Определение № 4255 от 06.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4255 гр. София, 22.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20241100608060 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 НПК.

Постъпила е частна жалба от С. Я. В. чрез повереника й срещу разпореждане от 4.12.2024 г. на председателя на 11 състав на СРС, НО за връщане на жалбата на В. от 2.12.2024 г. срещу определението на СРС, с което е назначена съдебнопсихиатрична експертиза по реда на чл. 161, ал. 1 Закона за здравето (ЗЗ).

В частната жалба се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, защото районният съд е допуснал грешка при изчисляване на срока за обжалване, в резултат на която неправилно е приел, че срокът за обжалване е бил изтекъл към датата на депозиране на жалбата на 2.12.2024 г.

Въззивният съд, като прецени изложените в частната жалба доводи и съдържанието на атакуваното разпореждане, намира следното.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по предложение на прокурор при СРП за настаняване на задължително лечение на С. Я. В. по реда на чл.

157 и сл. ЗЗ.

В откритото съдебно заседание на 28.11.2024 г. първостепенният съд е постановил определение, с което е назначил комплексна съдебна психиатричнопсихологична експертиза на частната жалбоподателка и е указал, че определението подлежи на обжалване или протестиране в 3-дневен срок от деня на съдебното заседание пред СГС.

Срещу определението е подадена частна жалба на 2.12.2024 г. от лицето, чието 1 задължително лечение се иска, С. Я. В. чрез повереника й.

С разпореждане на съдия при СРС от 4.12.2024 г., предмет на настоящата въззивна проверка, частната жалба е върната като просрочена.

Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на процесуалния ход на делото, намира, че определението на първата инстанция е неправилно.

На първо място извън процесуалната власт на районния съд е да извършва проверка за допустимост на частната жалба. По всички въпроси за законосъобразността на жалбата, т.е. по допустимостта и основателността й, се произнася компетентният съд по съответното обжалване, освен ако изрично процесуална норма не предвижда друго. Съгласно чл. 161, ал. 1 ЗЗ определението на районния съд за прекратяване на делото или за назначаване на експертиза подлежи на обжалване с частна жалба или протест в тридневен срок. В ал. 2 на чл. 161 ЗЗ е уредена компетентността на окръжния съд да я разгледа. Това означава, че е предвиден изричен ред за осъществяване на въззивния съдебен контрол, а не е налице неуреден случай, който допуска субсидиарно преложение на НПК по чл. 165, ал. 1 ЗЗ. За изчерпателност следва да бъде допълнено, че дори субсидиарно да беше приложим НПК, това приложение също не би създало компетентност на районния съдия да се произнася по редовността на жалбата в рамките на проверката за нейната допустимост, тъй като най-близкият процесуален ред, който би се приложил, е този по реда на глава ХХІІ от НПК. Видно е, че за разлика от обжалването по реда на глава ХХІ, при което е предвидена изрична процесуална власт на съдия при първостепенния съд да връща нередовните жалби (чл. 323, ал. 1 НПК), по реда на глава ХХІІ НПК въззивният съд извършва цялостна проверка за допустимостта на адресираната до него жалба, доколкото изрично не е предвидено друго, а приложението на компетентност по аналогия е недопустимо.

Същевременно въззивният съд намира, че атакуваното разпореждане е неправилно и по същество.

Срокът за обжалване на определението за назначаване на съдебна психиатрично-психологична експертиза, както беше посочено, е тридневен. Това означава, че той се брои в съответствие с изискванията на чл. 183, ал. 2 НПК, съгласно чиято норма срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. В процесния случай това означава, че срокът е започнал да тече от деня, следващ деня на съдебното заседание – 29.11.2024 г., и е изтекъл на 2.12.2024 г., а не на 1.12.2024 г. (неделя), както е приел районният съдия, защото когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден (чл. 183, ал. 4 НПК).

Мотивиран от изложеното, въззивният съд намира, че разпореждането за връщането на частната жалба срещу определението по чл. 161, ал. 1 ЗЗ следва да бъде 2 отменено, а делото следва да бъде изпратено за образуване на въззивно производство пред СГС за разглеждането на частната жалба от 2.12.2024 г.

Поради това въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 4.12.2024 г. на съдия при СРС, НО за връщане на частната жалба на С. Я. В., депозирана чрез повереника й на 2.12.2024 г., срещу определението на СРС от 28.11.2024 г. за назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза по чл. 161, ал. 1 ЗЗ.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Делото НЕЗАБАВНО да бъде докладвано за образуване на въззивно частно дело пред СГС за разглеждане на частната жалба на С. Я. В. чрез повереника й, депозирана на 2.12.2024 г., срещу определението на СРС от 28.11.2024 г. за назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза по чл. 161, ал. 1 ЗЗ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3