Решение № 119 от 16.04.2024, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Перник, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500251 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.

Образувано е по жалба от В. С. С., ЕГН ********** от *** против действие на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Перник по изпълнително дело № 434/2021 г. по описа на ДСИ при ПРС, обективирано в разпореждане от 29.02.2024 г., с което е определена начална цена за публичната продан на : самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в размер на 80% от пазарната стойност, а именно 12656 лв.; на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в размер на 80% от пазарната стойност, а именно 107429 лв. и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в размер на 80% от пазарната стойност, а именно 30368 лв.

В жалбата е посочено, че заключението на вещото лице, с което е определена пазарната стойност на недвижимите имоти не му е връчено, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ГПК, че съдебният изпълнител не е приложил разпоредбата на чл. 485, ал. 4 от ГПК, че изпълнението е насочено срещу негово несквестируемо имущество.

Искането към съда е да отмени обжалваното разпореждане.

Заявено е особено искане по чл. 438 от ГПК за спиране на действията по изпълнението.

1

Жалбата е връчена на насрещните страни – Д. А. Е. – Й. и Е. А. Е. - взискатели. В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е подаден писмен отговор, с който същата е оспорена като неоснователна по подробно изложени съображения.

Искането към съда е да остави жалбата без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е приложил мотиви към обжалваното изпълнително действие, в които подробно е изложил извършените от него действия по изпълнението и е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди приложените доказателства, намери следното:

Жалбата е подадена от длъжника в изпълнителното производство, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Посоченото от него изпълнително действие – определяне на начална цена за публична продан на недвижимите имоти не подлежи на самостоятелно обжалване по аргумент от чл. 435, ал. 2 от ГПК. Доколкото, обаче са наведени доводи, че недвижимите имоти, за които е определена начална цена за публична продан са несквестируеми, следва да се приеме, че се обжалва действие, с което изпълнението се насочва срещу имущество, което длъжникът счита за несквестируемо по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК./в този смисъл са разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/. Предвид изложеното настоящият състав намира жалбата за насочена срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие и съответно - за процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От приложеното изпълнително дело 434/2021 г. по описа на ДСИ при СИС при ПРС се установява, че то е образувано на 20.09.2021 г. по молба на Е. А. Е. и Д. А. Е. – Й. срещу В. С. С. по изпълнителен лист от 18.08.2005 г., издаден въз основа на Присъда № 11/09.11.2001 г. по НОХД № 288/2001 г. по описа на ПОС, с което длъжникът е осъден да заплати на всеки от взискателите сумата от по 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на наследодателя им А. Е.

П., ведно със законната лихва, считано от 25.12.2000 г. до окончателното плащане.

С решение № 122/27.09.2021 г. по гр. д. № 364/2020 г., потвърдено с Решение № 313/15.03.2023 г. по гр. д. № 2578/2022 г. по описа на Апелативен съд – София е уважен иска на взискателите, предявен срещу длъжника и Д.В. В. на основание чл. 135 от ЗЗД, като е обявен за недействителен по отношение на тях договорът за дарение, обективиран в НА № ***, том ***, рег. № ***, дело № 64/2015 г. по описа на нотариус Н.З., с район на действие ПРС на недвижими имоти с идентификатори: ***, *** и

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г.

С постановление от 26.06.2023 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху горните недвижими имоти, която е вписана в Службата по вписвания на 30.06.2023 г.

На 18.07.2023 г. длъжникът е уведомен за наложената възбрана. На 31.07.2023 г. на 2 същия е връчена покана за доброволно изпълнение.

С разпореждане от 13.10.2023 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на възбранените недвижими имоти, за който длъжникът е призован, с призовка връчена му лично на 15.11.2023 г. Със същото разпореждане е назначена съдебно-оценителна експертиза за определяне на пазарната стойност на недвижимите имоти.

Описът е извършен на 21.11.2023 г., като на него длъжникът е присъствал лично, за което е съставен протокол от същата дата.

На 30.11.2023 г. вещото лице А. Ц. е представило възложената му съдебнооценителна експертиза и същата е приета от съдебния изпълнител с разпореждане от 30.11.2023 г. С нея е определена цена на недвижимите имоти, както следва: за имот с идентификатор *** – 134286.00 лв., за имот с идентификатор *** – 15820.00 лв. и за имот с идентификатор *** – 37960.00 лв.

