Решение № 7572 от 11.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7572 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100508499 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. Гражданския процесуален кодекс.

С Решение № 10058/30.05.2025 г., постановено по гр. д. № 6732/2022год по описа на СРС , 162 състав са уважени предявените от „РМЗ М.“ ЕООД, ЕИК 106622775, седалище и адрес на управление в гр. Враца, ул. “********, представлявано от управителя Р.Б.М. против „ТАРКТУР“ ЕООД, ЕИК 200183541, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост“, ул.“********, представлявано от управителя И.И.К., положителни установителни искове по реда на чл.422 от ГПК и е признато за установено , че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 430,63 лв. (четири хиляди четиристотин и тридесет лева и шестдесет и три стотинки), от която а) 3 798 лв. (три хиляди седемстотин деветдесет и осем лева) – главница, представляваща възнаграждение по договори за изработка, за осчетоводяването на които са издадени фактури с № № 1633 от 17.09.2019 г. и 1672 от 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 02.07.2021 г. и б) 632,63 лв. (шестстотин тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки) – обезщетение за забава, равняващо се на законната лихва от датата на падежа на задължението по всяка една от двете фактури до 01.07.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 39100 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

Със същото решение ответникът „Тарктур” ЕООД е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1922,32 лв., представляваща разноски в производството пред СРС.

Постъпила е въззивна жалба от „Тарктур“ ЕООД, ЕИК 200183541,ответник по делото , чрез процесуален представител адв. С. Д., в която изрично е посочено, че се обжалва посоченото по-горе решение изцяло. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на 1 процесуалните правила . Сочи се , че обжалваното решение е необосновано, тъй като изводите на съда не съответстват на представените доказателства,а тези представени от ищеца били оспорени като неверни, и че не са предявявани на представител на ответника ,като не са подписани от представител на дружеството. В тази връзка се оспорва и настъпването на изискуемостта на претендираното от ищеца възнаграждение,както и точното изпълнение на ищеца в количествени и качествено отношение като съдът бил допуснал процесуално нарушение ,тъй като не му разпределил доказателствена тежест ,а така също не бил изследвал и направеното възражение за некачественост на доставената стока,която не била с необходимата характеристика за търговското си предназначение,за което продавачът бил премълчал ,респ. следвало да се направи отбив от цената .Оспорват се като необосновани и изводите на първоинстанционния съд относно възражението за погасяване на задълженията по давност. Направено е искане за цялостна отмяна на решението и за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на направените разноски във въззивното производство .

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „РМЗ М.“ ЕООД, ЕИК 106622775, в който са изложени съображения за неоснователност на възраженията по въззивната жалба ,които намира за общи и бланкетни и за правилност на обжалваното решение. Излага ,че се доказва по делото ,че ищецът изработил по проект на ответника –възложител въздуховод,който бил получен от последния без забележки в количествено и качествено отношение и в последствие бил монтиран от друго лице.В тази връзка работата била приета от възложителя с подписването на приемо-предавателен протокол от 18.09.2019год. като възражението на възложителя за недостатъци не било направено едва в отговора на исковата молба.Освен това същото не било конкретизирано ,тъй като не се сочели за какви недостатъци се твърди ,че съществуват и кой материал е некачествен.Оспорва и възражението за погасяване на задълженията по давност ,предвид че е подал заявление по чл.410год. ГПК на 02.07.2021год.Моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционния акт.Претендира деловодни разноски пред въззивната инстанция като представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при проверката си по реда на чл. 269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258, ал.1 ГПК валиден съдебен акт. Разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Въззивният съд следва да отговори на правните доводи, релевирани във въззивната жалба.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „РМЗ М.“ ЕООД, ЕИК 106622775, против „ТАРКТУР“ ЕООД, ЕИК 200183541, по реда на чл.422 от ГПК ,положителни установителни искове,с правно основание чл.266 от ЗЗД вр. чл.288 от ТЗ за 2 признаване на установено ,че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 3 798 лв , представляваща възнаграждение по договори за изработка, за осчетоводяването на които са издадени фактури с № № 1633 от 17.09.2019 г. и 1672 от 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 02.07.2021 г. ,сумата в размер на 632,63 лв. , обезщетение за забава, равняващо се на законната лихва от датата на падежа на задължението по всяка една от двете фактури до 01.07.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 39100 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

В исковата молба ищецът е твърдял че „РМЗ М.“ЕООД е извършило работа, възложена му от ответника - изработка на въздуховод по предоставена техническа документация и преход ф1000х 1000x1000. За осчетоводяването на стойността на възнаграждението са издадени фактури с № № 1633 от 17.09.2019 г. и 1672 от 31.10.2019 г.

