Решение № 48 от 07.03.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. С., 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20222200500048 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №777/17.12.2021г. по гр.д.

№3469/2021г. на С.ски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от ЯН. М. ЯН. против „Енерго-Про продажби” АД, гр. В. на основание чл.82 от ЗЗД обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – надвзети суми в размер на 88,11лв. и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразили е във влошаване на здравословното му състояние, увреждане на здравето, депресия, изпадане в безсъзнание, повишаване на кръвното налягане, безсъние, ускорен ритъм на сърцето и др. отрицателни въздействия върху здравето и нормалния живот на ищеца, в размер на 20000лв., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от подаване на исковата молба. С Решението са присъдени разноски на ответното дружество в размер на 400лв.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство ЯН. М. ЯН. чрез пълномощник адв. М. и с нея се обжалва посоченото решение изяло.

В жалбата си, въззивникът Я.Я. чрез пълномощника си адв. М., посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при неправилно ценена фактическа обстановка. Счита за неправилен извода на съда, че не е 1 установено неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, т.е. неправомерно прекъсване на захранването в нарушение на договора. Посочва, че ответното дружество пуска и отменя фактури, спира електрозахранването след като има фактура, която е отменена и го дал на колекторска фирма. Посочва, че не е ясно защо, на какво основание са издадени сторнираните фактури от 02.11.2016г. и от 01.12.2017г. Първото прекъсване на ел. захранването било на 01.12.2017г., а на 02.11.2016г. е изготвена фактура за прекъсване/възстановяване. Имало периоди на прекъсване на ел. захранването, без да има основание. Въззивникът твърди, че всичко, което му се случило вследствие действия на ответното дружество е психическа и психологическа заплаха за него. Физическите и емоционалните страдания и останалите негативни изживявания, били установени от доказателствата по делото, в т.ч. показанията на свид. Досев и представлявали неимуществени вреди. Посочва, че при положение, че фактурата от 02.11.2016г. е сторнирана, то ответникът нямал правно основание да спира ел. захранването в имота му. Посочените от ответника поканипредизвестия за неплатени задължения не били стигнали до него. Счита, че не са налице основания за спиране на ел. захранването в имота. Твърди, че съдът неправилно не уважил възражението му за погасяване по давност на вземанията на ответното дружество, които са периодични. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да уважи изцяло исковите му претенции.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Към въззивната жалба, подадена от адв. М., е приложена и жалба лично от въззивника Я., който излага съображения за неправилността на решението. Посочва, че иска справедливост. От постановеното решение се влошило допълнително влошеното му здраве. При плащане на ел. енергията от съседката му, допълнителните суми не били изисквани. Твърди, че не е получавал предупреждения за изключване.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Енерго-Про продажби” АД, гр. В., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба, подаден от насрещната страна „Енерго-Про продажби” АД чрез пълномощника юриск. М.Д., се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемото дружество счита изложените в жалбата доводи за несъстоятелни, а решението на СлРС намира за правилно, законосъобразно и обосновано и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че са били налице просрочени неплатени задължения за консумирана ел. енергия, които на основание чл.21, ал.1 от ОУ на ЕПРП, вр. чл.123, ал.1 от ЗЕ представляват валидно правно основание за временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия. От СИЕ се установило наличието на закъснение в плащането на фактури. От 2 представеното от ищеца доказателство – Решение на КЕВР е установило уведомяването на въззивника за наличието на неплатени задължения и за поледиците.

Не се установил и размера на твърдените от ищеца имуществени вреди. След заплащане на задълженията и една такса за възстановяване, на 24.09.2020г. захранването на процесния обект било възстановено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

С определението по чл.267 от ГПК въззивният ъстав се е произнесъл по направените въззивната жалба доказателтвени искания, като ги е уважил частично – допуснал е новосъздадено писмено доказателство.

В с.з., въззивникът ЯН. М. ЯН., редовно призован, се явява лично, като поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи исковите му претенции. Претендира справедливост.

В с.з. въззиваемото дружество „Енерго-Про продажби” АД, гр. В., редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие юриск. Димитрова, която посочва, че оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата обаче е непълна и следва да се ДОПЪЛНИ с обстоятелствата, установените въз основа на събраните по делото пред първата инстанция и единственото събрано пред настоящата, писмени доказателства, ненамерили отражение във фактическата обстановка, установена от

3 първоинстанционния съд, както следва:

От допуснатите и събрани по делото като доказателства медицински документи е установява, че ищецът ЯН. М. ЯН. страда от редица заболявания с водеща диагноза „Специфични разстройства на личността” – разстройство на личността с преобладаване на ананкастни елементи чести компенсации, ИБС стабилна стенокардия ІІ ФК хронично белодробно РЦЕ, хиперлазия на простата с остатъчна урина 40мл, катаракта нилис иницияле ет дегенерацио макуле лутее ок.утр., хроничен обикновен бронхит лека степен, за което му е опредЕ. инвалидност 81% поради общо заболяване и пожизнен срок с ЕР от 05.11.2013г. на ТЕЛК – В..

