Решение № 260425 от 07.11.2022, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 18 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА при участието на секретаря Антоанета

Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2001 по описа за 2021 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от Ц.С.Л. и Я.Д.Л. ***, за приемане за установено в отношенията между страните по делото, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор ************по КККР на гр.

Варна, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 14.12.2020 г., с адрес: гр. ************“, с площ от 749 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: ****, съседи: *******, *******, *******, *******.

Ищците твърдят, че са придобили собствеността върху процесния имот чрез осъществявано непрекъснато и необезпокоявано давностно владение за периода от 1985 г. до настоящия момент. Излагат, че имотът е ограден с телена ограда и в него се отглеждат земеделски култури, засадени са овощни дръвчета, зеленчуци и декоративни растения. Първоначално го е обработвала майката на ищцата – E.С., а след това – двамата ищци. Заявяват, че в имота има и дървена постройка на един етаж със застроена площ около 20 кв. м., изградена от E.С.. Сочат, че ползват имота за отдих и за целия период на владението им никой не е предявявал претенции за него.

Заявяват, че с оглед снабдяване с констативен нотариален акт по реда на чл. 587 ал. 2 ГПК депозирали за заверка пред О.В. молба-декларация и декларация по чл. 14 ЗМДТ.

Била извършена заверка от Дирекция „Местни данъци“ при О.В. и било издадено удостоверение за заплащане на дължимите данъци за имота, след което ищците подали заявление в СГКК-Варна за издаване на скица. От издадената скица разбрали, че О.В. е вписана като собственик на имота съгласно Акт за общинска собственост, вписан в СВ-Варна под №**, том **, рег. № ****, дело № ***/**** г. – 10 дни, след като им било издадено удостоверение, че са платили местните си данъци за имота.

Ищците оспорват О.В. да е собственик на процесния недвижим имот. Поддържат, че актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, а в него не е посочено конкретното правно основание, въз основа на което ответникът е придобил правото на собственост. Сочат, че издаденото от Общината удостоверение за заплатени местни данъци е индиция, че ищците са владели имота. Заявяват, че ответникът никога не го е владял, а в разписните листи като собственик е вписано друго лице. Твърдят, че на майката на ищцата през 1985 г. е издадено удостоверение от Горско стопанство – Варна, съгласно което й е предоставено право на ползване.

Същата е заплащала и местните данъци за имота, а през 2005 г. й е издадено удостоверение от общинската администрация, че имотът не е земеделска земя.

Обосновават правния си интерес от иска с факта, че ответникът е вписан в кадастралните регистри като собственик на имота, както и с издадения акт за общинска собственост.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от О.В., с който са наведени доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Ответникът поддържа, че липсва правен интерес от иска. Счита, че при конкуриращи права на собственост за ищеца е налице интерес от предявяване на положителен, но не и от отрицателен установителен иск за собственост. Като допълнителен довод за недопустимостта на иска изтъква невъзможността ищците да придобият правото на собственост върху процесния имот преди индивидуализацията му посредством приемането на план за новообразуваните имоти. Сочи, че едва след влизането в сила на ПНИ и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се обособяват самостоятелни обекти, годен обект на вещни права и е възможно да се извърши преценка дали имотът подлежи на възстановяване или по отношение на него намира приложение чл. 19 или чл. 25 ЗСПЗЗ.

Излага, че съгласно чл. 5, ал. 3 ЗОС актът за общинска собственост няма правопораждащо действие. Сочи, че правото на собственост на О.В. върху процесния имот не възниква от издадения акт за общинска собственост, който има само удостоверителна сила. Твърди, че О.В. е придобила правото на собственост върху имота по силата на закона, поради което като основание за съставянето на акта за общинска собственост е вписан чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. Позовава се на разпоредбата на чл. 25. ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно която земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридическите лица, са общинска собственост. Сочи, че процесният имот попада в приложното поле на цитираната норма, което обхваща онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване /т.е. земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и условията на § 4 и сл. от ПРЗ на ЗСПЗЗ.

Поради изложеното счита, че процесният недвижим имот е станал общинска собственост след влизане в сила на ПНИ и по отношение на него е приложим въведеният с § 1 от ЗД на ЗС, последна редакция ДВ, бр. 7/2018 г., мораториум, съгласно който до 31.12.2022 г. давността спира да тече. Предвид изложеното поддържа, че ищците не са могли да придобият имота на основание давностно владение.

Оспорва ищците да упражняват фактическа власт върху имота, като поддържа, че трето за делото лице го е завзело през 2020 г.

Моли производството по делото да бъде прекратено, а в условията на евентуалност - искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение №

141/03.05.1985 г. /л. 9/, Г.К.– Варна е предоставил правото на ползване на E.С.С. върху хавра в размер на 0.600 дка, находяща се в землището на гр. ****“, при граници: път, С.К., С.К.и път.

Към исковата молба е приложено удостоверение № Г-УТ-94-Е/113/30.12.2005 г. /л. 8/, издадено от О.В., район „***“ наE.С.С. в уверение на това, че предоставеният за ползване имот от Г.К.– Варна в местност „***“, при граници: път, С.К., С.К.и път, попада в новообразуван имот с идентификатор ******* от плана за новообразувани имоти на местност „***-**“, като имотът не е земеделска земя.

