Решение № 121 от 23.06.2021, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Перник , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Борислава П. БорисоваЗдравкова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20211720102245 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН.

Образувано е по молба на от Ц. Т. К., ЕГН **********, с адрес: *****************, за постановяване на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН срещу М. ЦВ. АТ., ЕГН **********, с адрес: ***************

Твърди се в исковата молба, че молителката и ответникът живели на семейни начала от октомври 2016 г. до октомври 2020 г., когато ответникът напуснал къщата. Твърди се, че на 19.04.2021 г. ответникът й се обадил по телефона и отправил следните заплахи: „Ще запаля и изгоря къщата до основи, Ще видиш какво ще ти се случи в бъдеще и на теб и на къщата“.

С оглед изложеното, изпитва страх да не бъде подложена на насилие от негова страна и моли да бъдат поставени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, като ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и му се забрани да я доближава, жилището, в което живее на и местата за социални контакти и отдих на молителката.

С писмен отговор и в открито съдебно заседание ответникът оспорва молбата. Излага доводи, че между страните е налице спор относно ползването на имота, в който живее молителката и върху който ответникът има учредено вещно право на ползване. Моли за отхвърляне на молбата и присъждане на сторените разноски.

След съвкупна преЦ. на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложена декларация /л. 4/, в която молителката е декларирала, че на 19.04.2021 г. спрямо нея е упражнено домашно насилие от ответника, изразяващо се в отправяне на заплахи с думите „Ще видиш какво юе ти се случи в бъдеще на теб и на къщата, ще запаля и изгоря къщата до основи“, което силно я е изплашило.

По делото не се спори, че молителката и ответникът са се намирали във фактическо 1 съжителство до м.ноември 2020 г.

Не се спори, което се потвърждава и от представените с отговора документи, че по силата на Нотариален акт № 13, том IV, рег. № 11929, дело № 592 от 2016 г. ответникът и молителката са придобили вещно право на ползване върху ½ ид.ч. от УПИ, представляващо дворно място с площ 1120 кв.м., находящо се в землището на *****************, област Перник, и означен по скица като УПИ VIII-111, в кв. 13 по плана за регулация и застрояване на **************** утвърден със Заповед № III-761 от 05.09.1975 г., заедно с цялата, построена в източната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ 86 кв.м., както и че ответникът е изпратил покана до молителката за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота, получена от молителката на 28.04.2021 г.

По делото е прието писмо от ОД на МВР-Перник, видно от което след направена справка в информационните масиви на Първо РУ-Перник е установено, че е депозирано заявление с вх. № 192000-5373/05.05.2021 г. по описа на Първо РУ-Перник от Ц. Т. К. срещу М. ЦВ. АТ., в което са изложени твърдения за отправени закани и заплахи за палеж на имот от страна на А.. По преписката е извършена проверка и материалите са изпратени на РППерник с изх. № 192000-6185/21.05.2021 г. по описа на Първо РУ-Перник с мнение за решаване по компетентност.

В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ******************** – без дела и родство със страните по делото.

Свидетелката А.Н.Т. излага, че има наблюдения върху отношенията на страните от месец август миналата година, когато се преместила да живее в ********* Често общува с молителката, като всеки ден се виждат или чуват. Заявява, че страните не живеят заедно от месец ноември 2020 г. Ответникът е идвал да си вземе багаж, когато Ц. не е била в къщата и това бил поводът Ц. да иска да му изпрати съобщение да дойде да си вземе колата. На 18.04.2021 г. свидетелката изпратила съобщение от телефона на Ц. до ответника до дойде да си взема багажа и колата. На следващия ден свидетелката била при молителката, когато се чули с ответника по телефона. По време на разговора ответника казал да му остави ключовете и документите в кухнята, а Ц. отговорила, че е сменила патрона и трябва да й се обади предварително, за да бъде там и да си вземе нещата. Тогава ответникът казал, че ще дойде и ще взриви къщата. След този разговор Ц. започнала да вдига кръвно, да й тече кръв от носа /като свидетелката три пъти е присъствала на случаи, при които е текло кръв от носа на Ц./, здравословното й състояние започнало да се разклаща, дъщеря й помолила да я наглеждат, защото се страхувала при всяко спиране на кола. Преди време свидетелката е присъствала на скандал между Ц. и М. за една счупена чаша, при който ответникът започнал да й крещи.

Свидетелката Д. Г. Ц. излага, че с М. се познават от 2014 г., добри приятели са. Тя също има апартамент в гр. София, кв. „Дружба“ и са пили кафе заедно. След това той си купил къща в пернишко село и дълго време не го е виждала. Някога през зимата той й се обадил и казал, че се е прибрал, за да се лекува, а през месец април тази година тя имала проблем с миялната машина и отишла да пият кафе в апартамента му в кв. „Дружба“.

