Решение № 1209 от 22.10.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1209 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500902 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК).

С решение № 260501 от 27.09.2024 г. по гражданско дело № 11757 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, І-20 състав са отхвърлени предявени искове от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу К. И. Д. и И. С. Д. съответно на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** и изградената върху него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е 500“, с рег. № ***, лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“ с рег. № ***, а срещу И. Д. – за сумата 116,74 лв. като част от направена през 2017 г. вноска на каса от И. Д.. Ищецът КОНПИ е осъден да заплати на К. Д. сумата 12100 лв. – разноски по делото, на И. Д. – 100 лв., представляващи разноски за вещо лице, а по сметка на Софийски градски съд – сумата от 19 318,24 лв., съставляваща държавна такса 1 в производството. С определение № 267454 от 12,12.2024 r. е оставено без уважение искане на КОНПИ за изменение на решението в частта за разноските.

Решението е обжалвано от КОНПИ – въззивник в настоящото.

Първоинстанционният съд е упрекнат, че е свързал отнемането с наличие на имущество на стойност повече от 150 000 лв. Застъпва се теза, че на отнемане подлежи всяко имущество без установен източник, независимо от неговата стойност, понеже предвиденият от закона механизъм не определя такава. За меродавна смята разликата между имуществото и установения нетен доход в законоустановения размер от 150 000 лв. за целия проверяван период. Навежда се довод, че предвиденият праг на несъответствие отчита възможни неточности, произтичащи от използването на презумпции за обичайните разходи и методите за оценяване на активите и гарантира пропорционалността на намеса в индивидуалната собственост. Изразено е становище, че възприетата от първоинстанционния съд минимална стойност на имуществото от 150 000 лв. препятства реализацията на целта на закона – ефективно противодействие на незаконното обогатяване без оглед на неговия размер.

Изразено е несъгласие с достигнат извод за невъзможност нетният доход да отразява отрицателна величина по съображение, че според нормативно утвърдения механизъм за остойностяването му именно отрицателният доход онагледява направени разходи в повече от установените законни доходи. При тези съображения въззивникът смята за доказано несъответствие за целия проверяван период от 384747,85 лв. Застъпва теза, че при наличие на предвидените от закона кумулативни предпоставки за отнемане на имуществото – повдигнато обвинение за определени от закона престъпления и значително несъответствие, установената от закона оборима презумпция за незаконен източник на средства за придобиване на имуществото подлежи на оборване от ответника. Евентуално твърди и при определяне на наличното имущество да са игнорирани съществуващи имоти, за чието придобиване също са вложени средства, определени от вещите лица съответно на 18722 лв. и 13740 лв., чието отнемане не се претендира, но при отчитането им твърди наличното имущество да възлиза на повече от 150 000 лв. Иска се решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени.

В отговор ответниците в първоинстанционното производство – И. С. Д. и К. И. Д., наричани впоследствие въззиваеми, представлявани от адв. Я. Д. и 2 адв. Г. А. от САК, оспорват въззивната жалба. Навеждат довод, че конфискационното производство предполага преминат тест за пропорционалност по смисъла на чл. 1 от Протокол І на ЕКПЧ и отчитане на утвърдената от ЕСПЧ връзка между правонарушение и твърдяното обогатяване на проверяваното лице и свързаните с него. Твърди се да се търси отнемане идеална част от недвижим имот по доказан в процеса симулативен договор за продажба при цена от 5000 лв., прикриващ договор за дарение.

Застъпва се теза, че този източник не е незаконен, за да оправдае търсеното отнемане. Оспорва се и предложеното от въззивника тълкуване на понятието „значително несъответствие“.

Възприетото тълкувание от първоинстанционния съд в тази насока е прието за съответстващо на установения смисъл в съдебната практика включително и след съобразяване мотивите на законодателя, компенсиращо неяснота в легалното определение.

Поддържа се, че съдът е допуснал грешка при определяне стойността на доказано придобитото имущество през проверявания период имущество, но и при отстраняването й въззиваемите смятат да не превишава стойността от 57608,37 лв. (предвид безспорната между страните цена на придобиване на ½ идеална част от недвижим имот вместо приложената цена, определена към датата на предявяване на иска). Намират за съответен на даденото разрешение от Върховния касационен съд и изводът за невъзможност за формиране на отрицателен нетен доход. Оспорва се и възможността в размера на несъответствието да се отчитат неналични парични средства с аргумент, че се явяват разходи, препятстващо участието им при формиране на нетния доход.

Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски във въззивното производство.

По делото е депозирана и частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу определение № 267454/12.12.2024 г. по първоинстанционното дело. Наведен е довод, че понеже с оттегляне на иска спорът не се решава по същество, не е възникнало предписаното основание по чл. 157 ал. 2 ЗОНПИ за възникване на отговорност за заплащане на държавна такса. КОНПИ намира за прекомерен и присъденият размер на адвокатското възнаграждение с оглед размера на предявения иск срещу К. Д., представляван в производството от адвокат. Оспорва и приложимостта на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС. Иска се определението в частта по 3 възложената в тежест на жалбоподателя държавна такса да бъде отменено, а в частта по възложеното адвокатско възнаграждение – да бъде изменено.

