Определение № 2726 от 02.06.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1135/2026
- Вид
- Определение № 2726
- Подписан
- 02.06.2026
- В сила
- 02.06.2026
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Деница Славова
Цитирани разпоредби
- чл.229 · Граждански процесуален кодекс
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2726 гр. Варна, 02.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100501135 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано е по въззивна жалба на Р. И. Т. против Решение № 4548 от 15.12.2025 година, постановено по гр.дело № 4467/2025 година на ВРС, в частта, с която ВРС е отхвърлил претенцията на въззивницата против СУ „Свети Климент Охридски“ – град Аксаково с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 9 346,78 лв. за времето през което ищцата е останала без работа за периода от 17.02.2025 г. до 17.08.2025 година, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, като неоснователен.
В жалбата се излага, че решението в тази му част е било постановено при непълнота на доказателствата. Според жалбата също така въззивницата не е успяла да преодолее обективни обстоятелства, които са й попречили да представи доказателства в тази насока и с жалбата представя извлечение от НАП към 08.12.2025 година, което настоява да се приеме към делото.
Против жалбата е постъпил отговор от страна на СУ „Свети Климент Охридски“ – град Аксаково, чрез адв. П., с които се настоява съд да потвърди решението в тази му част. Излага се, че в тежест на въззивницата е било да представи нужните доказателства в рамките на съдебното производство, което тя не е сторила.
С допълнително изложение към жалбата въззивницата Т. излага факти и обстоятелства, според които е запознала Ръководството на училището със състоянието си и моли решението в тази му част да бъде отменено и претенцията й – уважена. Представя различни документи – извлечение от НАП, Писмо от комисията за защита на личните данни, Епикризи и кореспонденция с Ръководството на 1 учебното заведение. Заявява също така, че е оттеглила пълномощното си по отношение на адв. Трендафилова. Прилага още писма от НЗОК, от Министерство на образованието и науката, от РЗИ – Варна, от Инспекция по труда. Едновременно с горното въззивницата Т. настоява производството да бъде спряно до назначаването на особен представител в нейна полза, с оглед съхраняването на процесуалните й права.
Против Допълнителната въззивна жалба е депозиран нов отговор от страна на адв. П., с които тя намира, че допълнителната жалба е била подадена след срока и навежда аргументи, с които опровергава позицията на въззивницата Т..
Постъпила е втора въззивна жалба – от страна на СУ „Свети Климент Охридски“ – град Аксаково, чрез адв. П. против Решение № 4548 от 15.12.2025 година, по гр.дело № 4467/2025 година на ВРС ,в частта, с която се признава за незаконно и се отменя уволнението на Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес в гр.
Аксаково, ул. Кокиче №9, област Варна, извършено със Заповед № РД-10-995 от 17.02.2025 г, издадена от директора на СУ "Свети Климент Охридски" град Аксаково, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и се ВЪЗСТАНОВЯВА Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. Аксаково, ул. Кокиче №9, обл.Варна, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност – “портиер” в СУ "Свети Климент Охридски" град Аксаково.
Според жалбата решението се явява неправилно, т.к. Работодателя нито е знаел, нито е имал възможност да установи наличието на заболяванията, от които страда Т.. Също според жалбата пред ВРС не е било доказано, че въззивницата Т. страда от исхемична болест на сърцето, т.е. извода на решаващия съд в тази насока е неправилен и не почива на реално установени факти. Сочи се още, че Т. не е декларирала наличието на психиатрично заболяване, още повече, че представянето на такива документи и вярното им деклариране ,е в тежест на работника. Според жабата тези документи са били издадени след прекратяване на ТПО и не са били представени преди това на училищното ръководство. Въззивната жалба обобщава, че Т. е осъществила нарушенията, за които е била потърсена дисциплинарна отговорност , като за целта са били представени писмени и гласни доказателства. По същество искането е атакуваното решение в обжалваните му части да бъде отменено, а претенциите – отхвърлени.
По делото е постъпил отговор / отговори от адв. Трендафилова и адв. Р. – последната особен представител, с които се оспорва жалбата и се настоява съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по направените доказателствени искания от страна на въззивницата Т. съдът съобрази, че производството се развива по ГПК от 2008 година, като по отношение на представените писмени документи – с въззивната жалба и от самата въззивница е налице преклузия. Те не са нови, нито са нововъзникнали и е било редно да бъдат представени още пред ВРС. Отделно от горното неотносими към предмета на спора са представените документи от Т., касаещи писма до писма от 2
НЗОК, от Министерство на образованието и науката, от РЗИ – Варна, от Инспекция по труда, извлечение от НАП, Писмо от комисията за защита на личните данни, Епикризи и кореспонденция с Ръководството на учебното заведение (последните две фигурират в делото пред ВРС и тяхното повторно приемане е необосновано), по която причина следва да бъдат отклонени.
Искането за спиране на производството по делото също не явява неоснователно. Не е налице нито една от хипотезите на чл.229 от ГПК, а отделно от това по делото има назначен особен представител, в лицето на адв. Р., която се е запознала с него и е изготвила отговор, какъвто има и от адв. Трендафилова преди това. Т.е. процесуалните права на въззивницата Т. са били съхранени и не възниква необходимост от спиране на производството.
Предвид горното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в с.з. на 22.06.2026 година, от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, включително и по телефона.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане на нови писмени доказателства по делото, обективирани във въззивната жалба и допълнението към нея, както и искането за спиране на настоящото производство.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3