Определение № 6036 от 16.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6036 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501474 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 417343/19.12.2025 г. на „Иктинос Констракшън“ ООД против определение № 51097/15.12.2025 г. по гр. дело № 6771/2025 г. на СРС, 28 с-в. Жалбоподателят сочи, че с предходно Определение № 12355/14.03.2025 г. СРС вече е прекратил делото и го е изпратил на АССГ, но това определение е отменено с Определение № 8932/09.05.2025 г. по в.ч.гр.д. № 4384/2025 г. на СГС, който е приел, че компетентен да разгледа спора е именно СРС. Въпреки задължителните указания по чл. 278, ал. 3 ГПК, СРС за втори път прекратява делото и го изпраща на АССГ, като се позовава на това, че втория път прекратяването е по искане на ответника, а не служебно. В жалбата се изтъква, че СРС неправилно е приел, че е налице административна дейност и че отказът на „Софийска вода“ АД представлява административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК. Позовава се константна практика на ВАС и ВКС, според която „Софийска вода“ АД е търговско дружество извън системата на изпълнителната власт, управителят му не е административен орган и отказите на ВиК операторите да присъединят имот или да предоставят изходни данни не са индивидуални административни актове по смисъла на АПК. Жалбоподателят твърди, че молбата на ответника от 15.12.2025 г. за прекратяване е подадена непосредствено преди насроченото заседание и съдът не е дал възможност на ищеца да се запознае с нея и да вземе становище. СРС е уважил молбата в закрито заседание, без да даде ход на откритото заседание и без да обсъди направените доказателствени искания, с което са нарушени правилата на чл.

143 ГПК и правото на защита. Жалбоподателят подчертава, че отказът на „Софийска вода“ АД да предостави изходни данни препятства упражняването на правото на собственост върху имота на ищеца и реализирането на правото на строеж. С позоваване на Решение № 42/10.04.2018 г. по гр.д. № 2189/2017 г.

1 на ВКС се поддържа, че неоснователният отказ на ВиК оператор да предостави услуги следва да се квалифицира като неоснователно смущаване на собствеността, обуславящо интерес от защита с негаторен иск по чл. 109 ЗС, по който компетентен да се произнесе е именно гражданският съд. Поради изложеното се иска от въззивния съд да отмени Определение № 51097/15.12.2025 г. по гр.д. № 20251110106771 на СРС, 28 състав и да върне делото за разглеждане от Софийски районен съд.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Гражданско дело № 6771/2025 г. на СРС, 28 с-в е образувано по искова молба на „Иктинос Констракшън“ ООД против „Софийска вода“. Ищец твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** (УПИ VII-1681), находящ се в гр. София, район „Студентски“, ул. „Св.

Климент Охридски“, с площ 1682 кв.м, урбанизирана територия, за друг вид застрояване, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г.

Ищецът е сключил на 02.03.2016 г. предварителен договор с „Е-сити Консулт“ ЕООД за учредяване право на строеж срещу задължение за изграждане на жилищна сграда и продажба на имот, като се е задължил да учреди правото на строеж в 30‑дневен срок от одобряване на идеен архитектурен проект. В изпълнение на договора ищецът се е снабдил с виза за проектиране, издадена на 20.04.2022 г. от Главния архитект на Столична община за многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ VII‑1681. Въз основа на визата ищецът е подал заявление до ответника за изходни данни и условия за присъединяване към ВиК мрежите, по което „Софийска вода“ АД с писмо изх.

№ ТУ‑2396/04.05.2022 г. е отказало предоставяне на изходни данни за сградно канализационно отклонение с мотив липса на информация за редовно изградена и въведена в експлоатация улична канализация пред имота.

Впоследствие ищецът е възложил на „Дикрас“ ООД изработване на мотивирано предложение за сградно водопроводно и канализационно отклонение, част „ВиК“, фаза „схеми“, съдържащо конкретни технически решения за водоснабдяване и канализация на имота съобразно Наредба № 4/2004 г. и действащата инфраструктура. Предложението предвиждало ново сградно водопроводно отклонение от съществуващ уличен водопровод по бул.

