Решение № 253 от 25.11.2020, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Стара Загора , 25.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен С. Златев

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20205500503008 по описа за 2020 година Производството е образувано по въззивна жалба на С. И. Г. , чрез адв.

С.Г.-Ч. против решение № 195 от 14.04.2020г., постановено по гр.д.№ 2477/2019г. по описа на РС – К., с което се осъжда „С.С.“ ООД, гр.С. да заплати на С. И. Г. , следните суми: 3.21 лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане и 0.15 лв. лихва за забава за периода от 01.04.2019г. до 16.09.2019г., като отхвърля исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните 480 лв. и за лихва за забава в частта до претендираните 22.54 лв. като неоснователни; 444.06 лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане и 17.15 лв. лихва за забава за периода от 01.05.2019г. до 16.09.2019г., като отхвърля исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните 480 лв. и за лихва за забава в частта до претендираните 18.53 лв. като неоснователни;

199.32 лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане и 5.98 лв. лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до 16.09.2019г., като отхвърля исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните 480 1 лв. и за лихва за забава в частта до претендираните 14.40 лв. като неоснователни; 242.52 лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане и 5.25 лв. лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до 16.09.2019г., като отхвърля исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните 480 лв. и за лихва за забава в частта до претендираните 10.40 лв. като неоснователни;254.25 лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане и 3.32 лв. лихва за забава за периода от 01.08.2019г. до 16.09.2019г., като отхвърля исковете за трудово възнаграждение в частта до претендираните 480 лв. и за лихва за забава в частта до претендираните 6.27 лв. като неоснователни; отхвърлят се предявените от С. И. Г. против „С.С.“ ООД, гр.С. искове с правно основание чл.128, ал.1, т.2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за м.06.2019 г. в размер на 480 лв. и за заплащане на трудово възнаграждение за м.07.2019 г. в размер на 300 лв. като неоснователни; присъдени са разноски и държавна такса.

Въззивникът

С. И. Г. обжалва постановеното решение на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част за размера над 1143.36 лв. до пълния претендиран размер – 3180 лв. Счита, че неправилен е крайния извод на съда за частичното отхвърляне на исковете, позовавайки се на подправени писмени документи, както и че не ги е изключил от доказателствата по делото, за да ги предаде на РП- К.. Счита, че изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза не следвало да се приема, тъй като работила въз основа на неистински документи и такива с невярно съдържание. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отмени решението в обжалваната му част като неправилно и да уважи изцяло предявения иск в пълния му размер 3180 лв., ведно с мораторната лихва към него и законната лихва. Претендира за направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна „С.С.“ ООД гр.С.. По ел. поща е постъпило неподписано становище от „С.С.“ ООД, гр.С. в което се взема становище зе неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендирания за заплащане адв. хонорар.

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна 2 обстановка по делото:

Предявените искове са с правно основание чл.245 вр. с чл.128, ал.1 от КТ.

Ищецът твърди, че работил в ответното дружество на длъжността „Охранител“ с място на работа в гр.К. до 20.07.2019 г., когато със Заповед №3856/19.07.2019г. трудовото правоотношение било прекратено, поради забавяне изплащането на трудово възнаграждение на работника. Твърди, че не е получавал трудово възнаграждение за м.01.2019г., м.02.2019г., м.03.2019г., м.04.2019г., м.05.2019г., м.06.2019г. и м.07.2019г. В трудовият му договор бил упоменат срока, в който следва да се заплати трудовото възнаграждение, като в случая този срок не бил спазен от страна на работодателя, поради което му се дължала и лихва за забава. До подаване на исковата не му били заплатени общо седем нетни трудови възнаграждения, чийто размери и лихви, както следва: за м.01.2019г. трудово възнаграждение в нетен размер 480лв., със лихва за забава от 01.04.2019г. в размер на 22.54лв.; за м.02.2019г.-480лв., и лихва за забава от 01.05.2019г. в размер на 18.53лв.; за м.03.2019г.- 480лв. и лихва за забава от 01.06.2019г. в размер на 14.40лв.; за м.04.2019г.- 480лв. и лихва за забава от 01.07.2019г. в размер на 10.40лв.; за м.05.2019г. -480лв. и лихва за забава от 01.08.2019г. в размер на 6.27лв.; за м.06.2019г. - 480лв. и за м.07.2019г.- 300 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „С.С.“ ООД, да заплати на ищеца сумата от общо 3180 лв. главница- неизплатени трудови възнаграждения и 72.14 лв. лихва за забава разпределени по месеци, както следва: трудово възнаграждение за м.01.2019г. в нетен размер 480лв., със лихва за забава от 01.04.2019г. до 16.09.2019г. в размер на 22.54лв.; за м.02.2019г.-480лв., и лихва за забава от 01.05.2019г. до 16.09.2019г. в размер на 18.53лв.; за м.03.2019г,- 480лв. и лихва за забава от 01.06.2019г. до 16.09.2019г. в размер на 14.40лв.; за м.04.2019г.- 480лв. и лихва за забава от 01.07.2019г. до 16.09.2019г. в размер на 10.40лв.; за м.05.2019г. -480лв. и лихва за забава от 01.08.2019г. до 16.09.2019г. в размер на 6.27лв.; за м.06.2019г. - 480лв. и за м.07.2019г.- 300 лв., както и законната лихва върху трудовите възнаграждения от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ответникът „С.С.“ ООД, гр.С. оспорва исковете по основание и размер.

