъжникът да е направил валиден отказ от наследство, невъзможност на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника.
В доказателствена тежест на ищеца е установяването наличието на него вземане срещу ответника, за което законът не поставя изискване да е изискуемо , нито ликвидно, както и заявеният от ответника валиден отказ от наследство на ответника- длъжник. Субективният елемент като знание от страна на ответника за увлеждането е ирелевантен. От своя страна ответникът носи доказателствената тежст да установи, че разполага със собствено имущество, достатъчно за удовлетворяване вземането на ищеца-кредитор.
В случая между страните няма спор, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява качеството на кредитор на ищеца спрямо ответника- длъжник, като в настоящата хипотеза вземанията на ищеца са и ликвидни и изискуеми, доколкото са установени с влязло в сила съдебна решение и са предмет на принудително събиране въз основа на издаден в полза на ищеца изп.лист по изп.дело № 339/3030г. по описа на ЧСИ Р.М.с рег.№ 790 на КЧСИ. От представеното във въззивното производство по реда на чл.266,ал.2 , т.2 от ГПК удостоверение от 11.11.2025 г. по изп. дело № 339/2020 г. по описа на ЧСИ Р.М.се установява актуалният размер на дълга на длъжника-ответник към кредитора- ищеца в общ размер на 157 896,14лв. /89 730,92 евро/, както и обстоятелството, че до датата на издаване на удостоверението по изп. дело няма постъпили суми от страна на длъжника и няма и принудително събрани такива за погасяване на задължението.
На следващо място по делото е доказан и валидно извършен отказ от ответника от наследството, останало от наследодателя му А.Л.А.
, починал на 16.02.2012г., вписан по ред на чл.49 от ЗН в Особената книга на СРС с рег.№ 837/20.12.2012г. по гр.дело № 26141/ 2012г. по описа на СРС, 113 състав.
От ответника в съответствие с носената от него доказателствена тежест не са ангажирани никакви доказателства по делото за притежавано имущество, още повече на такова, достатъчно за удовлетворяване вземанията на ищеца-кредитор. Неоснователно е заявеното в тази връзка възражение на въззивника-ответник за наличие на правна възможност на ищеца да насочи изпълнение към „други имоти“ с оглед потенциалната възможност на ответника за придобиване на идеална част от недвижим имот при евентуално уважаване на предявения срещу него от ищеца Павлов иск по чл.135 от ЗЗД. С влязлото в сила на 31.10.2024 г. решение по гр.д. № 4549/2015 г. на СГС предявеният от ищеца по настоящото дело срещу ответника иск по чл.135 ЗЗД е отхвърлен.
С отхвърлянето на иска по чл.135 от ЗЗД е отпаднала окончателно правната възможност на ищеца за удовлетворяване от собствено на ответника имущество.
Такава правна възможност би била налице само в случай на уважена претенция по чл.135 от ЗЗД, правната последица, от който изход по този иск е свързана с връщане спрямо ищеца в имуществото на ответника на идеалната част от недвижимия имот – предмет на сделката, атакувана по иска по чл.135 от ЗЗД. Съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани доводите на страните във връзка с приложението на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК , доколкото във въззивното произвоство е установена наличието на преюдициална връзка между настоящото дело и делото , образувано по иска по чл.135 от ЗЗД, предявен от ищеца срещу ответника, като производството по настоящото дело е било спряно – до приключване на делото по иска по чл.135 от ЗЗД. Както вече бе посочено по-горе в мотивите, с влязлото в сила решение искът по чл.135 от ЗЗД е отхвърлен и правните последици от изхода по този иск са обсъдени в гореизложените мотиви във връзка с иска – предмет на настоящото дело.
Съдът намира, че не следва да бъдат обсъждано като ирелевантно събраното от първата инстанция гласно доказателство, доколкото от него не се установява наличие на друго имущество , което ответникът да притежава, при отчитане на евентуалната заинтересованост на свидетелката по реда на чл.172 от ГПК – като майка на ответника. Какво се включва в наследството на наследодателя , от което ищецът се е отказал, не е предмет на настоящото производство, а е предмет на принудителното изпълнение, при което следва да бъде установено това имущество, което да послужи за удовлетворяване вземанията на ищеца.
На последно място съдът намира , че не следва да бъде обсъждан като ирелевантен и довода на ответника, че унищожаването на отказа му от наследството на наследодателя накърнява права на трети лица, / в частност – тези на неговата майка/, тъй като унищожаването на този отказ по реда на чл.56 ЗН не рефлектира и не води до промяна в дяловете на останалите наследници, а има единствено реститутивен ефект в отношенията кредитор-длъжник / в този смисъл и Решение № 211/2010 г. по гр.д. № 1224/2009 г., III г.о. /.
С оглед гореизложените мотиви съдът приема, че по делото се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.56,ал.1 от ЗН, поради което предявеният иск е основателен и като такъв-правилно е уважен с обжалваното решение, което следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски: При този изход на делото е на основание чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение , дължимо на процесуалния представител на ищеца по чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 806,00 лв. /412,10 ево/ за предоставената безплатна правна помощ за въззивното производство.
Разпечатката съдържа 33 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3ba0a5e-1639-4498-916e-b8e7581940fa