Решение № 839 от 13.11.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. гр. Хасково, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20225640101561 по описа за 2022 година

Предявени са от С. Д. С. с ЕГН:********** от гр.Хасково, *********, и С. Б. И. с ЕГН:********** от гр.София, общ.Столична, ********** двамата със съдебен адрес гр.Хасково, ********, адвМ. Р., против Д. Г. Д. с ЕГН:********** от гр.Хасково, **********, Й. А. А. с ЕГН:******* от гр.Д.град, ********, ********, Т. А. Т. с ЕГН:********** от гр.Стара Загора, *********** с ЕГН:********** от с.Караджалово, ******* обл.Пловдив, П.

А. Д. с ЕГН:********** от с.Минерални бани, ***********, обл.Хасково, Й.

П. Д. с ЕГН:********** от гр.Хасково, *******, П. С. К. с ЕГН:********** от гр.Пазарджик, ************ Г. С. П. с ЕГН:********** от гр.Д.град, ********** Б. С. И. с ЕГН:********** от гр.София, общ.Столична, ********** Л. Д. Д. с ЕГН:********** от гр.Д.град, **********, обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1, чл.341 и чл.537 ал.2 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че страните са законния кръг от наследници на Й.а Т. Д., починала на ******** по коляно на четиримата й синове Д. С. Д.., починал на ****** А. С. Д.., починал на *******., П. С. Д., починал на *******. и Г. С. Д.., починал на ********

Общата им наследодателка приживе със съпруга си придобили земеделски земи, находящи се в землището на с.Брягово, както и застроен недвижим имот в чертите на същото населено място, сега представляващ поземлен имот 48, в кв.9 по плана на с.Брястово, общ.Минерални бани, одобрен със заповед №614/1981г. с площ от 870кв.м., при граници на имота : улица, УПИ IV-47 и УПИ VII-49.

До момента на смъртта на наследодателката в описания имот имало 1 жилищна сграда – къща, където тя и съпругът й, починал преди нея, живели и отглеждали децата и внуците си. До момента на смъртта им съпрузите владели имота като С.ой повече от 30 години необезпокоявано и придобили собствеността върху него по силата на изтекла придобивна давност. Синовете им по различно време напуснали бащиния дом и се установили да живеят другаде в същото населено място или в други селища. След смъртта на общата им наследодателка имота останал пустеещ, никой не се грижел за него, къщата в годините се разпаднала и от нея останали руини, като към момента се забелязвали само основите. Сега имотът изглеждал като поляна и никой не упражнявал фактическа власт върху него.

Независимо от гореизложеното единият от сънаследниците – ответникът Й. П. Д. без основание се снабдил с нотариален акт за собственост по давност и наследство върху същия имот. Ищците твърдят, че този ответник никога не е владял имота след смъртта на общата им наследодателка, нито пък това сторил неговия пряк наследодател и баща. Спрямо ищците, а и спрямо другите ответници никога ответникът Й. Д. не бил показал с някакво действие, че е променил отношението си към имота и че започва да манифестира отношение към него като към негов собствен. Съвсем случайно първият ищец узнал за снабдяването на ответника с нотариален акт. Оспорват този нотариален акт като удостоверяващ действителни права на ответника Д. върху процесния имот.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са съсобственици помежду си и с тях на гореописания недвижим имот с квоти 2/16 ид.ч. за първия ищец и 1/16 ид.ч. за втория; да се отмени на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт №106, том 1, рег.№890, дело №74/2012г. по описа на нотариус с рег.№080 – В. М.; да се допусне съдебна делба на същия имот при следните квоти : 2/16 ид.ч. за първия ищец; 1/16 ид.ч. за втория ищец; по 1/16 идч. за ответниците Й. А. А.; Т. А. Т.; Д. А. Т.; П. А. Д. и Б. С. И.; по 1/24 ид.ч. за ответниците Д. Г. Д. и за наследниците на С. Г. Д. – Л. Д. Д., П.

С. К. и Г. С. П.; 4/16 ид.ч. за ответника Й. П. Д..