3

Не оспорва, че ищецът и дружеството са били в трудови правоотношения.

Оспорва твърдението, че дружеството е останало задължено с претендираните в исковата молба суми. Твърди, че посочените в исковата молба размери, не са дължими. Ищецът бил назначен на непълно работно време - 4 часа, при сумирано отчитане на работното време. Твърди, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения в сроковете, договорени в т.6 от сключения между страните трудов договор. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

За да постанови решението си районният съде е приел, че не е спорно, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „охранител“. В т.6 на трудовия договор е уговорено, че месечното трудово възнаграждение за съответния месец се изплаща ежемесечно до края на втория месец след месеца, за който се отнася, но не по-късно от последния ден на третия месец след месеца, който е изработен. Със заявление от 18.07.2019 г., получено от работодателя на 19.07.2019г., ищецът е прекратил трудовия си договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Заповед за освобождаване №3856/19.07.2019 г. е връчена на ищеца на 25.07.2019г. От заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, районният съд е приел, че трудовите възнаграждения на ищеца за претендираните месеци от м.01.2019 г. до м.07.2019 г. вкл., изплатени с 12 бр.

РКО, са в нетен общ размер 2814.09 лв. от дължимия 2932.31 лв., и остават неизплатени суми в общ размер 118.72 лв. /посочени помесечно в таблица 3 на стр.7 на заключението/. Размерът на лихвата за забава за всяко неизплатено трудово възнаграждение е общо 7.44 лв.

Приложени към заключението са заверени копия на 12 бр. разходни касови ордери: РКО №16281/15.04.2019г. за сумата 194.74 лв., РКО №24821/20.05.2019г. за сумата 246.11 лв., РКО №17121/23.05.2019г. за сумата 244.74 лв., РКО №18989/04.06.2019г. за сумата 244.74 лв., РКО №23653/24.06.2019г. за сумата 243.40 лв., РКО №19455/24.07.2019г.за сумата 194.74 лв., РКО №22822/31.07.2019г. за сумата 254.25 лв., РКО №20288/06.08.2019г. за сумата 194.74 лв.. РКО №22307/21.08.2019г. за сумата 254.25 лв., РКО №22285/12.09.2019г. за сумата 244.74 лв., РКО №24435/16.09.2019г. за сумата 243.40 лв. и РКО №22296/18.09.2019г. за сумата 254.25 лв., всички с основание- плащане заплата и/или частично 4 доплащане заплата, оспорени от ищеца които съдът е приел като доказателства и е открил производство по оспорването им. От заключението на СГЕ съдът е установил, че подписите, съдържащи се в РКО №16281/15.04.2019г., РКО №24821/20.05.2019г„ РКО №18989/04.06.2019г., РКО

№19455/24.07.2019г.,

РКО

№20288/06.08.2019г.,

РКО

№22285/12.09.2019г., РКО №24435/16.09.2019г. и РКО №22296/18.09.2019г. за получател на сумите са положени от ищеца т.е. оспорването не е успешно проведено, поради което се ползват с обвързваща съда доказателствена сила.