С оглед заболяванията периодично ищецът посещава специалисти.

От прегледа при психиатър от 23.03.2021г. д-р Розалина Петрова се установява, че през последните 10 години не е посещавал психиатър, като състоянието му се е влошило през последния 1 месец. Специалистът констатирал психично състояние: вътрешно леко напрегнат; говори с плачлив глас; засилено съзнание за болест; МП – дифузен страх; обстоятелствен; нозофобия; себенеуверен, без суициден риск; тревожен; манипулативен; личност – ананкастен.

От проведения преглед при пулмолог д-р Ванушка Петрова на 09.12.2021г. са установени оплаквания от задух при усилие, лесна умора, периодична кашлица, без тежък пристъп на задух; добро общо състояние, леко изострено везикуларно дишане, удължено издишване.

Следва да се отбележи, че по делото не са представени посочените в отговора на исковата молба три известия от „Енерго-Про продажби” АД, гр. В. до ищеца ЯН. М.

ЯН., съответно от 12.05.2017г.; 12.07.2017г. и от 03.08.2020г.

Първите две известия са посочени като номера в Решение от 30.11.2018г. на КЕВР по повод жалба на ЯН. М. ЯН., без да са посочени като съдържание. Не са представени по делото. Известията са посочени като номера и в заключението на СИЕ, без да са приложени към него.

Въз основа на установеното от фактическа страна, въззивният състав направи следните правни изводи:

С.ският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от ЯН. М. ЯН. против „Енерго-Про продажби” АД, гр. В. искове, както следва: иск за заплащане на обезщетение в размер на 88,11лв. за имуществени вреди – надвзети суми и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000лв., изразили се във влошаване на здравословното му състояние, увреждане на здравето, депресия, изпадане в безсъзнание, повишаване на кръвното налягане, безсъние, ускорен ритъм на сърцето и др. отрицателни въздействия върху здравето и нормалния живот, в резултат на неизпълнение на договорните задължения на 4 ответника – неправомерно прекъсване на ел. захранването в имота на ищеца, находящ се в с.Б., общ. Е.. Исковете намират правното си основание в чл.82, вр. чл. 52 от ЗЗД.

Съдът намира предявените искове за допустими.

Разгледани по същество, въззивният състав намира иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за частично основателен, а този за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - за неоснователен и недоказан.

Както районният съд правилно е указал на страните, за да е основателна тази искова претенция, то следва да се установи неизпълнение на договорните задължения от страна на ответното дружество във връзка с прекъсване на електрозахранването в имота на ищеца в с. Б., общ. Е., т.е., че същото е неправомерно и настъпилите в резултат на това вреди. В случая се твърдят и претендират имуществени и неимуществени вреди.

По делото е безспорно установено, а и не се спори от страните, че в имота на ищеца Я. в с. Б., общ. Е. е извършено прекъсване на ел. захранването на два пъти – на 01.11.2017г. и на 18.08.2020г. Твърденето на ответното дружество е че прекъсването е поради наличие на неплатени задължения за обекта.

Съгласно чл.123, ал.1 от ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Съгласно ал.4, сроковете на предизвестията и другите условия за временно преустановяване на снабдяването се уреждат в договорите за продажба на електрическа енергия, съответно в общите условия.

Съгласно чл.20, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия н а „Енерго-Про продажби” АД, дружеството има право да поиска от „Електроразпределение Север” АД да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия, в случай, че битов потребител в срок от 10 дни не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от ОУ и от подписаните допълнителни споразумения, включително при забава в плащането на дължимите суми. Разпоредбата на чл.20, ал. от ОУ предвижда, че в случаите на предходната алинея, дружеството следва да изпрати до потребителя писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения срок не последва изпълнение или допуснатото нарушение не бъде отстранено, ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването с електрическа енергия. При неизпълнение от страна на потребителя, след изтичане на дадения срок, „Енерго-Про продажби” АД има право да поиска от „Електроразпределение Север” АД да прекъсне или ограничи снабдяването с 5 електрическа енергия.