„Св. Климент Охридски“, изпълнявано по безизкопна технология с оглед новоизградената пътна и тротоарна настилка, както и общо сградно канализационно отклонение DN/OD 200 мм РР за УПИ VII‑1681 и съседния УПИ VI‑8 7 8 със заустване в съществуващ уличен канал по бул. „Андрей Ляпчев“. За реализиране на канализационната връзка през УПИ VI‑8 7 8 е предвидено учредяване право на прокарване по чл. 193 ЗУТ и контролирано изпускане на дъждовни води чрез задържателни резервоари, съобразно вече издадени положителни изходни данни за УПИ VI‑878. Мотивираното предложение и схемите са депозирани в „Софийска вода“ АД, която с писмо 2 изх. № ТУ‑7046/03.01.2024 г. отново е отказала присъединяване, позовавайки се на техническа невъзможност. Междувременно, на 10.04.2024 г. ищецът е сключил договор с „МДЛ Имоти“ ЕООД, собственик на ПИ *** (УПИ VI‑878), за безсрочно право на прокарване на канализационна връзка и право на преминаване за изграждането и обслужването й, съгласно приложена схема. Във връзка с изграждането на водопроводно отклонение през съседния имот приемателят по предварителния договор е извършил разходи за съоръжения и строително‑монтажни работи, удостоверени с две фактури за обща сума 6735,60 лв. Според ищеца, въпреки предприетите правни и фактически действия за осигуряване на технически съобразно отклонение, ответникът продължава необосновано да отказва присъединяване на имота към ВиК мрежите, като по този начин възпрепятства пълноценното упражняване на правото на собственост и реализирането на договореното право на строеж. Ищецът се позовава на чл. 2а, ал. 1, т. 2 ЗВ и чл. 3, ал. 1 от Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, които закрепват принципа за достъп на всеки до вода за питейно‑битови нужди, както и на чл.

1 3 и чл. 24 от Наредба № 4/14.09.2004 г. , уреждащи присъединяването посредством писмено заявление за изходни данни и условия. Според ищеца, на основание чл. 84, ал. 1 ЗУТ, собственикът на общите ВиК мрежи и съоръжения, респ. ВиК операторът по чл. 198о ЗВ, какъвто за Столична община е „Софийска вода“ АД, е длъжен да включи имотите в обхвата на мрежите при спазване на законовите изисквания. Твърди се, че отказът на ответника, мотивиран с липса на улична канализация пред имота, е неоснователен, тъй като представеното мотивирано предложение предвижда технически допустимо решение, съобразено с капацитета на съществуващите съоръжения и нормативните изисквания, включително възможността за преминаване през съседен имот по чл. 87, ал. 3 ЗУТ и чл. 15, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. Ищецът поддържа, че чрез договора за право на прокарване и направените разходи са осигурени предпоставките за изграждане на сградно водопроводно и канализационно отклонение, поради което продължаващият отказ за присъединяване не почива на законни основания. С позоваване на чл.

109 ЗС, Тълк. решение № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 42/10.04.2018 г. по гр. д. № 2189/2017 г. на ВКС ищецът твърди, че неоснователният отказ на ВиК оператора представлява неправомерно бездействие, което създава пречки за упражняване на правото на собственост в пълен обем и поражда право на негаторна защита. Подчертава се, че без изходни данни за присъединяване не може да бъде изготвен и одобрен идеен проект, което блокира както сключването на окончателен договор за учредяване право на строеж по предварителния договор, така и реалната реализация на това право. С оглед изложеното ищецът моли съда да уважи предявения иск по чл. 109 ЗС и да осъди „Софийска вода“ АД да преустанови неоснователното си бездействие, като предприеме необходимите действия за присъединяване на имота с идентификатор *** към водопроводната и канализационната мрежи, изразяващи се в предоставяне на 3 изходни данни за проектиране на сградно канализационно отклонение и условия за присъединяване, съобразени с представеното мотивирано техническо предложение.