Тогава той погледнал телефона си и казал, че Ц. го е търсила, а той я е блокирал.

Свидетелката излага, че не познава Ц., но знае, че М. е живял с нея и че е купил къща.

Казала му да се обади да види защо го търси, той позвънил и говорили за някаква кола и кога и къде да се срещнат, но не е имало заплахи, не е чула и разговор за сменена ключалка.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 2 2

ЗЗДН и в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен срок.

Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са или са били в семейна връзка, съставлява домашно насилие.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното осъществяване от посочения извършител на действие, квалифицирано като домашно насилие.

Съответно, за отхвърляне на молбата, ответникът следва да ангажира доказателства, които да оборят доказателствата на молителката.

От представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани посочените в молбата действия от страна на ответника, съдът приема, че на 19.04.2021 г. спрямо молителката са отправени заплахи, които представляват форма на психическо насилие над личността. Така депозираната пред съда декларация по изричната разпоредба на чл. 13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в производството, е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл. 13, ал.3 ЗЗДН съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация, което се потвърждава и от свидетелските показания на свидетелката А.Н.Т.

Съдът намира, че ангажираните от ответника гласни доказателства не опровергават горния извод по следните съображения:

Свидетелката Ц. излага, че дълго време не се е виждала с ответника, през зимата той се обадил, че се е прибрал да се лекува и през месец април тази година отишла в апартамента му, тъй като имала проблем с миялната машина, когато чула разговор по телефона с Ц. за това къде и кога да се срещнат във връзка с някаква кола. От така посоченото, не може да бъде направен извод, че разговорът, на който свидетелката е станала очевидец, е именно проведеният на 19.04.2021 г., при който се сочи, че ответникът е отправил заплахи спрямо молителката. От друга страна съдът намира за недостоверно твърдението, че въпросният телефонен разговор е проведен именно в присъствието на лице, с което ответникът не се е виждал дълго време, не знае за раздялата между страните и защо е блокирал позвъняванията от Ц..

Същевременно от изложеното от свидетелката Т. се установява, че ежедневно е поддържала контакт с молителката и е присъствала на моменти от съвместното съжителство на страните. С оглед изложеното, съдът кредитира показанията й, че на 18.04.2021 г. е изпратила съобщение на ответника от телефона на молителката и на следващия ден е присъствала на телефонен разговор, при който ответникът е отправил посочените заплахи.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът е осъществил акт, съставляващ домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, поради което следва да бъдат постановени мерки за закрила на молителката и да се издаде заповед за защита в нейна полза.

По отношение на мерките за защита спрямо молителката, съдът намира следното:

При констатирано домашно насилие във всички случаи следва да бъде наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, като бъде задължен извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката.

Съобразно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в размер от 200,00 лв.

По отношение на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН – забрана ответникът да доближава молителката, жилището, което тя обитава, местоработата, както и местата за социални контакти и отдих на молителката, съдът намира следното:

3

Актът на домашно насилие, предмет на депозираната молба, се изразява в заплахите „Ще запаля и изгоря къщата до основи! Ще видиш какво ще ти се случи в бъдеще и на теб и на къщата“, които са породили страх у молителката. По делото не са ангажирани доказателства, че спрямо нея някога е осъществено физическо посегателство от ответника, респ. че ответникът е личност, незачитаща правния ред, от които да се направи извод за реална опасност за телесната неприкосновеност и имуществото на молителката.

С оглед изложеното, съдът намира, че процесният акт на домашно насилие е следствие на спора между страните относно ползването на имота, а не израз на реалното намерение на ответника да извърши посегателство спрямо молителката. Предвид изложеното, съдът приема, че процесният акт на насилие не се характеризира с интензитет, налагащ постановяване на забрана ответникът да доближава молителката, жилището, местоработата й или местата за отдих и социални контакти, поради което следва да бъде постановена само мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, а искането за постановяване на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН следва да бъде отхвърлено. С оглед данните по делото посочената мярка съответства на нуждата на защита на молителката и същевременно няма да увреди правата на ответника върху имота.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр, чл. 16 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Перник дължимата за производството държавна такса в размер на 25,00 лв.

На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за защита.

Предвид уважаване на молбата за постановяване на мерки за защита от домашно насилие, право на разноски се поражда за молителката, която не е направила искане в тази насока, поради което такива не следва да й бъдат присъдени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ мерки за защита от домашно насилие в полза на Ц. Т. К., ЕГН **********, с адрес: *****************, относно осъществено домашно насилие от М. ЦВ.

АТ., ЕГН **********, с адрес: ***********, като:

ЗАДЪЛЖАВА М. ЦВ. АТ., ЕГН ********** , да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ц. Т. К., ЕГН **********.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на молителката Ц. Т. К., ЕГН ********** , съобразно постановените мерки, съдържаща предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта за защита, ответникът ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.