Акт от 04.05.2022, Административен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е № 76

Гр. Сливен, 04.05.2022 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на пети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: Иглика Жекова при участието на прокурора......................... и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 37 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба от Х.М.Т., ЕГН **********,*** срещу Решение № 1029-19-49/13.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Т. срещу Разпореждане № 191-00-2361-3/01.12.2021 г., издадено от длъжностно лице, определено за „ръководител на осигуряването за безработица“, с което на основание чл. 54ж ал. 1, във вр. с чл. 54а ал. 1 и чл. 54б ал. 3 от КСО му е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 30.07.2021 г. до 29.11.2021 г. в размер на 12,00 лв. дневно. Оспорването е с правно основание чл. 118 от КСО, като образуваното съдебно производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата си оспорващият възразява срещу издаденото решение, с доводи за незаконосъобразност на последното. Твърди, че в хода на административното производство не са изяснени напълно относимите факти и обстоятелства. Изводите на административния орган, че компетентната институция, която следва да се произнесе по заявлението е НОИ на РБ и пребиваването на лицето в РБългария не били формирани след изясняване на всички обстоятелства. Не били изследвани причините за п. на Т. в РБългария. За времето на трудовата си заетост жалбоподателят ж. във Ф.Г., с регистрация там, там се преместила и с. му, която била к. г.. По време на т. си з. в Г. Т. п. РБългария веднъж годишно по време на годишния си отпуск, за да посети р. си, а в Г. била с. му и п. с.. Тезата на органа била, че към настоящия момент оспорващият живее в РБ, но този период бил последващ периода на т. му з.

– временна ситуация, свързана с р. на д. му, като намеренията му били в най – скоро време отново да з. за Г.. При постановяване на своя акт административният орган не събрал и оценил цялостно информацията за продължителност и непрекъснатост на пребиваването, постоянен характер и продължителност на дейността и пр. Моли съда да отмени атакувания акт и върне преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.

В с.з., оспорващият Х.М.Т., редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. М. Х. ***, която поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В с.з. административният орган се представлява от упълномощен гл. юрк И. М., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско в.. В писмени бележки административният орган изразява становище по събраните доказателства поотделно и моли съда да отхвърли жалбата, като съобрази изложените в оспореното административно решение доводи и съображения.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 25.10.2021 г. Х.М.Т. в качеството на б. л. подал до Директора на ТП на НОИ Заявление вх. № 6625 за отпускане на парично обезщетение за б. (л. 52), в което посочил, че правоотношението му с „А. Р. Д.“ е прекратено на 29.07.2021 г., като е у. т. д. в Г. от 27.04.2016 г. до посочената дата. В попълнена саморъчно декларация от 25.10.2021 г. (л. 39) същият заявил, че през периода на последната му з. в ч. с. му е ж. в Република България, няма д., през периода на последната му з. в ч., преобладаващата част от р. му са ж. в РБ, не притежава с. ж., преобладаващата част от с. му к. са в РБ и възнамерява да се у. т. в РБългария.

Съгласно попълнено от Т. Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка на ЕС/ЕИП или Ш. (л. 38), заявителят посочил, че е необходимо да бъдат удостоверени осигурителните му периоди в Г. – от 27.04.2016 г. до 15.10.2019 г. с работодател S. & K. G.H, от 15.10.2019 г. до 07.01.2020 г. с работодател D.`s P. D. и от 07.01.2020 г. до 29.07.2021 г. работодател A. G.H. Според данните в заявлението, причина за п. на т. му д. за последния период е изтичане срока на договора, подадено е заявление до ТП на НОИ за отпускане на парично обезщетение за безработица.