Ответниците Т. А. Т. и П. А. Д. депозират отговори на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Оспорват иска за делба като неоснователен, тъй като описаният в исковата молба недвижим имот не бил съсобствен на наследниците на баба им Й.а Т. Д., а бил собственост на първия им братовчед Й. П. Д. по наследство от баща му П. С. Д. техен чичо по б.л. От баща им А. П.

Д. им било известно, че баба им Й.а и дядо им С. поделили имуществото си преди С.оята смърт, като баща им получил от тях животни, поради което предоставил на брат си П. С. Д. декларация на 10.01.1994г., че няма претенции към наследството на родителите си. Известно им било, че и другите им чичовци Д. Д. и Г. Д. нямали претенции към брат си П. относно процесния имот и къщата в него. Известно им било, че братовчед им Й. П. Д. се снабдил с нотариален акт за собственост по давност и наследство върху описания в исковата молба недвижим имот през 2012г., което било известно и на останалите наследници на баба им Й.а Д.. Не оспорват този нотариален акт и намират за вярно констатираното в него.

2

Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на иска за делба.

Ответникът Й. П. Д. депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Намира за недопустимо искането за отмяна на констативния нотариален акт за разликата над 4/16 ид.ч., както и недопустим бил и иска за делба, като счита, че при липса на предявен отрицателен установителен иск да се установи, че ответникът Й. П. Д. не е собственик на 12/16 ид.ч. от процесния имот. В тази връзка се прави искане за прекратяване на производството.

Оспорва като неистински документ приложената с исковата молба скица от 17.07.2008г. Оспорва истинността на удостоверението за данъчна оценка.

Счита исковата молба за нередовна, поради което следвало да бъде оставена без движение.

Оспорва основателността на иска за делба, като твърди, че повече от 10 години владее процесния имот непрекъснато, несмущавано и необезпокоявано. Оспорва твърдението в исковата молба, че имота следва да се счита с наследствен характер на наследниците на Й.а Т. Д.. Действително тя и съпругът й С. живели в процесния имот до смъртта си, но приживе двамата поделили имуществото си между четиримата си сина Д., А., П. и Г..

Процесният имот с къщата бил даден на П. С. Д. който поел грижите за майка си до смъртта й. На другите синове Й.а и С. дали ниви, гори и животни. След смъртта на родителите си синовете им нямали никакви спорове за поделянето на наследственото имущество до смъртта си, поради което П. С. Д. установил самостоятелно владение върху имота и къщата и в разписния лист към първия план на с.Брястово, одобрен със заповед №614/1981г. бил вписан като собственик на имот пл.№48 в кв.9 с площ първоначално от 910кв.м., с което обявил правата си на собственик. В подкрепа на това твърдение била декларация, подписана от А. С. Д.., брат на П. Д., че получил полагаемото му се наследство от родителите си и няма претенции към това, което е останало на тяхно име към 10.01.1994г. Другите синове на Й.а и С. също нямали претенции относно процесния имот и къщата до смъртта си.

Твърди, че към 1979г. /10 години след смъртта на Й.а Д./ , респ. 1991г. /10 години след влизане в сила на първия план на с.Брястово/ в полза на П. С. Д. изтекла 10-годишна придобивна давност по отношение на процесния имот.

Той владял имота до смъртта си на *******., като го посещавал постоянно и се грижел за него. След неговата смърт владението продължил единствения му син Й. П. Д., който се легитимирал като собственик пред общината и до него били изпращани съобщенията за изменение на плана за регулация, касаещ процесния имот. Ответникът декларирал имота като С.ой, заплащал данъците за него и осъществявал владение, което било непрекъснато и не се оспорвало от синовете и дъщерите на преките наследници, т.е. от първите му братовчеди. Към датата на впиС.ане на исковата молба за делба била изтекла нова 10-годишна давност, считано от датата на нотариален акт №106 от 27.06.2012г.

Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на иска за делба като неоснователен и да се присъдят направените по делото разноски.

3

Ответниците Д. Г. Д., Й. А. А., Д. А. Т., П. С. К., Г. С. П., Б. С. И. и Л. Д.

