Решение № 6838 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6838 гр. С., 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110125099 по описа за 2025 година

Производството е исково по молбата на „Т**********“ ЕАД, ЕИК:

**********, представляван от изпълнителния директор, гр.С********** спрямо Я. Т. Д. с ЕГН: **********, с адрес в С. чрез назначен по делото особен представител адв. В. И. за това, че дължи на „Т**********” ЕАД сумата в размер на 607,70 лева или 310.71 евро, от които 512,21 лева или 261.89 евро за главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.06.2022г. - м.04.2023г. ведно със законната лихва от 30.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 77,11 лева или 39.43 евро за мораторна лихва за забава от 15.08.2023г. до 17.09.2024г., както и суми за дялово разпределение 14,96 лева или 7.65 евро - главница за периода от м.06.2022г. до м.04.2023г. ведно със законната лихва от 30.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 3,42 лева или 1.75 евро - лихва за периода от 15.08.2022г. до 17.09,2024г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК с № 31621/ 08.10.2024г. по ч.гр.дело № 57796/2024 г. по описа на СРС.

Поддържа се, че ответникът е наемател на имот с абонатен № 432519, находящ се в гр.С., гр. С., п.к. ... обл. С**********, гр. С**********, за който е доставяна топлинна енергия през периода от месец юни 2022г. до месец април 2023г., които не са заплатени.

1

Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия и се претендира да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи претендираните суми.

Ангажират се доказателства и се претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил такъв от ответната страна чрез нейния представляващ я като в съдебно заседание се оспорват исковете.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От Заповед за настаняване от 17.05.2022г., издадена на основание чл.19, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община – л.19, както и от справка с доказателства към, нея от СО – Район Люлин се установява, че Я. е бил настанен като наемател в жилището безсрочно, което е било общинско такова т.е. към исковия период собственик на имота на база на събраните доказателства е Столична Община, а не ответникът, което изключва качеството на Я. на това основание като потребител на топлоенергия.

Не е налице и хипотезата по чл. 64, ал. 1 ОУ от 2007 г. и 2008 г., при която купувач може да бъде и физическо лице, което ползва ТЕ за отопление и 2 горещо водоснабдяване в жилище, на което е наемател ако обаче ЮЛ – собственик на имота е подал декларация пред продавача, че ТЕ ще се ползва за битови нужди, с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащане на дължимите суми за ТЕ.

Това дава основание на състава да приеме, че искът на топлофикационното дружество е недоказан и като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

При неоснователност на иска за главницата следва да бъде отхвърлен и акцесорната претенция за лихва, както и исковете за стойност на услугата за дялово разпределение.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът няма право на сторените от него в исковото и заповедното производство разноски.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т**********“ ЕАД, ЕИК:

**********, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Я... спрямо Я. Т. Д. с ЕГН: **********, с адрес в С. чрез назначен по делото особен представител адв. В. И. за това, че дължи на „Т**********” ЕАД сумата в размер на 607,70 лева или 310.71 евро, от които 512,21 лева или 261.89 евро за главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот с аб. № 432519 с адрес в С., ж.к.Л********** за периода м.06.2022г. - м.04.2023г. ведно със законната лихва от 30.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането; 77,11 лева или 39.43 евро за мораторна лихва за забава от 15.08.2023г. до 17.09.2024г., както и суми за дялово разпределение 14,96 лева или 7.65 евро - главница за периода от м.06.2022г. до м.04.2023г. ведно със законната лихва от 30.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 3,42 лева или 1.75 евро - лихва за периода от 15.08.2022г. до 17.09,2024г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК с № 31621/ 08.10.2024г. по ч.гр.дело № 57796/2024 г. по описа на СРС.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4