С формуляри за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС U001CB – Искане за осигурително досие – т. р. с № 3208-19-1101/19.10.2021 г. и U003 – Искане за информация за заплатата с № 3208-19-1102/19.10.2021 г. били изискани от осигурителната институция в Г. формуляри СЕД U017 – осигурително досие – т. р. и СЕД U004 – информация за заплатата, като с Разпореждане № 191-00-2361-1/19.10.2021 г. производството по отпускане на парично обезщетение за безработица било спряно до получаване на цитираните формуляри. Съгласно получен документ U017 – Осигурително досие – т. р., постъпило на 22.11.2021 г., за период 27.04.2016 г. до 29.07.2021 г. лицето няма право на обезщетение, периодът от 08.01.2016 г. до 30.04.2016 г. е заетост, която не представлява осигурителен период, от 01.05.2016 г. до 15.10.2019 г. с работодател S. & K. G.H, от 15.10.2019 г. до 06.01.2020 г. с работодател D.`s P. D. и от 07.01.2020 г. до 29.07.2021 г. с работодател A.R. G.H е заетост, която представлява осигурителен период. Според информацията в получен на 22.11.2021 г. формуляр U004 – информация за з., през периода 01.08.2020 г. до 30.06.2021 г. б. д. е в размер на 22 507,79 е., през периода 15.10.2019 г.

– 06.01.2020 г. е в размер на 6032,68 е..

С Разпореждане № 191-00-2361-2/29.11.2021 г. Ръководител на осигуряването за безработица постановил възобновяване на производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от Х.Т. с мотиви, че електронните документи с потвърдени периоди и доходи на осигурена заетост са получени.

На 01.12.2021 г. оправомощено длъжностно лице - Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Сливен постановил Разпореждане № 191-00-2361-3, с което на основание чл. 54ж ал. 1, във вр. с чл. 54а ал. 1 и чл. 54б ал. 3 от КСО постановил отпускане на парично обезщетение за безработица, считано от 30.07.2021 г. до 29.11.2021 г. в размер на 12,00 лв. дневно.

Съгласно мотивите на органа, според получените чрез EESSI СЕД U 017 и СЕД U 004 от КИ на Г. с потвърден период на осигурена заетост, доход и причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“, паричното обезщетение е отпуснато в минимален размер за срок от 4 месеца. Органът приел, че последното прекратяване на осигуряването е от 30.07.2021 г., прекратяването на осигуряването е с основание напускане на служителя и определеният дневен размер на обезщетението от 12,00 лв. е определен съгласно ЗБДОО за 2021 г.(л.

15).

На 13.12.2021 г. с вх. № 1012-19-98 до Ръководителя на ТП на НОИ – Сливен Х.Т. депозирал жалба от срещу горното разпореждане, в която заявил, че при постановяване на разпореждането не е съобразено обстоятелството, че за последните седем години е бил о. във Ф. и спрямо него следва да се приложат разпоредбите на европейското законодателство. По смисъла на Регламент (ЕО) 883/2004 г. бил лице, което пребивава на територията на РБългария, но е осигурявано за безработица в друга държава – членка. Изложил твърдение, че спрямо него компетентна институция е на държавата – членка, в която е осигуряван, а ТП на НОИ – Сливен е институцията, която предоставя обезщетение за сметка на компетентната институция и в съответствие с нейните разпоредби.

По жалбата сезираният горестоящ административен орган – Директор на ТП на НОИ – Сливен се произнесъл с Решение № 1029-19-49/13.01.2022 г., с което отхвърлил същата като неоснователна. Решението било връчено на 19.01.2022 г., а жалбата срещу него, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила в съда на 02.02.2022 г.

Със Заповед №

1015-19-203/13.10.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Сливен определил длъжностните лица, които да издават разпорежданията по чл. 40 ал. 3 и ал. 4 и чл. 54ж ал. 1 от КСО. Със Заповед № 1015-19-21/27.01.2020 г. същият орган определил длъжностните лица, които да заместват директора в качеството му на административен орган при негово отсъствие.

Видно от приобщения по доказателствата преносим документ U1 (л. 60 и сл.) за Х.Т., представен на н. е. и в легализиран превод, като периоди на осигурена заетост са посочени от 01.05.2016 г. до 15.10.2019 г., от 15.10.2019 г. до 06.01.2020 г. и от 07.01.2020 г. до 29.07.2021 г., с доходи от заетост от 01.08.2020 г. до 30.06.2021 г. – в.

22 507,79 е./бруто и от 15.10.2019 г. до 06.01.2020 г. – в. 6 032,68 е./бруто; причини за прекратяване на заетостта – напускане на наетото лице. В т.

