Определение № 1044 от 09.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1044 гр. Ловеч, 09.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500786 по описа за 2024 година съдът за да се произнесе, взе предвид:

Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.

С разпореждане №2860/30.10.2024 г. постановено по ч.гр.д.№1975/24 г. Ловешки районен съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на “Агенция за събиране на вземания“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** представлявано от З.С.Б. против Ц. К. Г., с ЕГН **********, с адрес: с. К., община Л., ул.

****** за сумата от 733,27 лв., ведно със законната лихва от 29.10.2024 г. до изплащането й и е отхвърлил заявлението по искането за издаване на заповед за изпълнение за горницата на главницата над 733,27 лв. до 761,38 лв.– главница, 38,54 лв. – договорна лихва за периода 09.08.2023 г. до 22.09.2023 г., 141,43 лв. – обезщетение за забава за периода 10.08.2023 г. до 29.10.2024 г. и сторените разноски, като е указал на кредитора “Агенция за събиране на вземания“ АД възможността в 1-месечен срок от връчване на съобщението да предяви иск против длъжника за присъждане на вземанията, за които заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено.

Подадена е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАДСофия срещу разпореждане №2860/30.10.2024 г. постановено по ч.гр.д.№1975/24 г. на РСЛовеч в частта, с което е отхвърлено заявлението по искането за издаване на заповед за изпълнение за горницата на главницата над 733,27 лв. до 761,38 лв.– главница, 38,54 лв. – договорна лихва за периода 09.08.2023 г. до 22.09.2023 г., 141,43 лв. – обезщетение за забава за периода 10.08.2023 г. до 29.10.2024 г. и сторените разноски, с оплаквания, че то е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно тълкува разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, като под допускания следва да се има предвид предвиждания за в бъдеще, а не разходи, част от ГПР и подробно пояснява какво се разбира под предвиждания в светлината на чл.19 от Директива 008/48 на ЕП и на Съвета относно договорите за потребителски кредит. Счита, че не е необходимо да се сочи математически алгоритъм, по 1 който се изчислява ГПР. Сочи, че в процесния договор са посочени ГЛП и ГПР и общата сума, дължима от потребителя и това е достатъчно за да може потребителят да се запознае с обхвата на своето задължение и да прецени икономическата му тежест. Цитира практика на окръжни съдилища и АС-Бургас, като счита, че няма задължение да се сочи математическа формула за изчисляване на ГПР. Смята, че ЛРС няма правомощията да обявява недействителност на договора, като цитира практика в този смисъл.

Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд в атакуваната част като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по същество да бъде издадена Заповед за изпълнение за всички суми претендирани в Заявлението по чл. 410 ГПК.

Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.

№1975/2024 г.по описа на РС-Ловеч намира за установено следното:

Разпореждането е съобщено на заявителя на 6.11.2024 г., а жалбата е подадена на 8.11.2024 г./п.кл./ ,т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.

От приложеното ч.гр.д.№1975/24 г. на Ловешки РС се установява, че е подадено заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, по реда на чл.410 от ГПК, с вх.№12033/29.10.2024 г., с искане за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане срещу длъжника Ц. К. Г. с адрес с.К., общ.Л., **** за сумата от 761,38 лв. главница платена на „Изи Асет Мениджмънт“АД във връзка с договор за потребителки кредит №481****, възнаградителна лихва 38,54 лв. за периода от 9.08.2023 г. до 22.09.2023 г., и обезщетение за забава от141,43 лв, начислено за периода 10.08.23 г. до датата за подаване на заявлението в съда ведно със законна лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №481****/1.06.2023 г. сключен между ”Изи Асет Мениджмънт“АД като заемодател и длъжника като заемател, по силата на който са предоставени 1000 лв. кредит на длъжника, който е следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва представляваща 66,56 лв. на 16 едноседмични погасителни вноски, всяка от която в размер на 66,66 лв. Твърди се в.12 от заявлението, че заявителя е придобил вземането на основание договор за цесия на 1.02.2024 г. от ”Файненшъл България“ЕООД са основание, включен в приложение №1 към рамков договор за покупко-продажба на вземания от 2.04.2024 г. изцяло със всички привилегии, обезпечения и принадлежности и длъжникът е бил уведомен за това на 5.04.2024 г. посредством писмо с обратна разписка. Твърди, че между ”Файненшъл България“ЕООД и Ц.

К. Г. е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя, като поради неизпълнение на задължението си по договора за кредит от страна на кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник и след като заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, за заявителя възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред. Претендира се заплащане общо на сумата 941,35 лв., както и съдебно деловодни разноски в размер на 25 лв. ДТ и възнаграждение за проц.представителство в размер на 50 лв.

