Решение № 2132 от 11.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2132 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100507976 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 6039/18.04.2023 г., постановено по гр. д. № 40101/22 г. по описа на СРС, 173 състав, ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД е осъдено да заплати на „Д.З.“ АД сумата от 664,09 лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение /с включени 15,00 лв. – ликвидационни разноски/ по щета № 210887029/12.07.2021 г. за нанесени вреди на автомобил марка „Пежо“, модел „3008“, рег. № *******, при пътно – транспортно произшествие на 10.07.2021 г. в гр. Варна на крайезерния път, причинено виновно от водача на МПС с рег. № ******* АН, с прикачено към него ремарке с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /26.07.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното исково производство /гр. д. № 40101/22 г. на СРС/.

Подадена е въззивна жалба от ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД срещу решение № 6039/18.04.2023 г., постановено по гр. д. № 40101/22 г. по описа на СРС, 173 1 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Поддържа, че първоинстанционният съд е следвало да отхвърли регресния иск, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява твърдяния механизъм на настъпване на процесното ПТП. При условията на евентуалност твърди, че съдът е следвало да приеме, че по делото не се установява наличието на причинно – следствена връзка между претендираните щети по застрахованото при ищеца МПС и процесното събитие, респ. да отхвърли изцяло или частично иска. Поддържа, че съдът необосновано е приел, че по делото не се доказва възражението за съпричиняване. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че водачът на лек автомобил марка „Пежо“, модел „3008“, с рег. № *******, е разполагал с възможността да възприеме възникването на опасност за движението, така че да успее да реагира, и да предотврати настъпването на ПТП. Счита, че съдът е следвало да намали размера на регресното вземане за платено обезщетение, тъй като не съответства на средните пазарни цени, изчислени по данни от алтернативни доставчици към датата на настъпване на ПТП, респ. да отчете, че единствено описаните щети по лявата част на лекия автомобил марка „Пежо“, модел „3008“, с рег. № *******, кореспондират на механизма на настъпване на ПТП.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска, респ. да отмени частично решението, като отхвърли частично иска, отчитайки значителния принос на водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел „3008“, с рег. № *******. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – „Д.З.“ АД е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е противоправното поведение на водача на товарен автомобил „Волво FH12”, който в нарушение на правилата за движение по пътищата е предприел неправилна маневра за навлизане в съседна дясна пътна лента без да пропусне движещия се в същата лента лек автомобил „Пежо 3008“, като по този начин е причинил настъпването на 2

ПТП. Счита, че механизмът на настъпване на ПТП се доказва от двустранния констативен протокол за ПТП, който макар да представлява частен свидетелстващ документ, съдържа подписи на двамата участници в ПТП, удостоверяващи съгласието им с отразените в него обстоятелства и изявления. Поддържа, че съдържанието на протокола за ПТП се подкрепя от останалите доказателства, които потвърждават механизма на ПТП, и установяват по категоричен начин, че вредите по застрахования лек автомобил „Пежо 3008“ са в пряка причинно – следствена връзка с него.

Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ.

Ищецът „Д.З.“ АД твърди, че на 10.07.2021 г. в гр. Варна на Крайезерния път водачът на МПС с рег. № ******* АН и прикачено към него ремарке с рег. № ******* виновно е причинил ПТП, при което е бил увреден лек автомобил марка „Пежо“, модел „3008“, с рег. № *******. Посочва, че към датата на събитието увреденият лек автомобил е имал сключена имуществена застраховка „Каско“ с уговорено покритие „Пълно каско“ с ищцовото дружество, а увреждащият автомобил е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Твърди, че по образуваната при ищеца ликвидационна преписка по щета № 210887029/12.07.2021 г. е била изплатена на собственика на увредения автомобил сумата от 1328,19 лв. Посочва, че в отговор на регресната покана ответното дружество е изплатило на ищцовото дружество част от регресното вземане, а именно – сумата от 679,09 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да изплати на ищцовото дружество сумата в размер на 664,09 лв. /вж. допуснатото изменение в размера на иска/, представляваща непогасен остатък от регресното вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № 210887029/12.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответното дружество - ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД оспорва иска като неоснователен. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, че 3 всички щети са в причинно – следствена връзка с процесното ПТП, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на товарния автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, както и размера на иска. Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че водачът на лек автомобил марка „Пежо“, модел „3008“, с рег.

№ *******, е нарушил разпоредбите на чл. 41 – 43 и чл. 20 – 21 ЗДвП.

Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми. Решението е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл.

272 ГПК.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне /чл.

411, ал. 1, изр. 1 КЗ/.

За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти – че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

4

Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че на 10.07.2021 г. в гр. Варна на Крайезерния път е настъпило ПТП между товарен автомобил с рег. № ******* АН, с ремарке с рег. № *******, и лек автомобил марка „Пежо“, модел „3008“, с рег. № *******; че към момента на настъпване на събитието между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил марка „Пежо“, модел „3008“, с рег. № *******, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“; че към момента на настъпване на събитието водачът на товарен автомобил с рег. № ******* АН, с ремарке с рег. № *******, е бил застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; че във връзка с процесното ПТП в ищцовото дружество е била образувана щета № 210887029/12.07.2021 г., по която ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 1328,19 лв.; че в отговор на регресната покана ответното дружество е изплатило на ищцовото дружество сумата от 679,09 лв., представляваща част от регресното вземане.

Спорните въпроси във въззивното производство касаят механизма на настъпване на ПТП, наличието на противоправно поведение от страна на водача на увреждащото МПС и причинно – следствена връзка между претендираните щети по лекия автомобил, застрахован при ищеца, и процесното ПТП, както и дали поведението на водача на увредения автомобил е допринесло за настъпването на процесното ПТП.

За установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП по делото са събрани писмени доказателства /двустранно подписан констативен протокол за ПТП от 10.07.2021 г./, гласни доказателства /показания на св. Д. и св. Й./ и е прието заключение на САТЕ.

Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната им преценка се установява по безспорен начин по делото, че е налице застрахователно събитие, настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на товарния автомобил, чиято гражданска отговорност е била застрахована при въззивника.

За процесното събитие е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 10.07.2021 г., подписан от участниците в ПТП, в който е отразено, че на 10.07.2021 г. в гр. Варна на Крайезерния път е настъпило ПТП между 5

МПС с рег. № ******* АН и прикачено към него ремарке с рег. № ******* и лек автомобил марка „Пежо“, модел „3008“, с рег. № *******. Видно от двустранния констативен протокол водачът на товарния автомобил при навлизане в дясна пътна лента блъска движещия се в нея лек автомобил, в резултат на което му причинява материални щети, описани в протокола. В частта „забележки“ на двустранния констативен протокол водачът на товарния автомобил Д. Д. е посочил, че е виновен за настъпването на ПТП.

Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, които са трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна точка на съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите доказателства и най - вече с данните за механизма на настъпване на ПТП, които се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на САТЕ.