Копие от оценителната експертиза е връчена на длъжника лично на 20.12.2023 г., като му е разяснено правото да я оспори в едноседмичен срок от връчването. В указания срок експертизата не е оспорена.

Приложено е удостоверение за данъчна оценка на недвижимите имоти, от която е видно, че същата е 28922.30 лв. - за имот с идентификатор ***, 3696.50 лв. - за имот с идентификатор *** и 12080.10 лв. – за имот с идентификатор ***.

С разпореждане от 29.02.2024 г. съдът е определена начална цена за публична продан на недвижимите имоти в размер съответно за имот с идентификатор *** – 107429.00 лв., за имот с идентификатор *** – 12656.00 лв. и за имот с идентификатор *** – 30368.00 лв. Същото е връчено на длъжника на 14.03.2024 г.

С разпореждане от 28.03.2024 г. е насрочена публична продан на недвижимите имоти за времето от 17.04.2024 г. до 17.05.2024 г. Разпореждането е връчено на длъжника на 01.04.2024 г.

При така установените факти, от правна страна съдът намира следното:

Неоснователно е основното оплакване на жалбоподателя за несквестируемост на недвижимите имоти, срещу които е насочено изпълнението. Същият не е изложил обстоятелствата, на които основава несквестируемостта им, но с оглед вида и характера на същите, може да се направи извод, че се позовава на разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, която предвижда, че изпълнението не може да бъде насочено срещу жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее, нямат друго жилище.

Съгласно чл. 445, ал. 2, т. 1 от ГПК длъжниците по задължения за вреди от непозволено увреждане не могат да се ползват от нескветируемостта по чл. 444, т. 7 от ГПК.

В настоящия случая вземането, за принудителното събиране, на което, е образувано изпълнителното дело, представлява обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на непозволено увреждане. Затова длъжникът по него не може да се ползва от 3 несквестируемостта на единственото жилище. Освен това видно от материалите по делото, той се е разпоредил с недвижимите имоти, срещу които е насочено изпълнението, чрез безвъзмездна сделка, с което се е отказал от евентуалната им несквестируемост.

Неоснователни са и оплакванията за неспазване разпоредбите на чл. 485, ал. 2 и ал. 4 от ГПК. Видно от материалите по делото е, че оценителната експертиза е връчена лично на длъжника на 20.12.2023 г., като му е разяснено и правото да я оспори в едноседмичен срок.

С това е изпълнено изискването на чл. 485, ал. 2 от ГПК. В определения срок, изтекъл на 28.122023 г. същото не е оспорено, поради което съдебния изпълнител не е имал задължение да назначава повторна експертиза.

Спазена е и разпоредбата на чл. 485, ал. 4 от ГПК, тъй като определената пъвоначална цена за публична продан на недвижимите имоти е в размер не по-нисък от 80% от пазарната такава и не е по-нисък от данъчната оценка на същите/ чл. 485, ал. 5 от ГПК.

В случая се касае за изпълнителни действия свързани с провеждането на първа публична продан, породи което неоснователни са аргументите на жалбоподателя, че при определяне на цената не са спазени правилата за определяне на цената при нестанала първа продан.

Предвид изложеното, жалбата са явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед разглеждането на жалбата по същество и неоснователността на същата следва да се остави без уважение и искането за спиране на изпълнителните действия по изпълнителното производство.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от В. С. С., ЕГН ********** от *** против действие на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Перник по изпълнително дело № 434/2021 г. по описа на ДСИ при ПРС, с което изпълнението е насочено срещу недвижими имоти, които той счита за несквестируеми, обективирано в разпореждане от 29.02.2024 г., с което е определена начална цена за публичната продан на: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в размер на 80% от пазарната стойност, а именно 12656 лв.; на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в размер на 80% от пазарната стойност, а именно 107429 лв. и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в размер на 80% от пазарната стойност, а именно 30368 лв., като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. С. С., ЕГН ********** от *** за спиране на действията по изпълнението по изпълнително дело № 434/2021 г. по описа на ДСИ при ПРС.

4

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5