Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 59 от 30.04.2026, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Частно наказателно дело 141/2026
Вид
Определение № 59
Подписан
30.04.2026
Състав
Димитър Маринов Димитров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. Поморие, 30.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева в присъствието на прокурора Д. М. М. като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Частно наказателно дело № 20262160200141 по описа за 2026 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.64 НПК и е образувано по постъпило искане от прокурор при РП – Бургас, ТО – Поморие за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо Г. А. М. – обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 320 ЗМ-176/2026 г. по описа на РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас.

Прокурорът в съдебно заседание подържа искането си.

Сочи, че е налице обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл, 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1,б. „б“ от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши друго престъпление.

Защитникът на обвиняемия – адв.К. Я. застъпва становище, че не са налице предвидените в закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

Счита, че целите на мярката за неотклонение биха били постигнати с постановяване на полека такава по отношение на обвиняемия, а именно парична гаранция.

Обвиняемият моли съда да не го задържа.

Съдът като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, прие за установено от фактическа и правна страна следното.

Г. А. М. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 320 ЗМ-176/2026 г., по описа на РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, за това че на 25.04.2026 г., в гр.Поморие, ул. „... в условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – велосипед „Scot Aspect“, на стойност 488 евро, ведно със заключващ механизъм, на стойност 19 евро или вещи обща стойност 507 евро, от владението на П.Д.Д. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – 1 престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл, 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1,б. „б“ от НК.

За посоченото престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години.

Съгласно чл.63, ал.1 НПК, мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че е налице реална опасност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление.

В случая повдигнатото на Г. А. М. обвинение е за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, което е и тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК.

От първоначалния преглед на събраните до момента по ДП № 320 ЗМ-176/2026 г., писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите П.Д.Д. Г. А.А. и К.Б.Ст., протокол за оглед на местопроизшествие от 28.04.2026 г., съдебно-оценъчна експертиза, справка за съдимост на обвиняемия, както и от неговите обяснения може разумно да се предположи, че е налице състояние на подозрение за това обвиняемият да е съпричастен към инкриминираното деяние, ето защо съдът приема, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен, същото наказуемо с лишаване от свобода, поради което е установена по делото визираната в чл.63, ал.1 НПК, първа предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

От доказателствата по делото се установява на следващо място, че процесното деяние е извършено след като обвиняемият е осъждан със споразумение № 186/10.03.2020 г., по НОХД № 969/2020 г., на РС – Бургас, влязло в законна сила на 10.03.2020 г., за престъпление по 343б, ал.3 от НК, извършено на 25.02.2020 г., за което му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК, както и на наказание десет месеца лишаване от право да управлява МПС, а така също на наказание глоба в размер от 250 лв.

Със споразумение № 60015/20.11.2020 г., по НОХД № 255/2020 г., на РС – Поморие, влязло в законна сила на 20.11.2020 г., за престъпление по 354а, ал.3, т.1 от НК, извършено на 05.10.2020 г., на обвиняемия е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, което е изтърпяно на 25.09.2021 г., както и наказание глоба в размер от 250 лв.

Посочените осъждания освен, че сочат на квалификация на обвинението особен рецидив, водят до заключение за завишена степен на обществената опасност на обвиняемия и реална такава същият да извърши друго престъпление до приключването на настоящото наказателно производство, ако не бъде задържан.

В тази връзка следва да се отбележи, че предходните осъждания не са постигнали целените от закона предупредително и възпиращо въздействие върху обвиняемия.

Налице е и опасност обвиняемият да се укрие, най-малко за да отбегне наказанието, следващо му се за престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Изложеното сочи наличие и на втората задължителна предпоставка за вземане на най- 2 тежката мярка за неотклонение – реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши друго престъпление, ако не бъде задържан.

Независимо от посоченото, процесният случай попада в хипотезата на чл.63, ал.2, т.1, предл. второ от НПК, визиращи законова презумпция, че съществува реална и непосредствена опасност обвиняем да се укрие или да извърши престъпление, тъй като е привлечен като такъв за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив, като доказателствата по делото не обосноват извод за оборване на същата.

Несъмнено НПК не допуска задължително задържане под стража – т.2 на ТР на ВКС № 1/25.06.2002 г. по н. д. № 1/2002 г., но в конкретния случай съдът намира, че са налице предпоставките на чл.64 ал.4, вр.с чл.63, ал.1 НПК за вземане на такава мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия Г. А. М., тъй като на първо място е налице изискуемото от закона подозрение относно авторството му на престъпленията, очертани в предявеното му обвинение, които престъпления се наказват с лишаване от свобода и на второ място доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на Г.

А. М., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 320 ЗМ-176/2026 г., по описа на РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест пред Окръжен съд – Бургас в 3-дневен срок от днес, като в този случай делото ще се разгледа от въззивния съд на 07.05.2025 г., от 14.00 часа.

Определението подлежи на незабавно изпълнение.

Обвиняемият да се приведе в Ареста – Бургас /в Затвора – Бургас/.

Препис от определението да се изпрати незабавно на Началника на Затвора – Бургас, за сведение и изпълнение, както и на РП – Бургас, ТО – Поморие.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

3