Решение № 1069 от 15.12.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1069 гр. Стара Загора, 15.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е.Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20245530102152 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК и чл.6 ЗПФУР за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1639,52лв., образувана както следва: главница в размер на 1000,00лв. по Договор за потребителски кредит ......г., 401,64лв. - договорна лихва върху главницата по договора за периода от 16.03.2019г. до 16.09.2020г., 237,88лв. - законна лихва за забава върху главницата за период от 16.09.2020г. до 26.02.2024г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.....г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора. Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство.

Производството по делото е образувано по искова молба от „АПС Бета България” ЕООД гр.София срещу К. Х. Л. от гр..... Ищецът твърди, че на 16.03.2019г. е сключен Договор за потребителски кредит №.... между ответницата и „Сити кеш“ ООД, по силата на който кредиторът предоставил на ответницата сумата от 1000,00лв., а ответницата се задължила да върне заема със съответното оскъпяване на 18 броя вноски по 190,00лв. в срок до 16.09.2020г. Уговорен бил фиксиран лихвен процент от 40,05% и ГПР в размер на 48,63%. Договорът бил сключен по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Били спазени всички законови изисквания на ЗПК при сключването на договора. Ответницата не изпълнила в срок задълженията си по договора. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г. задължението на ответницата бил прехвърлено от кредитора на ищеца. Ответникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със съобщение на посочения от него телефонен номер. Дори съдът да не приеме, че ответницата е уведомена по посочения начин за 1 извършената цесия, ищецът счита, че ответницата е уведомена и с получаването на исковата молба, дори получаването да не е лично. И към настоящия момент задължението на ответницата не било изпълнено. Поради тази причина ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№....г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът издал заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът разпоредил предявяването на иск по чл.422 ГПК. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск.

Моли съдът да признае за установено, че ответницата му дължи заплащане на сумата от 1639,52лв., образувана, както следва: главница в размер на 1000,00лв. по Договор за потребителски кредит №......г., 401,64лв. - договорна лихва върху главницата по договора за периода от 16.03.2019г. до 16.09.2020г., 237,88лв. - законна лихва за забава върху главницата за период от 16.09.2020г. до 26.02.2024г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №.....г. по описа на РС- Стара Загора. Претендират и направените разноски по настоящото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител заявява, че предявеният иск бил неоснователен и недоказан. Не били представени доказателства за спазването на императивната разпоредба на чл.10, ал.1 от ЗПК.

Нямало и доказателства за действителното предоставена на заемната сума на ответницата.

Представените общи условия също не били подписани от ответницата. Нямало доказателства за уведомяването на ответницата за прехвърлянето на задължението на ищеца.

Отделно от това прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания за лихви. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание особеният представител изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д. №.......г. по описа на Районен съд - Стара Загора е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1000,00лв. по Договор за потребителски кредит №.......г., 464,96лв. неплатени дължими такси, 2019,36лв. - неустойка по чл.6.2., 401,64лв. - договорна лихва върху главницата по договора за периода от 16.03.2019г. до 16.09.2020г., 237,88лв. - законна лихва за забава върху главницата за период от 16.09.2020г. до 26.02.2024г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Съдът е уважил частично заявлението и е издал Заповед за изпълнение №....г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви установителен иск за вземанията си. Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящият иск.

От представените и приети като писмени доказателства копия на Договор за потребителски кредит №.....г., Лог файл по договор за паричен заем №...., Общи условия на „Сити кеш“ ООД за заеми „Кредирект“ предоставяни чрез интернет се установява, че ответникът е сключил договор за паричен заем със „Сити кеш“ АД за сумата от 1000,00лв.

2 със срок до 16.09.2020г. В договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05%, а годишния процент на разходите е в размер на 47,95%. Ответникът се е задължил да върне предоставения заем на 18 месечни вноски в размер на 190,00лв., като общата стойност на дължимата сума по заема е в размер на 1401,64 лв. Договорът е сключен във формата на електронен документ.

