Решение № 5445 от 13.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5445 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира И.ова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100507146 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 8388/10.05.2025 г. по гр.д. № 30556/2022 г. по описа на СРС, 76 състав е отхвърлен като неоснователен предявения от И. К. Г. насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 82 от ЗС срещу Е. В. М. за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание упражнявано давностно владение на 1/24 идеална част от апартамент № 5 в гр. София, ул. ****, сега бул. ****, състоящ се от една стая, хол, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 72,17 кв.м. при съседи: стълбище, Д.Н., двор и улица, ведно със зимнично помещение при съседи: коридор, стълбище, улица и М.П., заедно с 2,58 % идеални части от общите части на сградата, включително 0,84 % идеални части от портиерското помещение, находящо се в същия блок и 0,48 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя, съставляващ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ.

Столична, обл. София, одобрени със Заповед № РД- 18 – 52/23.11.2011 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение от 28.10.2020 г.

1 самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., отхвърлен като неоснователен е предявения от И. К. Г. насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 82 от ЗС срещу Г. В. Д. за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание упражнявано давностно владение на 1/24 идеална част от апартамент № 5 в гр. София, ул. ****, сега бул. ****, състоящ се от една стая, хол, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 72,17 кв.м. при съседи: стълбище, Д.Н., двор и улица, ведно със зимнично помещение при съседи: коридор, стълбище, улица и М.П., заедно с 2,58 % идеални части от общите части на сградата, включително 0,84 % идеални части от портиерското помещение, находящо се в същия блок и 0,48 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя, съставляващ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ.

Столична, обл. София, одобрени със Заповед № РД- 18 – 52/23.11.2011 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение от 28.10.2020 г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и е допуснато извършването на съдебна делба между Е. В. М., Г. В. Д. и И. К. Г. на следния съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент № 5 в гр.

София, ул. ****, сега бул. ****, състоящ се от една стая, хол, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 72,17 кв.м. при съседи: стълбище, Д.Н., двор и улица, ведно със зимнично помещение при съседи: коридор, стълбище, улица и М.П., заедно с 2,58 % идеални части от общите части на сградата, включително 0,84 % идеални части от портиерското помещение, находящо се в същия блок и 0,48 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя, съставляващ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед № РД- 18 – 52/23.11.2011 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение от 28.10.2020 г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес на имота – гр. София, район Сердика, бул. **** в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 72,17 кв.м., прилежащи части: 2,85 % идеални части от 2 общите части на сградата, вкл. 0,84 % идеални части от портиерското помещение, находящо се в същия блок, зимнично помещение; ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта ***, над обекта ***, при квоти както следва: за Е. В. М. – 1/24 идеална част, за Г. В. Д. – 1/24 идеална част и за И. К.

Г. – 22/24 идеални части.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 185453/28.05.2025 г., подадена от И. К. Г., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно районният съд е отхвърлил установителния иск за собственост като изцяло и единствено се позовал и дал вяра на свидетелските показания на свидетеля на ищците Д.М., който е заинтересован от изхода на делото като съпруг на една от ищците.

Оспорва изложеното от свидетеля при разпита му относно добрите отношения с К.Д. и за неговото добро здравословно състояние. Пред първоинстанционния съд било направено доказателствено искане, което било отхвърлено. Поддържа, че при оценка на събраните гласни доказателства е нарушена разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Не били изложени мотиви защо те е дадена вяра на едни свидетелски показания, които били приети за недостоверни. Не били обсъдени и противоречията в свидетелските показания. При съпоставка на свидетелските показания, съдът щял да достигне до други фактически изводи. Била направена и неправилна преценка относно презумпцията на чл. 69 от ЗС в отношенията между съсобствениците.

Неправилно съдът приел, че праводателят на ответника - К.Д. е упражнявал фактическа власт върху целия имот самостоятелно десетилетия, извършвал ремонти, плащал комунални разходи и декларирал имота. След неговата смърт въззивникът продължил да упражнява фактическа власт върху целия имот. От събраните по делото писмени доказателства се установявало, че след смъртта на втората си съпруга К.Д. осъществявал фактическа власт като считал себе си за собственик. Твърди, че на 15.01.2013 г. наследодателят К.Д. ангажирал адвокат, който следвало да изготви нотариален акт за имота като направил и искане до ищците да уредят отношенията си във връзка с техните претенции. В изпратените покани изрично заявил, че счита себе си за собственик. С това той изрично демонстриал пред ищците, че упражнява фактическа власт изцяло за себе си. Освен това, твърди, че сумата, с която изплатил дела на първата си съпруга била получена от неговата сестра В.Г.М., 3 за което имало декларация за предоставения заем. Именно поради това, К.Д. считал себе си за собственик. Наследодателят на въззивника поискал през 2010 г. данъчна оценка на целия имот, сменял водомери, партидите били на негово име и заплащал консумативни разходи. След смъртта му синът му продължил да осъществява фактическа власт върху имота.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което установителните искове да бъдат уважени, а искът за делба отхвърлен.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба вх. № 211714/17.06.2025 г., подаден от Е. В. М. и Г. В. Д., с която заявяват, че я оспорват. Поддържат, че обжалваното решение е правилно и молят то да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 30556/2022 г. по описа на СРС, 76 състав е образувано по искова молба, подадена от Е. В. М. и Г. В. Д. против И. К. Г., с която е предявен иск за делба на недвижими имоти с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността.