2

С разпореждане №2860/30.10.2024 г. постановено по ч.гр.д.№1975/24 г. Ловешкии районен съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на “Агенция за събиране на вземания“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** представлявано от З.С.Б. против Ц. К. Г., с ЕГН **********, с адрес: с. К., община Л., ул.

****** за сумата от 733,27 лв., ведно със законната лихва от 29.10.2024 г. до изплащането й и е отхвърлил заявлението по искането за издаване на заповед за изпълнение за горницата на главницата над 733,27 лв. до 761,38 лв.– главница, 38,54 лв. – договорна лихва за периода 09.08.2023 г. до 22.09.2023 г., 141,43 лв. – обезщетение за забава за периода 10.08.2023 г. до 29.10.2024 г. и сторените разноски, като е указал на кредитора “Агенция за събиране на вземания“ АД възможността в 1-месечен срок от връчване на съобщението да предяви иск против длъжника за присъждане на вземанията, за които заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено.

В мотивите си РС-Ловеч излага съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл.11 т.10 от ЗПК, поради което и на основание чл.23 от ЗПК е присъдил само чистата стойност на главницата.

Като съобрази тези данни, настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и при наличие на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на „потребител”, то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. В случая се установява, че договорените клаузи в чл.4 от договора за заем, касаещи осигуряване на поръчителство са неравноправни по следните съображения:

Очевидно е, че в непосилно кратки срокове заемателят е длъжен да подсигури двама поръчители или да предостави банкова гаранция, при предварително зададени неизпълними условия. В този случай единствено изпълнимо остава третото условие, а именно сключване на договор за поръчителство с дружество, което обаче е определено от заемодателят, като по този начин потребителят е принуден да сключи договора само при тази хипотеза, т.е. върху тази клауза кредитополучателят не може да въздейства. Той не може да посочи поръчител, различен от предварително определения и одобрен от заемодателя. От справка в Търговския регистър се установява, че заемодателят и предварително определеният и одобрен от него поръчител са свързани лица, след като "Изи Асет Мениджмънт" АД (заемодателят) е едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД (поръчителят). Според настоящият състав на ЛОС с това съдържание на уговорката се установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, т.е. касае се за неравноправна клауза.

На следващо място с начисляване на възнаграждението за поръчителство се превишава максималния размер на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничен до петкратния размер на законната лихва. В случая с договора за кредит е 3 установен ГПР от 48,05 %, при установен законов максимум от петкратен размер на законовата лихва. Така установения в договора годишен процент на разходите обаче не включва възнаграждението по договора за поръчителство в размер на 405,44 лева.

Независимо, че произтича от друга сделка (договор за предоставяне на поръчителство), възнаграждението за поръчителство съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го изплаща наред с другите задължения по договора за кредит – главница, лихви, и пр.

Възнаграждението за поръчителство не попада в изключенията по чл. 19, ал. 3 ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. По тези съображения и настоящата инстанция приема, че възнаграждението за поръчителство съставлява част от ГПР. В случая в Договора за кредит ГПР е определен на 48, 05 %, а уговореното възнаграждение за поръчителя е в размер на 405,44 лева, т. е. налице е превишаване на законовия максимум на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Тези разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Съгласно чл. 3 от директивата, неравноправна е клаузата, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Следващ аргумент за отхвърляне на претенцията на заявителя, съдът намира в нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – противоречие с добрите нрави. От изложеното в т. 12 от заявлението и приложения договор за паричен заем става ясно, че задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването на поръчителство, не е определено като предварително условие за сключване на договора. Това противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на претендираното възнаграждение, което води до оскъпяване на кредита. Следва да се отбележи и факта, че при отпуснат кредит в размер на 1000 лв., уговореното възнаграждение за поръчителя е 405,44 лв. т. е. почти половината от отпуснатия кредит, което също противоречи на морала и добрите нрави.

Освен това настоящата инстанция констатира, че към заявлението си цесионерът не е приложил сключен договор за цесия и приложение №1 от дата 2.04.2024 г., с което да установи материалноправната си легитимация. В заявлението липсва конкретика на коя дата гарантът е заплатил дължимата сума по договора на кредитора, с оглед преценка на съда дали е спазен срока по чл.147 от ЗЗД към датата на подаване на заявлението, за който съдът служебно е длъжен да следи с оглед съобразяване на обстоятелството, че се отнася за претенция, която касае плащане от гарант /поръчител/./арг. от т.4б от ТР №4/14 г. постановено по т.д.№4/13 г. на ОСГТК/. Не е посочена и датата, на която длъжникът е уведомен за настъпилата цесия, за да може да се приеме, че тя има действие спрямо него.