С определение № 12355/14.03.2025 г. съдът е прекратил производството по делото и препратил спора за разглеждане от АССГ.

Определението е отменено в рамките на осъществен инстанционен контрол по в.ч.гр.д. № 4384/2025 г. на СГС, определение № 8932/09.05.2025 г.

С определение № 51097/15.12.2025 г. съдът е прекратил производството и е препратил делото за разглеждане от Административен съд – София град. Съдът е приел, че с исковата молба ищецът търси осъждане „Софийска вода“ АД да му предостави изходни данни/информация за проектиране на връзка с ВиК мрежата, необходими за одобряване на инвестиционен проект и издаване на строителни книжа, като правното основание за това задължение е уредено в чл. 13, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., която свързва предоставянето на данните с производства по одобряване на инвестиционен проект или издаване на виза за проектиране.

Съдът се позовава на чл. 128, ал. 1 АПК и чл. 21, ал. 1 АПК и приема, че искането за предоставяне на изходни данни представлява искане за осъществяване на административна дейност, респективно за издаване или отказ от издаване на индивидуален административен акт. Подчертава се, че макар ответникът да е търговско дружество, при предоставянето на ВиК услуги той действа по публичноправни норми, под административен контрол, и извършва административна дейност в обществен интерес. Съдът отбелязва, че ако спорът се разглежда като граждански, би се стигнало до осъждане ответникът да предостави данни „без конкретен обхват и яснота“, което би оставило преценката дали данните са достатъчни в ръцете на самия длъжник и би заобиколило предвидения в АПК режим за административни актове.

Изтъква се, че по отношение на подобни искания административният процес дава защита чрез оспорване на отказ или бездействие на администрацията. С оглед на изложеното съдът приема, че компетентен да се произнесе по искането е Административен съд – София-град на основание чл. 128, ал. 1 АПК във връзка с § 1, т. 1 АПК.

Настоящият съдебен състав приема, че ищцовата претенция е в обхвата на чл. 109 ЗС и следва да се разгледа от сезирания съд.

За да достигне до този извод съдът отчита, че при урбанизиран имот нормалното упражняване на правото на собственост включва не само „голата“ фактическа власт, а и възможността имотът да бъде застроен и ползван съобразно предназначението си по ПУП – което предполага връзка с основните мрежи на техническата инфраструктура (вода, канал, ел. и др.).

Законодателят изрично е уредил задължение имотите в обхвата на ВиК мрежите да бъдат присъединявани при налична техническа възможност, а дейността на ВиК оператора е организирана именно в тази посока. Отказът да се изпълни това задължение не е „чисто административен спор“, а пречка 4 пред реализацията на вещното право (така Решение №42 от 10.04.2018 г. по гр. дело № 2189 по описа на ВКС за 2017 г., ІІ Г.О.).

Изходните данни са задължителна техническа предпоставка за изготвяне и съгласуване на инвестиционен проект и за последващо присъединяване на урбанизирания имот към ВиК мрежите, поради което отказът да бъдат предоставени фактически блокира възможността имотът да бъде застроен и ползван съобразно предназначението му, т.е. представлява неоснователно бездействие, което ограничава упражняването на правото на собственост в по‑малък от пълния обем. Следва да се отчете, че „Софийска вода“ АД е търговско дружество, а не орган от системата на изпълнителната власт; отказът да се предоставят изходни данни произтича от позицията му на единствен оператор на мрежата и от задълженията му по специалния законов режим спрямо собствениците, а не от упражняване на властническо административно правомощие; за ищеца самото качество „обществени услуги“ не създава публичноправна връзка, а конкретно облигационно/вещноправно задължение за съдействие, при твърдения процесният отказ да препятства съдържанието на правото на собственост.