От представените и приети писмени доказателства по делото се установява, че на 13.01.2022г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който и съгласно т.2.1. "Сити Кеш" ООД прехвърля на "АПС Бета България" ЕООД портфолио с вземания, заедно със съпътстващите гаранции на цесионера, описани в Анекс 1 към договора. Съгласно т.2.2 цесионерът купува и приема прехвърлените вземания, описани в Приложение 1, което също е представено допълнително по делото на 25.10.2024г. и в него действително фигурира вземането по процесния договор за заем, сключен с ответницата К.

Л. с посочени конкретни параметри.

Съгласно т.4.3. цедентът е делегирал право на цесионера да уведоми длъжника за така осъщественото прехвърляне на вземането съгласно чл.99 ЗЗД. В тази връзка на декларирания от заемателя-ответник електронен адрес, посочен изрично в сключения между страните договор за паричен заем е изпратено и уведомление за цесия на 15.07.2022г. от "АПС Бета България" ЕООД. Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Страните по договора не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на вземането препятстват подобно действие, поради това договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден.

Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. Предвид това съдът приема, че цесията е надлежно съобщена на К. Л. на 15.07.2022г. В тази връзка е неоснователно възражението на особения представител на ответника, че няма доказателства за уведомяването му за извършената цесия.

По делото е представена разписка за извършено плащане №.....г. с наредител „Сити Кеш“ ООД и получател-ответника, от която е видно, че е наредено плащането на сума в размер на 1000лв. в 16:46 ч., посочено е паричен превод към ЕаsyРау: заем съгласно договор ..... В приложения към исковата молба лог файл е отразено че е наредено плащане на 1000,00лв. по Изипей от ищеца след одобряване на заема, като плащането е обработено в 16:49ч., което кореспондира с представената разписка от Изипей. Установява се още, че на 16.03.2019г. в 17:35ч. на ответницата е изплатена от Изипей сумата от 1000,00лв. съгласно invoice ......

В настоящия случай ищецът претендира установяване съществуването в негова полза на вземания срещу ответника произтичащи от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние и респективно за него е приложим и ЗПФУР /Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние/. Съгласно разпоредбата на чл.6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се 3 използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл.18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл.8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на последния за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл.293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления - Закона за електронния документ и електронния подпис.

В приложимите към процесния договор за паричен заем Общи условия е предвидено, че кандидатстването за заем се извършва посредством създадената за това електронна платформа, като искането за предоставяне на кредит се попълва лично от заемателя.

Заемодателят изпраща на посочена от заемателя електронна поща цялата необходима преддоговорна информация, заедно с Общите условия, Стандартен европейски формуляр и Проект на договора. С натискането на бутона "Изпрати" заемателят декларира, че приема така предоставените му условия. При одобрение на сключването на договора за заем, заемодателят изпраща на декларирания от заемателя електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план, във формат, който не позволява коригиране на предоставената с него информация. Изпратеният договор за заем, се счита за приет от страна на заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и начините, описани в общите условия. С оглед факта, че Договора за паричен заем №287049/16.03.2019г. е сключен от разстояние, то същият и приложените Общи условия не носят подписа на никоя от страните на хартиен носител.

По отношение на възражението за липса на подписан от ответника електронен документ за сключване на договора, съгласно дефинициите дадени в ЗЕДЕУУ /Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/, препращащ към Регламент (ЕС) № 910/2014г., електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма, което може да съдържа и несловесна информация, а електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление - чл.2 и чл.3 от ЗЕДЕУУ. В чл.10 ЗЕДЕУУ е предвидено, че електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. В конкретния случай, съгласно чл.20, ал.1 от Общите условия на заемодателя, договорът се счита за сключен и влиза в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя, като страните се съгласяват съгласно ал.2, съобщенията по електронната поща да имат силата на саморъчни подписи при условията на чл.13 ЗЕДЕУУ. С разпоредбата на чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ правната сила на саморъчния подпис е приравнена на тази на обикновения и на усъвършенствания електронен подпис. С оглед на това, доколкото в случая не е необходимо страните да подпишат договора, тяхното електронно изявление е достатъчно, за да обективира съгласие и при спазване на посочените предпоставки, налице е подписан електронен документ, чиято доказателствена сила е такава, каквато законът придава на подписаният писмен документ.