Решение № 87 от 28.04.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Оряхово, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.М. при участието на секретаря В. Ив. И. като разгледа докладваното от Б.М. Гражданско дело № 20241460100858 по описа за 2024 година

Производството е по предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „КРЕДИТО” ООД, с ЕИК:

204554530, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.

„Черни връх” №51Г, офис 32 представлявано от Р. Н. Т., чрез адв. С. С. против ответника К. С. О., с ЕГН: **********, с адрес в гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „Никола Обретенов” №4, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника О., че дължи на „КРЕДИТО” ООД, с ЕИК: 204554530 сумата от 385 лева – главница по Договор за потребителски кредит №OL00073744 от 18.01.2023г., дължима от 17.02.2023г. и сумата от 77,50 лева – мораторна лихва, дължима за периода от 18.02.2023г. до 28.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2024г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените в заповедното производство и в настоящия процес разноски.

Ищецът твърди и иска да бъде установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата от 385 лева – главница по Договор за потребителски кредит №OL00073744 от 18.01.2023г., дължима за периода от 17.02.2023г. и сумата от 77,50 лева – мораторна лихва, дължима за периода от 18.02.2023г. до 28.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2024г., до окончателното изплащане на сумата.

1

В исковата молба се сочи, че на 18.01.2023г. между страните от разстояние при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП е сключен индивидуален Договор за потребителски кредит №OL00073744, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 400 лв. /четиристотин лева/.

Излагат се доводи, че срокът на кредита е бил 30 дни с падеж на 17.02.2023г., на която дата длъжникът е следвало да заплати на кредитора сумата в общ размер на 490 лв. /четиристотин и деветдесет лева/, включваща 400 лева – главница и 90 лева – такса експресно разглеждане.

Релевира се от ищеца, че ответникът не е извършвал плащания по задълженията след настъпване на падежа, което наложило подаване на заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, а след подадено от К. О. възражение по чл.414 от ГПК и до предявяване на настоящата искова претенция.

Моли се съда, да уважи предявените установителни искове и да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.г.д.

№646/2024г. по описа на РС-Оряхово.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника, не е представен отговор на исковата молба, като не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител, като ответницата също не се явява и не изпраща представител.

В изпратено становище, „КРЕДИТО” ООД, с ЕИК: 204554530 гр. София поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело №646/2024г. по описа на РС-Оряхово, въз основа на заявление, подадено от ищеца по настоящето дело, съдът на 29.08.2024г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №427, с която е осъдил ответника К. С. О. да заплати на „КРЕДИТО” ООД, с ЕИК: 204554530 гр. София от сумата 385,00 лева (триста осемдесет и пет лева), представляваща главница за период от 17.02.2023 г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 77,50 лева (седемдесет и седем лева и 50 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 18.02.2023 г. до 28.08.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).

Посочената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника на 04.09.2024г.. На 27.09.2024г. същият е подал в РС-Оряхово възражение по чл.414а от ГПК с вх. №3600 срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №427, в което е изложил твърдения че не дължи задълженията по издадената заповедта за изпълнение.

Съдът е указал на заявителя да предяви положителния установителен иск по 2 чл.422 от ГПК, за установяване на вземането му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Заявителят, по настоящето дело ищец, е спазил едномесечния срок по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и е предявил иска по чл.422 от ГПК.

От приложени по делото Индивидуален договор за потребителски кредит №OL00073744 от 18.01.2023г., Приложение 1 - Погасителен план и СЕФ, сключен между „КРЕДИТО” ООД, с ЕИК: 204554530 гр. София и К. С.

О., с адрес в гр. Оряхово, се установява, че ответникът е получил в заем сумата от 400,00 лева, като се задължил да върне сумата в общ размер на 490,00 лева. В договора е посочено, че длъжникът освен главницата в размер на 400 лв., дължи и сумата в размер на 90,00 лева. Погасяването на заема е трябвало да стане на 1 вноска, в срок от 30 дни в размер на 490,00 лв.

/четиристотин и деветдесет лева /, включваща 400,00 лева размер на главницата по кредита, както и сумата в размер на 90,00 лева, представляваща такса експресно разглеждане, при ГПР 00,00℅, годишен лихвен процент по заема 0,00℅ и лихвен процент на ден в размер на 0.00℅. Като дата, на която е била дължима погасителната вноска е посочена - 17.02.2023г..