Ответникът – възложител не е заплатил дължимото възнаграждение.

В писмения отговор ответника е оспорил наличието на валидно облигационно правоотношение,както и че представените от ищеца фактури не са му предявявани,не носят подпис на представител на ответника и като такива не го обвързват. Алтернативно ответникът прави възражение за некачествени стоки и материали.Направено е и възражение за погасяване на задълженията по давност.

Във връзка с въведеното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения ,с оглед разпределението на доказателствената тежест , следва да бъде отбелязано ,че в доклада на първоинстанционния съд по чл.146 от ГПК същият е приел ,че е сезиран с положителни установителни искове,предявени по реда на чл.422 от ГПК ,с правно основание чл.79 вр. чл.226,ал.1 от ЗЗД вр. чл.288 от ТЗ като е указал на ищеца ,че следва да докаже ,че между него като изпълнител и ответника, като възложител е сключен договор за изработка с предмет изработка на въздуховод по предоставена техническа документация и преход ф1000х 1000x1000; ищецът е изпълнил пълно, точно и навременно възложената му работа, ответникът е приел работата.

На ответната страна съдът е указал да докаже некачествено изпълнение на възложената работа ,като в о.с.з. от 09.05.2024год. е обявил доклада за окончателен ,освен това изрично е указал на ответника да конкретизира това си възражение ,уточни в какво се състои – отклонение от поръчката ,некачествени материали или др.

Въззивната инстанция намира ,че не е налице твърдяното процесуално нарушение при разпределението на доказателствената тежест в доклада по чл.146 от ГПК като съдът е съобразил всички доводи и възражения на страните.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото пред първоинстанционния съд писмени доказателства : фактури с № № 1633 от 17.09.2019 г. и 1672 от 31.10.2019 год.

, приемо – предавателен протокол от 18.09.2019 г. и декларация за съответствие от 19.11.2019 год. , съдът приема за установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение ,което разкрива елементи на ненаименован договор ,с характер на договор за изработка ,което е било надлежно изпълнено от ищеца – въззиваем.

Същите съдържат съществени уговорки, пораждащи облигаторно правоотношение по договор за изработка – страни, предмет и възнаграждение . По него ищецът се е задължил възмездно да изработи по поръчка на ответника и прехвърли на същия правото на собственост върху изброените подробно в тези фактури вещи по видове и брой, при уговорена цена с ДДС.

Приемо-предавателния протокол е подписан от лице, което е удостоверило, че е представител на ответното дружество и от негово име е получило стоките, предмет на сключения договор за изработка. В същия не са отразени възражения на 3 възложителя,относно количеството и качеството на получените вещи.

Макар че по делото не са събрани доказателства дали подписалото се лице – от името на ответното дружество, под приемо-предавателния протокол , е било упълномощено да получи от негово име процесната вещ, настоящата съдебна инстанция приема, че следва да се приложи необоримата презумпция, уредена в правната норма на чл. 301 ТЗ. Дори и това лице да е действало без надлежно учредена представителна власт, ответникът не се е противопоставил на извършените от него правни действия при узнаването на това обстоятелство – с осчетоводяването на процесните фактури.

Договорът за изработка е консенсуален и неформален, т. е. за сключването му не е необходима форма за действителност, а е достатъчно съвпадане на двете насрещни волеизявления - предложение и приемане. Задължение на изпълнителя по договора за изработка е да извърши възложената работа съобразно с поръчката, без недостатъци и в срок,а поръчващият е длъжен да приеме работата - чл. 264 ЗЗД и да заплати дължимото възнаграждение - чл. 266 ЗЗД. Всички свои възражения за неправилно изпълнение той трябва да направи в момента на приемането, освен ако се касае за скрити недостатъци;

Пропускът на възложителя да бъдат своевременно направени възражения за недостатъци преклудира възможността му да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 ЗЗД, т. е. да реализира правата си да иска от изпълнителя поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаляване на възнаграждението или да развали договора.

По делото липсват каквито и да било доказателства за обективирани в този срок възражения за конкретни недостатъци от страна на ответника /възложител,а изложените възражения в отговора на исковата му молба,а и във въззивната жалба са също общи, не съдържат отправени изявления, от които да е видна волята на възложителя за упражняване на някое от правомощията по чл. 265 от ЗЗД, включително за намаляване на възнаграждението,като освен това следва да се считат и за преклудирани ,предвид ,че не се твърди за скрити недостатъци,които да не са били да бъдат забелязани при приемането на работата.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира предявените искове за доказани по основание .