Д. не депозират отговори на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното с исковата молба удостоверение за наследници на Й.а Т. Д. се установява, че е починала на 14.03.1969г., като е оставила за С.ои наследници четиримата си сина и съответно техните наследници след настъпилата смърт на Д. С. Д.. на ****** на А. С. Д.. на *******., на П. С. Д. на *******. и на Г. С. Д.. на ******** От приложените впоследствие удостоверения за наследници на четиримата сина на общия наследодател на страните Й.а Т. Д. става ясно, че съделителите в настоящото производство съставляват пълния кръг от наследници на същата.

На 27.06.2012г. ответникът Й. П. Д. се е снабдил с нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство, с който е признат за собственик на поземлен имот 48, в квартал 9 по плана на с.Брястово, общ.Минерални бани, одобрен със заповед №614/1981г., с площ 870кв.м., при граници : улица, УПИ IV-47 и УПИ VII-49.

С декларация от 10.01.1994г. А. С. Д.., жител на с.Горно Брястово, декларира, че е получил полагаемото му се наследство от баща си С. Д. Б. и от майка си Й.а С. Д. и няма никакви претенции към това, което е останало на тяхно име към днешна дата, за което се подпиС.а. Подписа на декларатора под тази декларация е заверен от кмета на с.Брястово, но липС.а дата на заверката, от която да се установи кога е направена същата.

До ответника Й. П. Д. са изпращани съобщения от Община Минерални бани досежно промяна на дворищната регулация на описания в нотариалния акт поземлен имот на 06.06.2007г. и на 18.01.2008г.

Приложени са по делото доказателства за заплащани от С..Р. С. С. такси битови отпадъци за периода от 2018г. до 2021г. за имот, находящ се в с.Брястово, както и съобщение за принудително събиране на суми, изпратено до лицето на 07.01.2022г. от Община Минерални бани. Приложена е също така разпечатка за заплащани суми за данък недвижими имоти и такси битови отпадъци от С..Р. С. С. за периода от 2006г. до 2024г., както и данъчна декларация, подадена от същото лице през 1998г., в която е деклариран като собствен имот, находящ се в с.Горно Брястово, общ.Минерални бани.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено.В С.оето заключение вещото лице опиС.а процесния недвижими имот, чиято делба се иска – поземлен имот пл.№48, с площ 870кв.м., за който са отредени УПИ V-48 и УПИ VI-48 в кв.9, по кадастралния и регулационен план на с.Горно Брястово, общ.Минерални бани, обл.Хасково. Вещото лице сочи, че за територията на с.Брястово в техническата служба на Община Минерални бани се поддържа и актуализира един разписен лист – към кадастралния план от 981г., който е основен.

Експертизата констатира, че всички последващи изменения на този план са частични/локални. В конкретния случай границите на процесния имот не са 4 променяни и съответно няма изменение на кадастралния план. В разписния списък към плана от 1981г. първоначално е вписан П. С. Д., а впоследствие Й.

П. Д. – с нотариален акт №106/2012г.

От показанията на С.идетелите З. Г. З. /втори братовчед на ответника Й.

П. Д./, Д. Г. С. /първи братовчед на ищеца С. Д. С./ и Р. С. С. /дъщеря на ищеца С. Д. С./ се установява, че процесния имот има наследствен характер, като според С..З. този имот бил на четиримата братя – П., Д., А. и Г. С.и.

С.идетелят З. твърди, че имота е напуснат и няма нито ограда, нищо. Станал като бунище, кой каквото иска, отива и оставя там. От 2015г.-2016г. имотът се използвал за паркиране на селскостопанска техника от Д. Д. краваря, който паркирал там С.оя техника, а „Че Гевара“ пасял там конете си. Според С..З., имота е буренясал и когато има трева, пускал конете там да пасат. Имало и електропастир преди, но сега вече нямало такъв. С.идетелят твърди, че през 1962г. учил в училището, което е отсреща на имота и от там знаел, че в този имот имало една жена. Твърди, че не знаел дали е Й.а Д. и кога е починала.