Решение № 266 от 23.05.2025, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 1860/2024
- Вид
- Решение № 266
- Подписан
- 23.05.2025
- В сила
- 02.02.2026
- Състав
- Даниел Нинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 266 гр. Видин, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20241320101860 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от М. С. Д. , ЕГН **********, чрез адвокат И. С. С. – АК – Перник, съдебен адрес: гр.
************* срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, кв. „Малинова долина“, ***-6.
Твърди се от ищцата, че по повод искане за кредит същата е получила отказ от кредитора, поради наличие на задължение в направената и Справка ЦКР в БНБ, в която справка е посоченото, че ответното дружество подават данни за текущо /активно/ задължение.
Излага, че съгласно Справка към 30.04.2024 г. задължението е с балансова експозиция в общ размер на 305.00 лв. и задбалансова експозиция от 0.80 лв. или общо по активни кредити към 30.04.2024 г. е декларирано от кредитора, че към него се дължи сумата от 306.00 лева.
Сочи се, че на 10.05.2024 г. ищцата има пропуснато телефонно обаждане от телефонен номер +********** в 15:00 часа. Същият ден тя в 15:01 ч. и в 15:02 ч. е направила опит да върне обаждане, без успех - не може да се върне обаждане на този номер. На 14.05.2024 г. ищцата има пропуснато телефонно обаждане от телефонен номер +************ в 08:11 часа. На 14.05.2024 г. ищцата има пропуснато телефонно обаждане от телефонен номер +******** в 11:48 часа. На 17.05.2024 г. ищцата има пропуснато телефонно обаждане от телефонен номер +*********** в 08:02 часа. На 03.06.2024 г. ищцата е получила телефонно обаждане от телефонен номер +********** в 14:34 часа.
Разговорът е продължил 2 /две/ минути с лице, което се е представило като 1 служител на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и е поискал заплащане на процесната сума. Ha 07.06.2024 г. ищцата отново е получила телефонно обаждане, но от телефонен номер +************ в 09:55 часа. Разговорът е продължил 8 /осем/ минути с лице, което отново се е представило като служител на ,.ЕОС МАТРИКС11 ЕООД и отново е поискало заплащане на процесната сума, с твърдение, че същата представлява непогасено задължение по неин Договор с БНП Париба.
Твърди, че в резултат на проведения телефонен разговор, на 07.06.2024 г. ищцата е изпратила 2 /два/ имейла с идентично съдържание до „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на e-mail: [email protected]. В имейлите е посочила трите си имена, ЕГН и искане на информация за датата, на която е станало изискуемо задължението, което е при тях, както и е направила изрично възражение за настъпила петгодишна погасителна давност за претендираните от нея суми. Направила е и искане задължението да бъде прекратено и да бъде подадена информация към ЦКР за прекратяването му, като в случай че задължението не бъде прекратено и не бъде подадена информация към ЦКР, ще потърси правата си по законоустановения ред.
Сочи, че ищцата е изразила ясна и категорична воля, че няма да погаси доброволно претендираните от нея суми. Още повече че ответникът по никакъв начин не се легитимира пред нея като неин кредитор.
Поддържа, че на 01.07.2024 г. ищцата е получила отговор, но имейл от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в който в прикачен файл с техен изходящ № 01650/24.06.2024 г. е отговорено. В отговора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД са посочили, че ищцата има неизплатено задължение към ответното дружество, произтичащо от Договор за Кредитна карта от 11.09.2017 г., сключен между нея и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., което е цедирано на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на 13.07.2020 г., както и че въпросът дали за задълженията е настъпила погасителна давност или не е от компетенция на съда.
Междувременно не спират и телефонните обаждания.
На 01.07.2024 г. ищцата е получила телефонно обаждане от телефонен номер *** в 12:32 часа. Разговорът е продължил 1 /една/ минути с лице, което се е представило като служител на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и е поискал заплащане на процесната сума. На 08.07.2024 г. тя има пропуснато телефонно обаждане от телефонен номер +*********** в 12:37 часа. На 19.07.2024 г. ищцата има пропуснато телефонно обаждане от телефонен номер +********* в 09:40 часа. На същата дата в 09:41 ч. има и второ обаждане от телефонен номер +**********. Твърди се, че всички посочени номера са на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Посочва се, че ищцата проявила желание да реши извънсъдебно отношенията си с „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, което не се споделя от ответното дружество.
Иска се от Съда да постанови решение, съгласно което да приеме за установено, че ищцата не дължи изпълнение /плащане/, вкл. и по 2 принудителен ред на ответника, поради настъпила обща погасителна давност от 5 /пет/ години, за което ищцата М. С. Д. е направила изрично писмено възражение и писмено е заявила, че няма да заплати доброволно сумата от 306,00 /триста и шест/ лева.
Претендират се и направените разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор. Оспорва допустимостта и основателността на иска. Въведени са възражения, че за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящото производство. Ответникът сочи, че по никакъв начин не е дал повод за исковата претенция, тъй като подаването на информация за текущия статус на кредита към ЦКР на БНБ не може да обоснове повод за завеждане на делото, поради това, че е нормативно обусловено задължение на кредитора.