Установените заличавания с коректор на буквен и цифров текст в съдържанието на тези подписани от ищеца документи /РКО/, съдът е приел, че не ги прави неистински документи по смисъла на чл.193 от ГПК, поради което не ги е изключил от доказателствата по делото, а да ги обсъдил и преценил, с оглед на всички събрани по делото доказателства. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че за доказване плащането на претендираните трудови възнаграждения ответникът е представил 12 бр. разходни касови ордери. Тъй като разходният касов ордер е частен свидетелстващ документ по смисъла на чл.180 от ГПК, удостоверяващ факта на заплащане на посочената в него сума, то за да бъде зачетена доказателствена му сила следва да е подписан от получателя на сумата. Само в този случай този документ представлява писмено извънсъдебно признание на получателя на този неизгоден за него факт-получаването на сумата. По отношение на трудовото възнаграждение за м.02.2019 г. съдът е приел за неплатено, тъй като документите удостоверяващи плащането му, а именно РКО №23653/24.06.2019г. и РКО №17121/23.05.2019г. са неистински и като такива нямат обвързващата за съда доказателствена сила. Ответникът не е установил по несъмнен начин плащането и съответно получаването от ищеца на дължимото му се трудово възнаграждение за м.02.2019 г. поради което претенцията е основателна и следва да бъде уважена в установения от ССЕ нетен размер 444.06 лв., а в частта до претендираните 480 лв. следва да бъде отхвърлена. По отношение на трудовите възнаграждения за м.01.2019г., м.03.2019г., м.04.2019г., м.05.2019г., м.06.2019г. и м.07.2019г. съдът е намерил претенцията за частично основателна, както следва: за м.01.2019г. в размер 444.06 лв. е изплатено с РКО №16281/15.04.2019г.-194.74 лв. и РКО №24821/20.05.2019г.-246.11 лв.; от нетното трудово възнаграждение за м.03.2019 г. - 444.06 лв. са изплатени, РКО 18989/04.06.2019г.-244.74

5 лв. и РКО №23653/24.06.2019г.-44.03 лв. и остават дължими 155.24 лв.; нетното трудово възнаграждение за м.04.2019г.-437.26 лв. е изплатено с РКО №19455/24.07.2019г.-194.74 лв. и с РКО №22822/31.07.2019г.-254.25 лв.; нетното трудово възнаграждение за м.05.2019г.-439.98 лв. е изплатено с РКО №20288/06.08.2019г.-194.74 лв. и с РКО №22307/21.08.2019г.-254.25 лв.; нетното трудово възнаграждение за м.06.2019г.-439.98 лв. е изплатено с РКО №22285/12.09.2019г.- 244.74 лв. и с РКО №24435/16.09.2019г.-195.24 лв.; и нетното трудово възнаграждение за м.07.2019г.-283.41 лв. е изплатено с

РКО №24435/16.09.2019г.- 48.16 лв. и РКО №22296/18.09.2019г.-254.25 лв. Сумите, за които са издадени РКО №23653/24.06.2019г. и РКО №22822/31.07.2019г. и РКО №22307/21.08.2019г. не са платени и се дължат.

По отношение на останалите 8 бр. РКО: № 16281/ 15.04.2019г., № 24821/ 20.05.2019г.; № 18989/ 04.06.2019г., № 19455/ 24.07.2019г., № 20288/ 06.08.2019г., № 22285/ 12.09.2019г., № 24435/ 16.09.2019г. и № 22296/ 18.09.2019г., съдът е приел, че не е оборена успешно доказателствената им сила, поради което е приел, че тези 8 бр. РКО имат характер на разписка по смисъла на чл.270, ал.З КТ и доказват, че ищецът е получил съответните суми за посочените в тях заплати за 2019 г. Ето защо съдът е приел за установено, че от дължимото нетно трудово възнаграждение за м.01.2019 г.- 444.06 лв. ответникът е заплатил на ищеца 440.85 лв. и остават дължими 3.21 лв.; от нетното трудово възнаграждение за м.03.2019 г.-444.06 лв. на ищеца са изплатени 244.74 лв. и остават дължими 199.32 лв.; от нетното трудово възнаграждение за м.04.2019 г.-437.26 лв. на ищеца са изплатени 194.74 лв. и остават дължими 242.52 лв.; от нетното трудово възнаграждение за м.05.2019г.-439.98 лв. ищецът е получил 194.74 лв. и остават дължими 254.25 лв., а трудово възнаграждение за м.06.2019г. в нетен размер 439.98 лв. и трудовото възнаграждение за м.07.2019 г -283.41 лв. са изплатени на ищеца.