Към доказателствата по делото е приобщено и удостоверение рег. № МД-T20008952ВН/17.11.2020 г. на О.В., Дирекция „Местни данъци“ /л. 7/, съгласно което поземлен имот с идентификатор *****.****, находящ се в гр. Варна, район ***, с. о. „***-**“ е деклариран от Ц.С.Л. и Я.Д.Л. с декларация от 09.10.2020 г. и към 17.11.2020 г. за имота няма неплатени изискуеми задължения.

От ответника е представена цялата преписка по съставяне на Акт за частна общинска собственост № *****/25.11.2020 г., който има за предмет поземлен имот с идентификатор ************с площ от 749 кв. м., находящ се в гр. Варна, с. о. „***-**“. В същия като основание за придобиване на имота е посочен чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. В преписката са включени извадки от кадастралния план от 1991 г., подробния и общия устройствен план, както и от кадастралната карта, касаещи имота. На л. 20 от същата е приложено писмо от Общинска служба по земеделие-Варна рег. № ОСИСД20005591ВН_001ВН/08.12.2020 г., съгласно което за имота няма данни за реализирани реституционни претенции.

По делото са ангажирани специални знания посредством назначената съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира в цялост като обективно и компетентно изготвено, подробно и аргументирано.

От същото става ясно, че за територията на селищно образувание „***-юг“ има определен околовръстен полигон, одобрен с Решение № 322-4/29.05.2000 г. на Общински съвет – Варна и от тази дата територията е с урбанизиран характер, а преди това тя е била със земеделски характер.

Вещото лице е описало, че за територията, в която се намира процесният имот, са действали следните кадастрални планове:

- КП от 1991 г., който няма данни да е одобрен с конкретна заповед, но е бил ползван от администрацията до изработване на последващ план.

В него процесният имот се индивидуализира със следните основни данни: кадастрален номер – ****, площ – 734 кв. м., собственик по разписна книга – В.Д., предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе и овощна градина, граници: на запад – път, на север – имот № **** /на М.П.С./, на изток – път, на юг – имот № **** /на М.Г.М./. Изрично вещото лице е посочило, че след извършена справка в Държавен архив – Варна е установило, че вписаното като собственик на имота лице не фигурира в списъка на ползвателите, имащи права за придобиване на собственост, и не се установява като собственик на имот в обследваната територия по никой от действалите планове.

- КП от 1996 г., одобрен със Заповед № Р-359/22.10.1996 г. на кмета на О.В. и идентичния с него КП от 1997 г. /представляващ част от помощния комбиниран план/, одобрен със Заповед № 3/12.11.1997 г. на Председателя на Поземлена комисия-Варна. В тях процесният имот се индивидуализира със следните основни данни: идентификатор – ****.****, площ – 749 кв. м., собственик по регистъра – В.Д., предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – овощна градина, граници: на запад – имот № **** /път/, на север – имот № **** /на М.П.С./, на изток – имот № **** /път/, на юг – имот № **** /на М.Г.М./. Вещото лице е посочило, че така описаният имот е идентичен на процесния по граници и площ.

При съпоставка на имота, описан в приложеното към исковата молба удостоверение за предоставено право на ползване, от една страна, с имот № **** по КП от 1991 г. и имот № ****.**** по КП от 1997 г., от друга, вещото лице е посочило, че е налице съвпадение по граници и площ, но посочените в удостоверението като съседи на имота С.К.и С.К. са вписани като собственици на имоти в обследваната зона, които не са непосредствени съседи на процесния.

- План на старите имотни граници /представляващ другата съставка на помощния комбиниран план/, одобрен със Заповед № 3/12.11.1997 г. на Председателя на Поземлена комисия-Варна. В същия са отразени старите имотни граници с бившите имоти към момента на обобществяване на земята около 1959 г.

Съгласно същия процесният имот попада в границите на стар имот №*, вписан като собственост на О.В..

- ПНИ от 2003 г., одобрен със Заповед №

РД-1-7706-467/04.12.2002 г. и № РД-1-7706-68/11.03.2003 г. на Областния управител на Област Варна. Съгласно този план процесният имот попада в границите на новообразуван имот № ****, с вписан собственик в регистъра – О.В..

- КККР от 2008 г., одобрени със Заповед №

РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Съгласно заключението в първоначалния вариант на КККР процесният имот попада в границите на имот с идентификатор ************с площ от 3536 кв. м., идентичен с имот № **** по ПНИ. Като собственик отново е отразена О.В.. Впоследствие са извършени няколко промени в КККР, при които части от този имот са отнети и вписани на различни физически лица – ползватели или техни правоприемници. С първата от промените в южния край на имота е образуван нов имот със същия идентификатор, но значително по-малка площ – 1332 кв. м., вписан като собственост на О.В.. По-късно в южния край на имот ************се образува нов имот със същия идентификатор и площ от 749 кв. м., записан като собственост на О.В..

Вещото лице е отразило, че за територията е приет само един регулационен план – ПУП-ПУР от 2010 г., съгласно който процесният имот попада в зона, предвидена за ниско жилищно застрояване.

Въз основа на извършените справки в

Държавен архив – Варна и изследваните документи по делото вещото лице е посочило, че няма данни процесният имот да е бил включен в ТКЗС или ДЗС или да е бил одържавяван. Вещото лице не е установило наличието на акт за държавна собственост за имота, но е посочило, че държавата е раздавала имоти за ползване в територията на с. о. „***-юг“.