Определение № 3283 от 10.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3283 гр. Варна, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501315 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № 38595/30.04.2025 г. от И. К. Н., чрез адв. С. К., срещу Определение № 5233/17.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 14457/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е прието възражение по чл. 414а, ал. 3 ГПК на „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Брюксел“ № 1, против Заповед за изпълнение № 6402/15.11.2024 г. по ч. гр. д. № 14457/2024 г. по описа на ВРС, в частта за недължимост на разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят излага становище за неправилност на обжалваното определение. Оспорва извода на съда, че длъжникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на делото, като излага, че Регламент № 261/2004г. не предвижда извънсъдебно предявяване на вземането като предпоставка за реализиране на правата на пътника по съдебен ред и превозвачът e изпаднал в забава от момента на настъпване на събитието, станало основание за изплащане на обезщетение. Счита, с оглед обстоятелството, че погасяването на вземането е извършено след образуване на заповедното производство, че длъжникът е дал повод за завеждане на делото, като се позовава на съдебна практика. Излага, че превозвачът не му e предоставил информация във връзка с реализиране правото му на обезщетение, а вземането на пътника e изискуемо и без покана. Искането е за отмяна на определението в обжалваната част.

Препис от частната жалба е връчен на длъжника „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, който в указания от съда срок депозира отговор, в който обективира становище за неоснователност и необоснованост на жалбата, като оспорва всички наведени с нея твърдения. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното определение.

За да се произнесе по жалбата, съставът на въззивния съд констатира следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок, поради което се явява процесуално 1 допустима.

Заповедното производство е инициирано по заявление на И. К. Н. срещу въздушен превозвач „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД за присъждане на суми по Регламент 261/2004 на ЕП и на Съвета, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение № 6402/15.11.2024 г. по ч. гр. д. № 14457/2024 г. по описа на ВРС, с която длъжникът е осъден да заплати на И. К. Н. сумата от 250 евро, съгласно чл. 7, § 1, б. А от Регламента, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение № 5233/17.04.2025 г. по заповедното дело, е прието възражение вх. № 104979/2024 г., депозирано в срока по чл. 414а ГПК от длъжника „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, срещу издадената заповед за изпълнение, с представени доказателства за изплатени в срока за възражение суми в полза на пътника за главница, лихва и държавна такса.

Спорният въпрос по настоящата частна жалба е дали с поведението си въздушният превозвач е дал повод за предявяване на вземането по съдебен ред. С извършеното след подаване на заявлението плащане длъжникът е признал дължимостта на претендираното вземане, представляващо обезщетение за закъснял полет в размера, посочен в чл. 7, § 1, б. А от Регламент 261/2004.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 3 от Регламента, обезщетението, посочено в § 1, се изплаща в брой, чрез електронен банков превод, банкови ордери или банкови чекове или с подписано съгласие на пътника, в пътнически ваучери и/или други услуги. Следователно, предпоставка за изпълнение задължението на превозвача е предоставяне от страна на пътника на необходимите за извършване на плащането данни. В случая, не се твърди и не се представят доказателства, че пътникът е сезирал превозвача с отправяне на извънсъдебна претенция и данни относно начина на плащане.

Действително, падежът на задължението настъпва в момента на осъществяване на закъснението на полета, но правоимащото лице дължи необходимото съдействие по предоставяне на данни във връзка с избрания от него начин на плащане.

Според Тълкувателните насоки за Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент /ЕО/ № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (С/2024/5687), а именно: „Пътниците следва първо да подадат жалба до въздушния превозвач. Пътниците следва да подадат жалба до национален правоприлагащ орган единствено ако не са съгласни с отговора на въздушния превозвач или при отсъствие на задоволителен отговор от превозвача.

Комисията препоръчва въздушният превозвач да предоставя отговор в срок от 2 месеца.“.

Аргумент в тази насока се извежда и от разпоредбите на чл. 123 и сл.

ЗГВ, предвиждащи съставяне на констативен протокол в случаите, когато са налице обстоятелства, пораждащи отговорност за превозвача, сред които попада и настоящият случай на осъществено закъснение при изпълнение на полет по вина на въздушния превозвач и при отсъствие на извънредни обстоятелства по смисъла на т. 15 от Преамбюла на Регламента.

2

Предвид гореизложеното, съдът намира, че при липса на доказателства на отправена предсъдебна претенция, не може да се обоснове извод за противоправност на поведението на превозвача, с което да е застрашил правата на кредитора и което да е продиктувало нуждата от търсене на съдебна защита. След като не се установи, че с поведението си длъжникът е станал причина за съдебно предявяване на процесното вземане, то настоящият състав поддържа становище, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските в производството следва да бъдат възложени върху кредитора.

Така мотивиран, съставът на въззивния съд намира, че първоинстанционен съдебен акт следва да се потвърди в обжалваната част.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5233/17.04.2025г., постановено по ч.гр.д. № 14457/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е прието възражение по чл. 414а, ал. 3 ГПК на „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Брюксел“ № 1, против Заповед за изпълнение № 6402/15.11.2024 г. по ч. гр. д. № 14457/2024 г. по описа на ВРС, за недължимост на разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3