Излага се, че не е налице основание гражданският съд да разглежда искане за заличаване от кредитния регистър.
По основателността на иска се излага следното:
Посочва се, че процесното вземане произтича от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 11.09.2017 г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. По силата на сключения договор за кредит, кредитодателят е предоставил на ищеца сума в размер на 659.00 лева с цел на кредита закупуване на стока или услуга – смартфон, марка Samsung, модел A5 gold, а последният се е задължил да погасява задължението си на месечни вноски, съгласно Погасителен план, представляващ неразделна част от Договора. Съгласно изготвения погасителен план, кредитополучателят се задължава да погасява задължението си на 24 бр. месечни вноски за периода от 01.11.2017 г. до 01.10.2019 г. в размер на 42.15 лева всяка. Кредитополучателят е обслужвал задължението си до 15.05.2019 г., след което плащанията са преустановени. На дата 13.07.2020 г. е сключен Договор за цесия между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който последното дружество придобива вземането, ведно с всички привилегии и обезпечения към него в цялост. Съгласно Приложение № 1 към Договора за цесия непогасеният размер на вземането към датата на цесия, възлиза на сумата от 305.65 лева, от които непогасена главница 279.30 лева и 26.35 лева лихва за забава.
Счита, че твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност са неправилни, като следва да се има предвид също така, че давността е била спряна на 13.03.2020 г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като се запозна със становищата на страните и прецени 3 събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна:
Видно от представено по делото писмо изх. № 01650/24.06.2024 г. от ответника до ищеца в същото е посочено, че ищецът има неизплатено задължение към ответника, произтичащо от Договор за кредитна карта от 11.09.2017 г., сключен между ищеца като кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. /кредитодател/. Посочено е в писмото, че задължението е прехвърлено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 13.07.2020 г. Посочено е, че въпросът дали за задълженията са настъпили последиците на погасителната давност или не е от компетенцията на съда.
По делото е представен от ответника Договор за потребителски кредит CARD-15259534, оторизационен код а6652468, Усвояване CREX-15259502 от 11.09.2017 г., сключен между ищеца М. С. Д. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. От договора за кредит е видно, че кредитодателят е предоставил на ищеца сума в размер на 659.00 лева с цел на кредита закупуване на стока или услуга – смартфон, марка Samsung, модел A5 gold, а последният се е задължил да погасява задължението си на месечни вноски, съгласно Погасителен план, представляващ неразделна част от Договора.
Съгласно изготвения погасителен план, кредитополучателят се задължава да погасява задължението си на 24 бр. месечни вноски за периода от 01.11.2017 г. до 01.10.2019 г. в размер на 42.15 лева всяка.
В горецитирания договор е инкорпориран и Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD15259534 от 11.09.2017 г. кредит в размер на 1000.00 лева, като е посочено, че кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. В чл. 12 от договора е посочено, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15 число на месеца, което се изпраща на кредитополучателя, като неполучаването на извлечението не е причина за неплащане на погасителна вноска. В чл. 13 от договора е посочено, че месечни погасителни вноски се правят до 1 число на месеца, следващ издаването на извлечението в най-малко минимален размер съгласно тарифата поместена подолу в договора. В чл. 17 от договора е посочено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава.
Посочва се от ответника в отговора на исковата молба, че М. С. Д. е обслужвала задължението си до 15.05.2019 г., след което плащанията са преустановени.
Посочено е от ответника в отговора на исковата молба, че на 13.07.2020 г. е сключен Договор за цесия между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. и 4
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който последното дружество придобива вземането, ведно с всички привилегии и обезпечения към него в цялост.
Съгласно Приложение № 1 към Договора за цесия непогасеният размер на вземането към датата на цесия, възлиза на сумата от 305.65 лева, от които непогасена главница 279.30 лева и 26.35 лева лихва за забава.
Ищецът не оспорва валидността на сключения договор за цесия между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
По допустимостта на производството съдът намира следното:
Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес. В конкретния случай сезирането на съда с предявения иск е условие за упражняване на субективни права на ищеца. Така, с предявяването на иска ищецът цели да упражни възникналото в негова полза субективно право да се позове на изтекла погасителна давност, като правомерно откаже изпълнение на задължението си. Възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес, в който смисъл е и действащата съдебна практика, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 186 от 19.06.2013 по гр. дело № 927/2012г. IV. Г.О. на ВКС. В този смисъл искът се явява допустим.
Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е с предмет установяване недължимост на парични суми по изтеглен потребителски кредит, които ответникът претендира от ищеца. При отрицателен установителен иск доказателствената тежест между страните се размества, поради което ответникът носи тежестта да докаже правопораждащите спорното право факти - основанието, от което правото е възникнало и неговия размер. От друга страна при този вид искове ищецът е в положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право - ако ищецът наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника, то той носи и доказателствената тежест да установи възражения си.