Ищците твърдят, че са наследници по заместване на своя баща В.А.Д., починал на 10.03.2007 г. – преди наследодателката си – негова сестра М.А.Д., починала на 30.04.2008 г. Твърдят, че М.А.Д. имала сключен граждански брак на 15.09.1980 г. с К.Г.Д., наследодател на ответника, като от брака си нямали родени деца, а само К.Г.Д. имал син от първия си брак. Твърдят, че по време на първия си брак – 10.11.1967 г. К.Г.Д. и съпругата му В.И.П. придобили в режим на СИО недвижим имот – апартамент № 5 в гр. София, ул. ****, сега ***, етаж ІІ, състоящ се от стая, хол, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 72,17 щв.м., при съседи: стълбище, Д.Н., двор и улица, ведно със зимнично помещение при съседи: коридор, стълбище, улица и М.П., заедно с 2,85 % идеални части от общите части на сградата, включително 0,84 % идеални части от портиелрското помещение, находящо се в същия блок и 0,48 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя, съгласно Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ № 198, т. 26, с. № 4

4965/1967 г. на І нотариус при Софийски народен съд. Твърдят, че след прекратяване на брака между К.Г.Д. и В.И.П. (Д.) страните водили дело за делба и с влязло в сила на 09.10.1986 г. решение № 126 от 20.06.1986 г. по гр.д.

№ 2138/1981 г. на СРС, 38 състав процесния апартамент бил поставен в дял на К.Г.Д. със задължението да изплати на В.И. Д. сумата за уравнение на дела й – ½ идеална част. Твърдят, че към датата на придобИ.е на собствеността на целия недвижим имот въз основа на решението за възлагане по реда на чл.

288, ал. 2 от ГПК (отм.) К.Д. бил в брак с М.А.Д., като така, той останал собственик на 1/2 идеална част, придобита през 1967 г., а останалата 1/2 идеална част придобил в СИО с М.А.Д.. След смъртта на М. Д. нейната ¼ идеална част от имота била наследена от съпруга й К.Г.Д. и ищиците при дялове 2/3 за съпруга й и 1/3 за Е. М. и Г. Д.. Поддържат, че са придобили по 1/24 идеална част от имота за всяка от тях. Твърдят, че К.Г.Д. е прехвърлил собствените си 11/12 идеални части на сина си от първия брак И. К. Г. срещу задължение за гледане и издръжка с Нотариален акт № 152, т. ІІ, рег. № 11236, д. № 316/2020 г. по описа на нотариус Р.Р.. Молят да бъде допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, при квоти по 1/24 идеална част за ищците и 22/24 идеални части за ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от И.

К. Г., с която заявява, че оспорва изцяло предявения иск за делба и предявява положителен установителен иск за собственост. Поддържа, че е изключителен собственик на имота на основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 82 от Закона за собствеността, тъй като в негова полза била изтекла придобивна давност, тъй като е продължил и установеното от наследодателя му К.Г.Д. владение.

Твърди, че след смъртта на съпругата си М.А.Д., починала на 28.02.2021 г. до смъртта на К.Г.Д. са изтекли 12 години и 28 дни, като в този период ищците не били предявявали претенции към имот. През 2009 г. праводателя на ответника изпратил покана на Е. В. М., поучена на 12.01.2009 г., с която изразил воля да уредят доброволно отношенията си, канейки я са се яви в нотариалната кантора на нотариус Р.Д., но тя не се отзовала и но посочила, че й необходима нова възможност. Тврърди, че на 26.02.2009 г. К.Д. изпратил нова покана до Е.

В. М. като й била предоставена нова възможност. С констативен протокол от 17.03.2009 г. нотариус Р.Д. констатирал, че Е. М. не се е явила в кантората за уреждане на правоотношенията помежду им. Твърди, че от датата на поканите до предявяване на иска през 2022 г. били изтекли 13 години и три месеца, като 5 приживе на 05.11.2020 г. праводателят К.Д. се разпоредил с процесния имот, подробно индивидуализиран в Нотариален акт № 152, т. ІІ, рег. № 11236, д. № 316/2020 г. на Нотариус Р.Р., като прехвърлил собствените си 11/12 идеални части в полза на ответника И. К. Г. срещу задължение за гледане и издръжка , от който момент отвентикът започнал владението на вещта в нейната цялост, включително и идеалните части на ищците, заедно със своя наследодател.

Поддържа, че от датата на смъртта на праводателя му ответникът И. К. Г. изтекла 1 година и 4 месеца, в който период ответникът поддържал фактическата власт и продължил владението, осъществявано от К.Г.Д., непрекъснато и необзпокоявано повече от 6 месеца, и до датата на отговора.

Твърди, че за периода на владението от смъртта на праводателя му, извършил редица подобрения в имота и изцяло се грижел и стопанисвал имота. Моли предявеният установителен иск да бъде уважен, искът за делба отхвърлен.