Разпореждане № 1582 от 30.04.2026, Районен съд - Разград

Съд: Районен съд - Разград
Дело: Частно гражданско дело 817/2026
Вид: Разпореждане № 1582
Подписан: 30.04.2026
В сила: 12.05.2026
Състав: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
§ 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1582 гр. Разград, 30.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330100817 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски, подадено от пълномощника М. М. К. юрисконсулт, против З. А. М., **********, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите:

200.39 EUR цена на предоставени електронни съобщителни услуги за периода 09.02.2024 г.- 08.06.2024 г., рамков Договор с № 506018604 37,51 EUR мораторна лихва върху сумата за периода 30.03.2024 г. - – 27.04.2026 г.

411,38 EUR цена на устройство на лизинг TV Philips 43PUS8518/12+RemContr TV 20 23м

68,26 EUR мораторна лихва върху сумата за периода 27.04.2024 г. - – 27.04.2026 г.

78,04 EUR цена на устройство на лизинг Handset Motorola G04 4/64 Orange+Mode 23м за период 09.03.2024г. - 08.08.2024г.

13,05 EUR мораторна лихва върху сумата за периода 27.04.2024 г. - – 27.04.2026 г.

19,91 EUR, представляваща 3 стандартни месечни такси с ДДС за услуга *********

3,33 EUR мораторна лихва върху сумата за периода 09.08.2024 г. - – 27.04.2026 г.

77,24 EUR, представляваща 3 стандартни месечни такси с ДДС за услуга *********

12,94 EUR мораторна лихва върху сумата за периода 09.08.2024 г. - – 27.04.2026 г.

33,72 EUR, представляваща 3 стандартни месечни такси с ДДС за услуга *********

5,56 EUR мораторна лихва върху сумата за периода 09.08.2024 г. - – 27.04.2026 г.

40,18 EUR неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер с ДДС за услуга ********* 6,73 EUR мораторна лихва върху сумата за периода 09.08.2024 г. - – 27.04.2026 г.

65,98 EUR неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер с ДДС за услуга ********* 11,05 EUR мораторна лихва върху сумата за периода 09.08.2024 г. - – 27.04.2026 г.

40,21 EUR неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер с ДДС за услуга ********* 6,74 EUR мораторна лихва върху сумата за периода 09.08.2024 г. - – 27.04.2026 г.

51,13 EUR неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа за услуга *********

7,93 EUR мораторна лихва върху сумата за периода 09.08.2024 г. - – 27.04.2026 г.

83,55 EUR неустойка, представляваща отстъпка от цена (с ДДС) на закупено устройствоHandset Motorola G04 4/64 Orange+Mode 23м за услуга ********* 7,93 EUR мораторна лихва върху сумата за периода 09.08.2024 г. - – 27.04.2026 г.

71,58EUR неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа за услуга *********

11,09EUR мораторна лихва върху сумата за периода 09.08.2024 г. - – 27.04.2026 г.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за мобилни услуги, приложения към договора, общи условия и др.

След като се запозна с подаденото заявление, приложенията към същото и постъпилите уточнения и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, съдът прецени, че същото е допустимо, но направените с него искания са частично основателни по следните съображения:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, З. А. М., за която се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „А1 България“ ЕАД, има качеството на потребител.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д.

№ 1/2009 г., ОСТК, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.

Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три. Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Предвид изложеното, част от уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая - три) неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата.

Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП.

В разпоредбите от договора, в които се посочва начинът за определяне размер на неустойката, включват и посочване на втора неустойка, дължима кумулативно с другите, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната му обща лизингова цена/цена при продажба на изплащане. Тази неустойка е договорена като двукомпонентна и включва както част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и част от пазарната цена на крайното устройство. Така формулирана, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по нейното формиране, които не позволяват в достатъчна 3 степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва да се отбележи също, че въпросната неустоечна клауза не съдържа ограничение за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни вноски и не е ясно при неизпълнението на кои точно договорни задължения възниква - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащане на погасителните вноски за устройството, или и в двата случая. Тя категорично накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и безспорно се явява нищожна.

С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП). Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.

В представените по делото договори за мобилни услуги има предвидено задължение за заплащане на неустойка от страна на потребителя в случай на прекратяване преди изтичане на срока по вина на потребителя или при нарушение на договорните му задължения.

Съдът намира, че в случая такава неустойка се дължи, но само до размера на три месечни такси за всеки от договорите, в какъвто смисъл е и постигнатото споразумение между мобилните оператори и Комисия за защита на потребителите. По отношение на останалите, претендирани от ищеца неустойки, а именно такива, представляващи разлика в цената на закупено устройство и отстъпка от цена на месечна абонаментна такса, съдът намира, че същите целят да заобиколят установената практика за максимален размер на неустойката при прекратяване на договорите за мобилни услуги, респ. поетия ангажимент пред КЗП с цел защита на потребителите.

От всичко посочено се налага извод за нищожност на уговорките за заплащане на част от претендираните неустойки и мораторна лихва върху тях, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да я уважава.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение З. А. М., ********** Настоящ адрес: гр. К.*******, общ. К., обл. Стара Загора за задължение да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски, чрез пълномощника М. М. К. - юрисконсулт, сумата 200.39 EUR цена на предоставени електронни съобщителни услуги за периода 09.02.2024 г.- 08.06.2024 г. по рамков Договор с № 506018604 37,51 EUR мораторна лихва върху сумата за периода 30.03.2024 г. - – 27.04.2026 г.