Определение № 52414 от 30.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52414 гр. София, 30.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20241110106626 по описа за 2024 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.

1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Б. Д.“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Д. Г. Н. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 2309,76 лв., представляваща главница по договор за стоков кредит № 334911/27.02.2018 г., ведно със законна лихва от 3.10.2019 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 970,86 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.02.2018 г. до 26.08.2019 г., сума в размер на 147,22 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.03.2018 г. до 26.08.2019 г., сума в размер на 23,09 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 27.08.2019 г. до 02.10.2019 г., сума в размер на 120 лв., представляваща такса за разходи при изискуем кредит, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. 56729/2019 г. по описа на СРС, 119 състав. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Ищецът „Б. Д.“ АД твърди, че по силата и при условията на Договор за стоков кредит от 27.02.2018 г. е предоставил на Д. Г. Н., кредит в размер на 2309,76 лева, срещу задължението на кредитополучателя да върне дължимата сума, заедно с договорената възнаградителна лихва, за срок от 18 месеца.

Излага, че „Б. Д.“ АД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 2309,76 лева.

Твърди, че съгласно точка 6 от Договора за кредит, кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 27,97% годишно или 0,0777 % на ден. Годишният процент на разходите по кредита е 32,17 %, който може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Крайната падежна дата на договора е 27.08.2019 г. Посочва, че съгласно чл. 12 от Общите условия при 1 забава в плащане на дължимите суми, след падежната дата, върху неплатената част от главницата се начислява договорен лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Твърди, че за периода от 10.03.2018 г. до 27.08.2019 г. кредитополучателят не е заплатил 18 броя месечни вноски в общ размер на просрочените суми, включващи главница и договорна лихва – 3 278,82 лева. Твърди, че въпреки допуснатата забава за плащане на погасителните вноски, банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем, поради което изискуемостта на задълженията по договора за кредит е настъпила на 27.08.2019 г. – посочената в договора крайна падежна дата. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Г. Н. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че договорът за кредит не е подписан от кредитополучателя, като оспорва неговата автентичност. Твърди, че вземането за договорна и законна лихва за забава е погасено по давност. Счита за неравноправна клаузата за разход при изискуем кредит в размер на 120 лв. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът разпределя следната доказателствена тежест:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за банков стоков кредит между него и ответника с твърдяното съдържание, в т.ч. договорена възнаградителна лихва и нейния размер; че е спазил всички преддоговорни задължения и изисквания по ЗПК и ЗЗП при предоставяне на потребителски кредит, както и реално изпълнение на задълженията му по същия респ. усвояване на посочените в договора суми; настъпване на падежа на задълженията; наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираната парична сума за такса (наречена „разходи при изискуем кредит“), основанието и размера на вземането; че клаузите за възнаградителна лихва, обезщетение за забава и такса, са валидно уговорени, не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП или че тези клаузи са уговорени индивидуално с потребителя по реда на чл.

146, ал. 1 ЗЗП.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното парично задължение по валидна договорна клауза, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетенията за забава.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в 2 тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да уведоми страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

По доказателствата и исканията на страните:

Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат събрани като писмени доказателства по делото.

Ответникът твърди, че договорът за кредит не е подписан от кредитополучателя, което по същество е оспорване на автентичността на частен диспозитивен подписан документ по реда на чл. 193 ГПК, поради което ищецът следва да се запита дали желае да се ползва от представения документ, приложен към исковата молба като доказателство по делото и в случай на утвърдителен отговор да му се укаже да представи оригинал на договора за кредит, като се открие производство по чл. 193 ГПК. Предвид необходимостта от изискване на становището на ищеца, съдът следва да отложи произнасянето по искането на ответника за назначаване на съдебнографологична експертиза.

Следва да се приложи за послужване ч. гр. д. № 56729/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.

Следва да бъде допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, поставени в исковата молба, като при отговора на въпросите вещото лице следва да съобрази, че ищецът не твърди да е обявена предсрочна изискуемост на кредита, поради което вещото лице следва да отговори на поставените въпроси, като приеме уговорените между страните падежи, а също така следва да се поставят служебно въпроси от съда, както следв а : Съответства ли начислената от ищеца и претендирана в настоящото производство лихва за забава по кредита с размера на законната лихва за същия период респ. какъв е размерът на законната лихва за забава върху дължимите суми за главница за същия период?; Променян ли е първоначално уговореният между страните лихвен процент и ако е променян кога и в какъв размер, като посочи размера на дължимата договорна лихва за посочените периоди в два варианта – при първоначално уговорения и при променения от банката лихвен процент?; Променян ли е първоначално посочения в договора ГПР и ако е променян кога и какъв е неговият размер?; При определяне на годишния процент на разходите по договора за кредит, включена ли е сумата, предвидена в договора и представляваща застрахователна премия, респективно ако не е включена, вещото лице да посочи какъв би бил годишният процент на разходите по договора, ако към него се прибави посочената сума?.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в 3 открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 04.02.2026 г. от 13.45 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба от ответника.

УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 193, ал. 2 ГПК, да посочи дали желае да се ползва от представения като доказателство Договор за стоков кредит № 334911/27.2.2018 г., като в случай, че желае – му предоставя възможност да представи оригинал на посочения документ по делото в едноседмичен срок от получаване на препис от определението.

При неизпълнение на указанията, съдът ще изключи представения документ от доказателствения материал по делото на осн. чл. 183, ал.1 изр. 2 ГПК.

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 56729/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба, като при отговора на въпросите вещото лице следва да съобрази, че ищецът не твърди да е обявена предсрочна изискуемост на кредита, поради което вещото лице следва да отговори на поставените въпроси, като приеме уговорените между страните падежи, както и на въпроси на съда: 1/ Съответства ли начислената от ищеца и претендирана в настоящото производство лихва за забава по кредита с размера на законната лихва за същия период респ. какъв е размерът на законната лихва за забава върху дължимите суми за главница за същия период?; 2/ Променян ли е първоначално уговореният между страните лихвен процент и ако е променян кога и в какъв размер, като посочи размера на дължимата договорна лихва за посочените периоди в два варианта – при първоначално уговорения и при променения от банката лихвен процент?; 3/ Променян ли е първоначално посочения в договора ГПР и ако е променян кога и какъв е неговият размер?; 4/ При определяне на годишния процент на разходите по договора за кредит, включена ли е сумата, предвидена в договора и представляваща застрахователна премия, респективно ако не е включена, вещото лице да посочи какъв би бил годишният процент на разходите по договора, ако в него се включи посочената сума?.

НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Р. И..

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвянето на ССчЕ в размер 600 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение.

4

Да се уведоми вещото лице за поставената задача и да се призове с указания да работи след представяне на платежен документ за внесен депозит.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на съдебно-графологична експертиза след получаване на становището на ищеца по чл. 193, ал. 2 ГПК.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им предоставя възможност да изразят допълнителни становища в тази насока и да ангажират доказателства.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА.

УКАЗВА на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5