Представена е по делото и Справка /извлечение от сметката на ответника към дата 12.11.2024г./, от което се установява, че по кредита е заплатена единствено сумата в размер на 15,00 лв. /петнадесет лева/.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че заемната сума от 400 лева е преведена на ответника на 18.01.2023г.. Посочено е, че сумата в размер на 490 лева за погасяване на кредита е следвало да бъде заплатена от длъжника на една месечна вноска в срок до 17.02.2023г..

Според вещото лице непогасените и дължими от ответника суми по кредита са както следва: главница в размер на 385,00 лева, мораторна лихва в размер на 77,50 лева, дължима за периода от 18.02.2023г. до 28.08.2024г. и Такса експресно разглеждане в размер на 90,00 лева.

Реалният ГПР, след прибавянето на таксата за експресно разглеждане е изчислен, че възлиза на 1041,91 %, а размерът на ГЛП е 0,00 %.

Съдът кредитира заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза като обективно и компетентно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания за главница и обезщетение за забава по Индивидуален договор за потребителски кредит №OL00073744 от 18.01.2023г..

Исковете са с правно основание с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С тези искове ищецът претендира правото си да получи от ответника 3 цитираните суми, поради което в тежест на ищцовото дружество е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право.

Между страните е налице спор относно наличието на облигационно правоотношение между тях, по силата на което ищецът като кредитор на вземане по Договор за паричен заем №OL00073744 от 18.01.2023г. има право да иска от ответника изпълнение на задълженията му по договора.

В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че има правен интерес от воденето на иска и право да получи изпълнение по претендираното право

В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение между „КРЕДИТО” ООД, с ЕИК: 204554530 гр. София и ответника по силата на валидно сключен Договор за потребителски кредит №OL00073744 от 18.01.2023г.; 2. Реално предоставяне на заемната сума в твърдения размер от 400 лева; 3. Настъпване на падежа на вземанията; 4. Размера на всяка една от претенциите за главница и лихви;

Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай при евентуално доказване твърденията на ищеца носи тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане на претендираните суми по Договор за потребителски кредит №OL00073744 от 18.01.2023г. към „КРЕДИТО” ООД, с ЕИК: 204554530 гр.

София, както и че го е изпълнил точно.

Към настоящия момент няма признати права и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства.

Съдът приема, че Индивидуален договор за потребителски кредит №OL00073744 от 18.01.2023г. попада в приложното поле на потребителската защита и следва да се произнесе има ли неравноправни клаузи в процесния договор.

С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Съгласно практиката на ВКС, съдът, приемайки, че следва да се произнесе служебно по неравноправна клауза, следва да обяви това обстоятелство на страните.

Предвид горното, с определението по чл.140 от ГПК за насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдът обяви на страните, че ще се произнесе за наличие на неравноправни клаузи в сключения между тях Индивидуален договор за потребителски кредит №OL00073744 от 18.01.2023г. и предостави възможност на всяка от тях да ангажира доказателства до първото открито съдебно заседание във връзка с направеното обявяване, че ще се произнесе за наличие на неравноправни клаузи в сключения договор за потребителски кредит.

4

Предявените искове са допустими, като предявени от правен субект с правен интерес.

Между страните не се спори, а и от приетия по делото без възражения Индивидуален договор за потребителски кредит №OL00073744 от 18.01.2023г. се установява, възникнало облигационно правоотношение между „КРЕДИТО” ООД, с ЕИК: 204554530 гр. София и К. С. Стоянов, с адрес в гр.

Оряхово.

С Решение №23/07.07.2016 год., постановено по т.д. № 3686/2014 год. по реда на чл.290 от ГПК, ВКС е приел, че първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. В мотивите си ВКС е приел, че нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, са повелителни. В параграф 13а, т.9 ДР на ЗЗП, изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93(13) ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Националният съд /дори и без възражения/ е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.

Националният съд, който констатира неравноправния характер на договорна клауза, е длъжен от една страна, без да чака потребителя да направи искане в този смисъл, да изведе всички последици, произтичащи според националното право от това заключение, за да се увери, че потребителят не е обвързан от тази клауза. Горното се потвърждава и от измененията на ГПК с ДВ бр. 100 от 20.12.2019г., където в чл.7, ал.3 е предвидено, че съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.