6 – 6.2 от документа е посочено още, че лицето няма право на обезщетения за безработица от службата, издала настоящия документ, защото, съгласно законодателството на държавата, не съществува право на обезщетения. Документът е съставен от Агенция по заетостта Ф. на М. – Ф. на 12.11.2021 г. От представените пред административния орган документи от оспорващия Т. (депозирани в съда в легализиран превод) се установява, че на 19.06.2021 г. Х.Т. е депозирал предизвестие за прекратяване на трудовия договор към дата 29.07.2021 г.

По доказателствата са приобщени представени от оспорващата страна такива: поздравителен адрес за Д.

Д. Р. за придобиване на к. г., Потвърждение за регистрация в курс за интегриране от 04.02.2016 г., провеждан в гр. Ф., Ф. за модул 5 – от 18.01.2016 г. до 14.03.2016 г., според който документ г-н Т. редовно посещава курса, а датата на изпита по н. е. не може да бъде посочена.

Според документ от Здравна каса в Х., датиран на 29.08.2014 г., в касата има получена за Т. регистрация към същата от 01.08.2014 г., поради което е необходима информация как и къде и бил осигуряван преди това си членство, като е приканен да изпрати попълнен формуляр. Видно от писмо от н. пенсионно – осигурителен институт – Приложение от 17.06.2021 г., в същото се съдържат данни за запаметени в осигурителната сметка на Х.Т. данни за осигуряването с посочени суми и основание. Представено е писмо от н. пенсионно – осигурителен институт от 23.04.2014 г., с което Т. е уведомен за личен осигурителен номер и открита пенсионна сметка. С писмо от 17.06.2021 г. от Н. пенсионно осигуряване – Х. Т. бил уведомен, че всяка година ще получава текущата пенсионна информация, като с приложения към това писмо били посочени запаметените от лицето данни от 01.08.2014 г. до 31.12.2020 г., с посочени размери на пенсия към момента по категории (поради пълна инвалидност и редовна бъдеща пенсия за осигурителен стаж и възраст). Видно от представено писмо (без дата и подпис), Х.Т. проявява интерес към наемане на ж.. Представена е и извадка от електронна кореспонденция между Д. Р. и H.C. F., в която се коментира проверка на ж. през м. април 2021 г. Според писмо от 07.05.2020 г. от Градска администрация – Ф. на М., Т. е уведомен, че се извършва проверка за подходящо ж.. Представени са Допълнение към договор за наем от 26.11.2020 г. между Г. Х. и Х.Т., с което договорът е продължен след 15.06.2021 г. до 31.07.2021 г. (без подписи на наемател и наемодател), Удостоверение за пребиваване от 03.04.2014 г. на Х.М.Т., съобщение от банка (без дата) за промяна на адреса на Т., предварителна потвърждение за дерегистрация от служба за регистрация – Ф. на М. от 23.07.2021 г. Представен е и документ от Ф. агенция по заетостта – Агенция по заетостта – З. – U1, чието съдържание е идентично с описаното по – горе в представения от ответника преносим документ U1 и съобразно което, лицето няма право на обезщетения за безработица от службата, издала този документ, защото съгласно законодателството на държавата не съществува право на обезщетения. Видно от приложено Удостоверение за трудово правоотношение от цитираната Агенция по заетостта, последното трудово правоотношение е прекратено с предизвестие от работника.

По делото по искане на оспорващата страна е разпитана като свидетел с. на жалбоподателя Д. Р., която заявява, че е с к. г. и е ж. там преди да с. б. с жалбоподателя Т.; наложило се да н. Г. през м. юни, защото договорът им за наем го приключили неочаквано и от агенцията им заявили, че с. на собственика ще и идва през лятото; Р. била б. по това време и се наложило веднага да намерят ж., така р. да си д. в България поне за известно време; не било възможно Т. да се регистрира в н. бюро по труда, защото нямали а. и му казали, че трябва всичко по регистрацията да извърши в Б.; от 2017 г. до 2019 г. Р. била в Б. и в К., през 2019 г. също била в К., а след пандемията решила, че трябва вече да са заедно и през м. декември 2020 г. отишла в Г.. Показанията на свид. Р. съдът не кредитира, доколкото същата е заинтересовано от изхода на делото лице и заявените от същата обстоятелства в голямата си част противоречат на декларираните такива от Х.Т. пред осигурителния орган.

Разпечатката съдържа 32 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3b48a1c-be57-4b70-ad69-cd808132cc3f