Решение № 11293 от 18.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11293 гр. София, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20221110115688 по описа за 2022 година искове с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - „........., моли да се признае за установено, по отношение на ответника/ите, че дължи/ат при условията на разделност (1/2 + 1/2):

- 918,05 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.12.2018г. до 30.04.2019г.;

- 103,89 лева – мораторна лихва за периода от 15.02.2019г. до 10.05.2021г., ведно със законната лихва от 09.07.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на ищеца - ......, не се ангажира със становище.

Ответникът – В. Т. А., оспорва иска (бланкетно възражение в заповедното производство).

Ответникът – В. М. П., признава иска, но моли за приложение на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа и правна страна:

Ищецът ангажира доказателства относно претенцията си – НА от 2019г.

1

Приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК предполага следния фактически състав (О. на ВКС, III г.о. № 60228 от 04.06.2021г. по ч.гр.д. № 1916 по описа за 2021г.):

- признание на иска (възраженията по заповедните производства имат функцията и на отговори, с които се оспорва претенцията - т. 11а от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС: В производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобно възражение в срока за отговор);

- липса на забава (вторият ответник е признал и претенцията за мораторна лихва); и - плащане в първия възможен момент (такова не е налице).

С други думи ответниците са дали повод за предявяването на иска, който е депозиран на 25.03.2022г., а сумата от 1 021,94 лева е заплатена едва на 12.09.2022г.

На основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, доколкото друго не е посочено, престацията покрива:

1 021,94 лева - 103,89 лева (лихва) = 918,05 лева. Толкова е и самата главница. Разноските се определят от съда (т. 12 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС). Те, до момента на влизане в сила на решението по това производство, не са възникнало вземане, за да се приложи посоченото в ал. 2 от чл. 76. Отговорността за разноски може да се осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск (например: Р. № 67 от 03.04.2014г. по гр.д. № 2944/2013г. IV г.о. на ВКС; Р. № 414 от 27.07.2009г. по гр.д. № 1049/2008г. на V го. На ВКС;

Р. № 54 от 17.02.2016г. по гр.д. № 5091/2015г. на IV г.о. на ВКС).

Съобразно изложеното, не се дължи главница и мораторна лихва. Ищецът не претендира разноски и законна лихва (а те, както бе посочено, са процесулана последици от основателността на претенцията към момента на предявяването ѝ - Определение № 635 от 06.10.2009г. по ч.т.д. № 564/2009г., ІІ т.о. на ВКС). по разноските

На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „........., ЕИК ........, представлявано от ......., със седалище и адрес на управление гр. София, ..........., e-mail: ...., срещу В. Т. А., ЕГН **********, с. ............., чрез настройка си законен представител Р. В.ива П., ЕГН **********, и В. М. П., ЕГН **********, с. .........., иск с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, да се признае за установено по отношение на ответниците, че дължат при условията на разделност:

2

- сумата от 918,05 (деветстотин и осемнадесет лева и пет стотинки) лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.12.2018г. до 30.04.2019г.; и

- сумата от 103,89 (сто и три лева и осемдесет и девет стотинки) лева – мораторна лихва за периода от 15.02.2019г. до 10.05.2021г., поради ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - ......, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. ..........., e-mail: ........

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3