Определение № 2018 от 22.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2018 гр. София, 22.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000503207 по описа за 2024 година

Определението е по чл. 248 от ГПК.

С молба от 21.01.2026г. адв. В. Л. иска да бъде изменено постановено по настоящото дело Решение №1518/17.12.2025г. в частта за разноските, като ответникът Столична община, която е ищец по предявения обратен иск, бъде осъдена да заплати на ответника по последния разноски за въззивната инстанция в размер на 4 650лв. – заплатен адвокатски хонорар. Обосновава искането си с непротиворечивата практика на ВКС, който приема, че в хипотези в които срещу третото лице помагач е предявен обратен иск от привляклата го страна, това трето лице в качеството си ответник по иска и на осн. чл. 78, ал.3 и ал.4 от ГПК има право на разноски с оглед изхода от делото.

Препис от молбата е връчен на Столична община, която излага съображения за неоснователност на искането. Счита, че в случая е приложима нормата на чл. 78, ал.10 от ГПК и на третото лице помагач „ДЛВ“ ЕООД не се дължат разноски за въззивното производство. Ето защо, моли молбата с пр.осн. чл. 248 от ГПК да бъде оставена без уважение.

Решаващият състав на САС констатира, че молбата е допустима и основателна, с оглед на следното :

Предмет на разглеждане в делото е обратен иск на Столична община срещу „ДЛВ“ ЕООД, предявен като евентуален, ако се уважат главните искове за имуществени и неимуществени вреди на ищцата М. Х.. Цената на обратния иск е размерът на присъденото обезщетение на ищцата по главните искове за вредите, настъпили за нея вследствие виновно неизпълнение на задълженията на ответника по обратния иск с оглед сключен договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД.

С постановеното от въззивния съд решение главните искове на М. С. Х. са отхвърлени, а Решение № 2730/09.05.2024г. по гр.д. №7259 по описа за 1

2022г. на СГС в частта, в която е отхвърлен обратният иск с правно основание чл. 54 от ЗЗД на Столична община срещу „ДЛВ“ ЕООД, за заплащане на сумата от 50 528 лв. - регресно вземане с оглед травматична увреда на М. С. Х. от 27.12.2018 г., е обезсилено. С оглед на тези обстоятелства, когато помагачът е и ответник по обратен иск, то той има право на разноските, направени за защитата срещу този иск съобразно чл. 78, ал.3 и ал.4 от ГПК - при отхвърляне на този иск и при прекратяване на производството по същия, на което следва да се приравни и неразглеждането му, поради несбъдване на процесуалното условие, под което е предявен - уважаването на първоначалния иск. Отговорността за направените от него разноски е на ищеца по обратния иск, а не на ищеца по първоначалния иск, тъй като последният не е страна по процесуалното правоотношение, породено от предявения обратен иск. В горния смисъл са постановени Определение № 724 от 15.12.2015г. на ВКС по т.д.№1280/2014г., II т. о., ТК, докладчик съдията М. С. и Определение № 164 от 21.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1295/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията И. П..

Видно е от представения Списък с разноски по чл. 80 от ГПК и приложените с него договор за правна защита и съдействие от 23.01.2025г. и преводно нареждане за кредитен превод от същата дата, че договореното между „ДЛВ“ ЕООД и адв. Л. възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело за въззивната инстанция е заплатено и е в размер на 4 650лв. (2377, 51 евро).

Така заплатеното възнаграждение е оспорено своевременно, като прекомерно, от процесуалния представител на Столична община и настоящият състав намира оспорването за основателно, макар че е в размер на мининума по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвид цената на обратния иск и че е платено за не малка по обема адвокатска работа – депозиран отговор на въззивната жалба на ищцата, депозиран отговор на въззивната жалба на ответника и явяване в откритото с.з. на адв. Л.. Настоящият състав счита, че ищецът по обратния иск следва да възстанови на третото лице помагач възнаграждението, което то е платило на адвоката, съобразно размера на иска, за който е обезсилено първоинстанционното решение по обратния иск, а именно за сумата от 20 000лв. Ето защо, дължимите в случая разноски от Столична община на „ДЛВ“ ЕООД за заплатеното на адв. Л. възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело за въззивната инстанция, в минималния размер по чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредбата е 2 200лв.(1 124, 84 евро).

Настоящият състав счита, че следва да съобрази застъпеното в решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22г., което е задължително за съда (чл. 633 ГПК), при преценката си за размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които подлежат на възстановяване от насрещната страна. Както е изложено в решението, чието изменение в частта за разноските се иска, СЕС приема, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в НМРАВ, а следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и 2 дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.

Предвид изложеното, Софийският апелативен съд намира, че следва да измени Решение №1518/17.12.2025г. в частта за разноските, като осъди Столична община, в качеството й на ищец по предявения обратен иск, да заплати на „ДЛВ“ ЕООД, като ответника по същия разноски за въззивната инстанция в размер на 2 200лв.(1 124, 84 евро) – заплатен адвокатски хонорар.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение №1518/17.12.2025г. по в. гр.д. №3207/2024г. на САС в частта за разноските, както следва :

ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска” № 33 да заплати на „ДЛВ“ ЕООД, ЕИК 113553048, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 106, вх. Д, ет.2, ап. 3 разноски за въззивната инстанция в размер на 1 124, 84 евро( 2 200лв.) за заплатен адвокатски хонорар на адв. Л..

ОТХВЪРЛЯ молбата на адв. Л. за изменение на Решение

№1518/17.12.2025г. в частта за разноските за въззивната инстанция за сумата над 1 124, 84 евро( 2 200лв.) до 2377, 51 евро(4 650лв.) – заплатен адвокатски хонорар.

Определението може да се обжалва пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3