В отговор по частната жалба процесуалните представители на И. С. Д. и К. И. Д. – адв. Я. Д. и адв. Г. А., твърдят, че възражение за прекомерност е направено едва с молба по чл. 248 ГПК. Оспорват такава възможност да съществува. По същество намират за меродавен размерът на иска независимо от броя на ответниците като сочат, че сумата касае защитата и на двамата ответници. Позовавайки се и на фактическа сложност на делото, протекло за период от 5 години, множество експертизи а и правна сложност, обоснована с промени в законите и съдебната практика, намират присъденото възнаграждение за справедливо. Иска се частната жалба да бъде оставена без разглеждане, а евентуално – без уважение.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника – служител с юридическо образование С. К., поддържа жалбите по изложените в тях аргументи.

Процесуалните представители на въззиваемите – адв. Д. и адв. А., оспорват жалбата. Застъпват теза, че законът не осигурява възможност за установяване на значително несъответствие, нито става ясно какво означава незакнно придобито имущество без да се налага корективно или друго тълкуване. Наведен е довод, че предложеният подход от КОНПИ не държи сметка за задълженията, нито отчита установените преобразувания на едно и също имущество.да не отчита множество трансформации на едно и също имущество.

Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност на решението и за допустимост в обжалваната част. При служебната проверка не се установява порок от очертаното естество. С Тълкователно решение по т.д. № 1/2018 г. на ВКС, ОСГК е утвърдено разбирането, че предвидения от закона срок за извършване на проверката е инструктивен. Възраженията в отговора по исковата молба досежно процесуалната легитимация на ищеца не разкриват пречка да бъде инициирано съдебно производство, а предпоставките за отнемане на имуществото касаят съществото на спора. Те подлежат на изследване в съдебното производство независимо дали и как са 4 били разгледани, съответно какво внимание е обърнато на противопоставени в рамките на проверката възражения.

Проверката на решението по същество – досежно формираните фактически и правни изводи по съществото на спора, извън приложението на императивна норма, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Повдигнатият спор касае фактите по делото и тяхната оценка, което налага настоящият състав да направи самостоятелен анализ.

В исковата молба се твърди с Решение № 764/22.05.2019 г. на КПКОНПИ да е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на съобщение за привличане на ответника К. Д. като обвиняем за извършено престъпление, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 от ЗПКОНПИ. Твърди се ответникът да е бил обвинен в това, че е участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три и повече лица, с користна цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Ищецът е осъществил проверка на основание чл. 112 ал. 3 от ЗПКОНПИ за периода 30.05.2008 г. – 30.05.2018 г. Твърди се да е установено несъответствие в размер на 384996,06 лв. Поискано е отнемане на суми, постъпили по сметка на К. Д., ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор ***.

В изпълнение на дадените от първоинстанционният съд указания със становище от 28.02.2022 г. ищецът застъпва теза значителното несъответствие поради неустановени законни източници на средства придобиване на имуществото за целия проверяван период да е достатъчно основание за отнемане на имуществото, а в съдебно заседание имуществото е свързано с престъплението, за което е повдигнато обвинение.

Относимо към въведения в настоящото производство спор е изводимото от отговора по исковата молба възражение, че процесните имоти са придобити със законни средства. Твърди се, че отразените в договорите цени да са реални и се оспорва меродавността на пазарната цена. Сочи се към началото на проверявания период ответниците да са разполагали със 5 значителни средства – усвоени средства от потребителски кредит – 10 000 лв.;

50 000 лв. – спестявания; 24 000 щатски долара – доходи от работа в чужбина, 63 000 евро налични средства по банкова сметка на ответницата от продажба на имот. Сочи се, че макар и на 05.10.2016 г. да е сключен договор за продажба, действителната воля на страните по договора била сестрата на ответника да дари своята част от имота и пари по сделката не били получавани. Ответникът сочи да е ползвал средства на търговското предприятие на ответницата, действала като едноличен търговец с наименование „К. – И. Д.“, „К. 13“ ЕООД и „Ан-Бел“ ООД, чиято дейност, за част от проверявания период, била осъществявана от ответника без да афишира участието си. Сочи се и това да е било причина получените доходи да не бъдат декларирани. Твърди се ответникът да получавал по 1000 лева месечно за предоставяни от него транспортни услуги и като печалба от търговия със захарни изделия. Твърди се също така по договор за наем на втори етаж от наследствена къща в с. В. за периода май 2008 г. – май 2018 г. ищецът да е получил 42 000 лв. Ответникът се занимавал и с отремонтиране на моторни превозни средства, чиято продажба, довела до приходи от над 10 000 лв. През месец декември 2015 г. и на 26.01.2016 г. на ответника били дарени от Ц. И. Д. 5000 лв. и 10060 евро. Сочи се да е получена и сумата от 10 000 лв. като лихви от влогове в банки. По наследство от майка си получил дял от нейни средства от банкови сметки в размер на 20 000 лв. Твърди се процесното имущество да е придобито със средства от законен източник включително и в резултат на трансформиране на едно имуществено право в друго.