Решение № 263 от 24.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600926 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1, изр. 2 НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на защитника на л.св. К. Б. П. срещу определение № 280/02.07.2024 година на Окръжен съд - Кюстендил, постановено по ЧНД № 331/2024 година, с което на П. е отказано условното предсрочно освобождаване по НОХД № 325/2020 година на РС Разлог.

Според защитника налице е първата предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, тъй като П. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.

Изразява се несъгласие с извода на Кюстендилския окръжен съд, че е необходимо престоят на осъдения П. да продължи, тъй като не е завършил поправителния процес и отсъстват данни за трайна и необратима промяна в поведението и мисленето на лишение от свобода, че не е постигната генералната превенция на наказанието и П. не е дал доказателства за превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл. 439а НПК. Според защитника поведението на л/с П. в затвора в гр. *** се дължи на силно емоционалната му натура, а не на криминални нагласи и криминален модел на поведение. Действията му били импулсивни и така създавали впечатление за 1 неизпълнение на установени правила и норми в затвора, в който излежава наложеното му наказание. С действията си П. защитавал правата си пред администрацията на затвора и не се касаело за криминални нагласи в тези действия. Считайки че П. е дал доказателства за превъзпитанието и поправянето му по смисъла на чл. 439а НПК, защитникът моли обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно и да се уважи молбата му предсрочното условно освобождаване.

ОП Кюстендил и Началникът на Затвора – гр. *** не са депозирали възражения срещу подадената жалба.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, но е неоснователна.

Първоинстанционният съд законосъобразно е отказал да освободи условно предсрочно осъдения П..

Несъмнено по отношение на П. е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – той е изтърпял фактически 4 години 7 месеца и 24 дни от определеното на основание чл. 23, ал. 1 НК общо наказание лишаване от свобода за срок от пет години и девет месеца, наложено му с влязла в сила на 24.02.2021 година присъда по НОХД 325/2020 година по описа на РС Разлог за извършените от него на 07/08.11.2019 година престъпления по чл. 152, ал. 1, т.

2 НК и чл. 198, ал. 1 НК. Към датата на заседанието пред ОС Кюстендил остатъкът на наложеното наказание е бил 11 месеца и 5 дни.

Решаващият съд е проучил с нужното внимание представеното от затворническата администрация досие на лишения от свобода П., приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата и ги е оценил съобразно тяхното действително съдържание. Констатирал е, че оценката на риска от рецидив, която е била при постъпването в пенитенциарното заведение в средния диапазон – 78 точки, с проблемни зони

- отношение към

2 правонарушението, умения за мислене, образование и обучение, управление на финанси и доходи, злоупотреба с алкохол, вместо да бележи тенденция към снижаване, поетапно се е завишавала и понастоящем е във високия регистър – 84 точки. Л/с П. многократно е наказван за различни по вид и характер нарушения, като последните му три наказания са от 2024 година. Не е награждаван. В трудова дейност осъденият се е включил за изключително кратък период – от 13.10.2022 година до 30.11.2022 година като общ работник в района на затвора, но са регистрирани чести отсъствия от работа по причина – конфликти с други лишени от свобода. По същата причина – въвличане в спорове, саморазправи и демонстрирани враждебни нагласи към други затворници, многократно е настаняван и преместван в различни спални помещения, тъй като има проблеми и с овладяването на гнева. Безкритичен е към своите постъпки и действия, лесно и бързо гради себе-оневителни защити, подценявайки и омаловажавайки негативните последици, включително и за самия него. Констатирани са дефицити в уменията да дефинира проблемите и да търси адекватни и законосъобразни форми за разрешаването им, поради което прилага неефективни модели за справяне с трудностите, изразяващи се в многобройни периодични откази от приемане на полагащата му се в затвора и предоставяна му храна. Осъденият П. не е демонстрирал добро поведение и по никакъв начин не е показал, че се поправя, поради което и понастоящем изтърпява наказанието си при първоначално определения му с присъдата „Строг“ режим. Освен това л/с П. е неграмотен. По тази причина през учебната 2021/22 година той е бил записан като ученик в първи клас в СУ „Д-р Петър Берон“ към затвора гр. ***, но често безпричинно е отсъствал и впоследствие е отказал да продължи обучението си.

При тези факти първоинстанционният съд е направил аргументиран и логически обоснован извод, че не е налице втората кумулативно изискуема от закона предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, който изцяло се споделя. Изложените в частната жалба от защитника доводи, че поведението на л/с П. се дължи единствено на силно емоционалната му натура, а не на криминалните нагласи и криминалния модел на поведение, не се подкрепят от данните от досието на затворника.

Специалната превенция в аспекта да се поправи и превъзпита осъдения към спазване не само на законите, а и на добрите нрави (чл. 36, ал. 1 НК), очевидно все още не е постигната. Затова и отказът на решаващия съд да удовлетвори 3 молбата на осъдения П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода по НОХД 325/2020 година на РС Разлог е законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

С оглед на изложеното и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 280/02.07.2024 година, постановено по ЧНД № 331/2024 година по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4