Решение № 3256 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3256 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110119056 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД разделно срещу М. А. Г. с ЕГН ********** и А. А. Г. с ЕГН **********, за признаване за установено, че дължат на ищеца суми в посочени размери суми /като общата претендирана сума е 107,29 лева/ за потребление в имота ***, находящ се в гр. ***, начислени за периода 01.05.2021г. – 30.08.2021г., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1264/2025г. на СРС, 70 състав. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл. 410, както и разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответниците А. Г. – чрез адв. Р. Д., и М. Г. - чрез адв. К. Б., в законния срок депозират отговори, с които излагат типови съображения включително за изтекла погасителна давност.

Не оспорват извлечението от сметки, размера на начислената топлоенергия за периода, не оспорва по-нататък счетоводното отразяване на начислената топлоенергия за периода, не оспорва и извлечението от сметки за разпределение на топлинна енергия. Молят исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Представено е постановление от *** г. за възлагане на недвижим имот, от което се установява, че апартамент ***, находящ се в гр. ***, собственост на М. А. Г., с ЕГН ********** и на А. А. Г., с ЕГН **********, е възложен на трето лице – купувач.

Приет е като доказателство нотариален акт № ***, дело *** от 2006 г. за покупко-продажба на недвижим имот, от който се установява, че на ***, М. П. К. продава на Р. Г. Г.а, 1 апартамент ***, находящ се в гр. ***.

Представено е заявление-декларация от Р. Г. Г.а за откриване на индивидуална партида относно процесния имот.

Приложена е молба от 22.02.20216 г. за подновяване на законна ипотека, учредена за процесния имот.

Представен е договор от 17.07.2002 г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, сключен между представител на етажните собственици, притежаващи обекти на адрес гр.

*** и ***. Приложен е и протокол от 30.06.2002 г. от ОС на ЕС за сключване на този договор.

Приложен е договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ от 09.06.2020 г., сключен между *** и ***.

Приложени са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на клиенти в гр. ***.

Представено е удостоверение за наследници на Р. Г. Г.а, починала на ***., която е оставила като свои наследници по закон - М. А. Г. с ЕГН ********** и А. А. Г. с ЕГН **********.

Приложено е удостоверение за настоящ адрес на М. А. Г. с ЕГН **********, видно от което, настоящият му адрес е в ***, като са представени и други документи във връзка с пребиваване на лицето там.

Приложени са индивидуални справки за използваната ТЕ за процесния период относно абонатен № ***, както и формуляр за отчет на уредите за ДР на ТЕ.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е лице, което има договор с енергийното предприятие по чл.149 ЗЕ, съответно е собственик на процесния имот или е лице, в полза на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно такова лице би било задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия.

Спорен по делото е въпросът дали е било налице облигационно правоотношение между страните. От приложените по делото нотариален акт и удостоверение за наследници, следва извод, че наследодателката на ответниците – Р. Г. Г.а е придобила правото на собственост върху процесния имот през 2006 г. Не са налице доказателства имотът да е бил отчуждаван 2 до момента, в който е бил възложен на трето лице с постановление от ***г. Ето защо следва да се приеме, че ответниците са задължени за процесните вземания, тъй като се явяват съсобственици на имота по наследство, като в открито заседание се заявява от ответната страна, че Р. Г. Г.а е наследодателка на ответниците.

Основателността на исковете за законна лихва предполагат наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Поради изложеното и доколкото липсват доказателства за плащане на начислените лихви, следва да се приеме, че акцесорните задължения за лихви, начислени върху главницата за доставена топлинна енергия не са погасени, т.е. претендираните вземания съществуват.

Що се касае до въведеното възражение за погасителна давност, действително същата е тригодишна за периодичните вземания по заплащане на топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2021 г., като фактурата за същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на своята интернет страница това задължение, т. е. считано от 15.06.2021 г. /тук е мястото да се отбележи, че с приемането на Общите условия на потребителите отнапред е известен срокът за плащане, след което по силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в забава и без покана/. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 09.01.2025 г. Ответната страна доказа възражението си по размер, а именно за цялото вземане и предвид обстоятелството, че са изминали повече от три години от настъпване на изискуемостта до подаване на заявлението.

По горните изводи, предявените искове, включително и тези за лихва, следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При този изход на спора, разноски се следват на ответниците. Претендира се адвокатски хонорар, уговорен от ответниците по реда на чл. 38 от ЗАдв. Законът допуска оказването на безплатна правна помощ, но при посочените в него хипотези, а не на свободна договорка, за каквато има данни тук. В пълномощното само е посочен текста на законовата разпоредба, без да е конкретизирано конкретното основание. Така липсва и декларация от страна на упълномощителя за верността на обстоятелството измежду посочените в нормата.

Последната пък е също съществен елемент от валидността на Договор за правна помощ по чл. 38 от ЗАдв., за да може впоследствие обстоятелството да се провери, респективно ответната страна да направи възражение и евентуално събере данни. Уговорките, че някой ще бъде представляван безплатно без да попада под някоя от конкретните хипотези на чл.

38, ал. 1 от ЗАдв. пък е индиция за недобросъвестно процесуално поведение – заобикаляне на закона чрез ползване на съда за "гумен печат" да завери недоказано дължими като безплатни хонорари. Ето защо искането на ответната страна като неоснователно подлежи на отхвърляне.

Тъй като съгласно Заповед № АС – 180 / 23.04.2024г. във връзка с възпроизвеждането на 3 хартиен носител на електронни изявления и приложенията към тях, и дължимата за това от всяка страна /независимо от изхода на делото/ равностойност, определяме от съда, следва да се отчете по справката по делото, че третото лице помагач е подало изявление с приложения, разпечатано за сметка на съда. Така същото е останало задължено да заплати 2 /две/ евро комплексна цена на използваните ресурси на съда. За събирането на същите съдът е длъжен да постанови акт по чл. 77 ГПК в настоящото решение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, срещу М. А. Г., ЕГН ********** и А. А. Г. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. ***, *** по реда на чл. 422 установителни искове с правно основание с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че отвениците дължат разделно на ищеца всеки по ½ част от следните суми: 78.53 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от м. 01.05.2021 г. до м. 30.08.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ***, ведно със законна лихва от 09.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, и от сумата от 28.76 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 03.01.2025 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. 1264/2025 г. на СРС, 70 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за присъждане на разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата от 2,00 /две/ евро.

Решението е постановено при участие на *** - гр. ***, ЕИК ***, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4