Определение № 111 от 14.07.2025, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 176/2025
- Вид
- Определение № 111
- Подписан
- 14.07.2025
- В сила
- 14.07.2025
- Състав
- Павел Неделчев, Благовеста Костова, Ива Димова
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.182, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.241 ал.5, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.250, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306, ал.1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 111 гр. Габрово, 14.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Павел Неделчев
Членове:
Благовеста Костова
Ива Димова като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно частно наказателно дело № 20254200600176 по описа за 2025 година Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба от К. М. чрез неговия повереник адв.Ж. от ГАК срещу определение № 133 от 26.06.2025г. постановено по НЧХД № 306/2025г. на РС- Габрово.
Жалбоподателят счита, че горното определение е неправилно и незаконосъобразно поради значителна прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Обосновава искането си с нормите на чл.78, ал.5 от ГПК, чл.46, ал.2 от ЗНА, чл.36 от Закона за адвокатурата и Решение на съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22. Счита ,че разме4ра от 1800 лева на адвокатското възнаграждение се явява прекомерен, несправедлив и няколкократно надвишава предвидения размер в чл.13, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г.Делото не се отличавало с фактическа и правна сложност и било проведено само едно заседание на което не бил даден ход.Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество или определението да бъде изменено, като се намали размера на присъденото като разноски адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд, като взе предвид доводите в частните жалби и материалите по делото, намира за установено следното:
Производството по НЧХД № 306/2025г. по описа на РС-Габрово е образувано по тъжба на настоящия жалбоподател срещу подсъдимата Д. М. за извършено от последната престъпление по чл.182, ал.2 от НК. След получаване на тъжбата, М. е ангажирала като защитник адв.П. от ГАК като 1 видно от подписания договор за правна помощ от 05.05.2025г. / стр. 29 от делото/ същата е заплатила договорения адвокатски хонорар от 1800 лева в брой. Защитникът на подсъдимата е депозирал становище по тъжбата с приложени към него копия от множество писмени доказателства.
В първото по делото заседание адв.Ж. е представил Договор за правна защита и съдействие от 19.05.2025г. от който е видно, че тъжителя К. М. му е заплатил в брой договорения адвокатски хонорар от 1500.00 лева. В това заседание ход на делото не е даден по искане на страните с цел да бъде постигнато споразумение между тях.
С молба от 23.06.2025г. частният тъжител , поради доброволно уреждане на спорните въпроси е оттеглил тъжбата и е поискал и е поискал наказателното производство да бъде прекратено.
С определение №128/23.06.2025г. съдът е прекратил наказателното производство, на осн. чл.250, ал.1, т.1 във вр. с чл.241 ал.5, т.4 от НПК.
Преди влизане в сила на горното определение, подсъдимата М. чрез нейния защитник адв.П. е депозирала молба с искане на доверителката и да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатска помощ.
С обжалваното определение №133 от 26.06.2025г., съдът е констатирал, че е пропуснал да се произнесе по направените разноски и на осн. чл.190, ал.1 от НПК е присъдил сумата от 1800.00 лева на Д. М..
Посочената фактология обуславя следните правни изводи:
Съдът е постановил обжалваното определение в закрито съдебно заседание, спазвайки разпоредбата на чл.306, ал.1, т.4 от НПК. Несъстоятелно е становището на адв.Ж., че е следвало да бъде уведомен предварително за депозираната молба от адв.П., за да вземе становище по прекомерност на разноските. Упрек за действията си първият съд не може да търпи, наймалкото по причина, че може служебно да се произнесе по посочения текст.
Поради изложеното , настоящият съдебен състав приема, че правилно РС- Габрово се е произнесъл по направеното искане с атакуваното определение. Същото е процесуално допустимо и доколкото то е такова, следва жалбата да се разгледа по същество.
Възраженията са несъстоятелни. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие сключен между адв.П. и подсъдимата М., като в 2 него е заложено защитникът да я представлява пред всички инстанции до приключване на делото. Процесуално представителство от страна на адв. П. е осъществено в проведеното съдебно заседание на 23.05.2025г. за което същото е подготвила и писмено становище с приложени писмени доказателства.
Присъждането на разноски в наказателното производство е допустимо само когато същите са действително направени. В настоящият случай, видно от представения договор за правна защита и съдействие е ,че договореното възнаграждение от 1800.00 лева е изплатено в брой на 05.05.2025г. Поради горното, цитираната сума следва да бъде възложена в тежест на частния тъжител на основание чл. 190, ал. 1 от НПК , в какъвто смисъл е и определението на първата инстанция.
В НПК не присъства аналогична на чл.78, ал.5 от ГПК разпоредба, която да дава възможност на съда да присъжда възнаграждение в по-нисък от претендирания, като платен адвокатски хонорар от гледна точка на фактическата и правна сложност на делото. Разпоредбата на чл.190 НПК е ясна по отношение начина на възлагане на разноските.Освен това, заявеното адвокатско възнаграждение, в конкретния случай, изобщо не може да се определи като прекомерно. Настоящото дело, макар и от частен характер има своята фактическа и правна сложност изискваща подготовка и пряко участие в съдебни заседания. Това ,че тъжителят е решил да оттегли тъжбата си не означава ,че защитникът не е вложил необходимия труд и време за подготовка на защитата., а това е процесуалния развой на делото.Не на последно място следва да се отбележи, че тъжителят е заплатил на адв.Ж. адвокатско възнаграждение от 1500.00 лева, което е много близко по размер до атакуваното възнаграждение заплатено от подсъдимата.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въз основа на горното и на основание чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 133 от 26.06.2025г.
3 постановено по НЧХД № 306 /2025г. на РС-Габрово, като правилно и законосъобразно.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4