Решение № 16778 от 27.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16778 гр. София, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110149900 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Й. Д. В., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 808,46 евро (1581,22 лв.) – мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 30.06.2025 г. дължима върху главница за топлинна енергия в размер на 9293,84 лв. начислена за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024 г., както и сумата от 4,62 евро (9,03 лв.) – мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 30.06.2025 г., начислена върху главница за дялово разпределение в размер на 32,34 лв. за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 4154/2025 г. по описа на Районен съд Русе.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в качеството й на общински наемател, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва представеното по делото заявление-декларация от 22.11.2013 г., като твърди, че нейният подпис е положен със специално устройство. Оспорва да е носител на вещно право на ползване на процесния имот. Твърди, че изготвянето на изравнителната сметка и издаването на обща фактура е настъпило след предвидения 45- дневен срок за плащане, поради което забавата в случая настъпва след отправяне на покана, каквато в случая не е била отправяна. По отношение на лихвата за дялово разпределение счита, че същата не е дължима, тъй като липсва уговорен срок, а ищецът не е отправял покана. Прави възражение за погасяването на задълженията по давност. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въз основа на заявление от 15.07.2025 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, подадено срещу Й. Д. В., ЕГН ********** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2125 от 21.07.2025 г. по ЧГД № 4154 по описа за 2025 г. на РС Русе, ГО, X гр. с. за следните суми: сумата от 9293,84 лева, представляваща главница за стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: адрес, аб. № 432512 за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за период от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 1581,22 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 30.06.2025 г. дължима върху главница за топлинна енергия в размер на 9293,84 лв. начислена за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024 г., сумата от 32,34 лева, представляваща главница за стойността на извършената услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,03 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 30.06.2025 г., начислена върху главница за дялово разпределение в размер на 32,34 лв. за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., както и държавна такса в размер на 185,58 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 23.08.2025 г., като същият в срок е подал възражение срещу издадената заповед на 27.08.2025 г., като изрично е признал претенцията за главница и е оспорил акцесорните вземания за мораторна лихва.

Ето защо предмет на настоящото исково производство са само и единствено вземанията за мораторна лихва, съгласно посочената заповед за изпълнение.

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми 2 по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

Доколкото ответникът с възражението срещу заповедта за изпълнение изрично е признал вземането за главница за топлинна енергия и за услугата за дялово разпределение, наличието на главен дълг се явява безспорно в отношенията между страните. В тази връзка всички възражения на ответника в отговора на исковата молба, които касаят липсата на облигационно правоотношение са ирелевантни за решаване на делото, доколкото изричното признание на вземането за главница за топлинна енергия, съдържа признание и за наличието на облигационно правоотношение между страните. Същото се отнася и относно възражението за изтекла погасителна давност за вземанията за главници.

За периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от тези ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява едва след изтичане на 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. В случая падежът на задължението за заплащане стойността на топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, респ. с общите условия към него. Следователно при действието на общите условия от 2016 г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж (45-дневен срок за плащане) и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 81, ал.

1 ЗЗД с изтичане на крайния срок заплащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на вземането за цена на топлинна енергия. Както е уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ, общите фактури се издават след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва след приключване на съответния отоплителен период. Ако общата фактура не е издадена в рамките на 45-дневния срок за плащане считано от изтичането на периода, за който фактурата се отнася съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, уговореният в общите условия 45-дневен срок за плащане в полза на длъжника не се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която освобождава длъжника от последиците на неговата забава. В този случай кредиторът не би могъл да претендира плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата на издаване на общата фактура. В настоящата хипотеза, обаче, ищецът не претендира такава лихва. Видно от приетите съобщения към фактури и 3 счетоводна справка, мораторната лихва върху главниците по общата фактура се претендират от първия ден след изтичането на 45-дневния срок за плащане считано от датата на издаване на съответната обща фактура. Общата фактура за отоплителния сезон 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. е издадена на 30.06.2023 г., а лихва се претендира от 15.08.2023 г., респ. за отоплителния сезон 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. общата фактура е издадена на 30.06.2024 г., а лихва се претендира от 15.08.2024 г. (В този смисъл е и съдебната практика, намерила отражение в Решение № 4369 от 19.07.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 12438/2022 г., Решение № 2128 от 11.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 10008/2022 г., Решение № 6492 от 2.12.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6415/2024 г., Решение № 7094 от 20.12.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 7454/2024 г., Решение № 10 от 3.01.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 7049/2024 г., Решение № 2937 от 17.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 560/2023 г., Решение № 865 от 13.02.2025 г. наСГС по в. гр. д. № 3375/2024 г., Решение № 1152 от 27.02.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 9690/2024 г. и др.).

Размерът на вземането не е спорен в отношенията между страните по делото.

Съдът намира, че мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането. На основание чл. 422, ал. 1 ГПК настоящият иск се счита предявен на 15.07.2025 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

При това положение принципно биха били погасени по давност вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 15.07.2023 г., такива вземания обаче не се претендират. Датата, от която е начислена мораторната лихва е 15.08.2023 г., т. е. обективно не е могъл да изтече 3-годишният давностен срок, независимо от наличието на основания за спиране или прекъсване на давността. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.

По отношение на разноските: