Решение № 129 от 05.06.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129

***, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20251400500192 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Д. Г. „***", БУЛСТАТ: *** със седалище и адрес на управление: ***, ул. „***" ***, представлявано от директора Г. К. Й., против постановление от 16.04.2025 г., издадено по ИД № 271/2025 г. по описа на ЧСИ Ц. Д. с pe г.

№ *** в КЧСИ, с което е отказа н о да бъдат намалени приетите по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.

Жалбоподателя твърди, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което претендираното възнаграждение в размер 650,00 лева се явява явно несъразмерно и несъответстващо на усилията за защита при упражняване на процесуалните права. Не били извършени никакви изпълнителни действия, поради което се дължало възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, в размер на 200,00 лв., съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не били необходими никакви процесуални усилия за проучване на имуществото на длъжника или други, тъй като става въпрос за детска градина, чийто бивш служител е взискателя. В срока за доброволно изпълнение длъжника платил всички суми по ПДИ, с изключение сумата за адвокатски хонорар по изпълнителното дело, която внесъл в размер на 200 лева. Претендира отмяна на обжалваното постановление от 16.04.2025 г. за 1 отказ за намаляване на размера на приетите по изпълнително дело № 271/2025 г. разноски за адвокатски хонорар и изменение на разноските по изпълнителното дело № 271/2025 г. по опис на ЧСИ Ц. Д., като бъдат намалени разноските по изпълнителното производство за адвокатски хонорар, от 650,00 лева на 200,00 лева. Претендира определяне на възнаграждение за процесуално представителство по делото на представителя на жалбоподателя.

В законния срок в писмени възражения от процесуалния представител на взискателя, се оспорва жалбата.

Съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, като е изложил мотиви за неоснователност на жалбата.

Врачанският окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата доказателствата съдържащи се в копието от изпълнителното дело, прие следното: и

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като същата отговаря на изисквания по чл. 436 ГПК подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие, в предвидения в закона срок.

По основателността на жалбата:

Изпълнително дело № 20259000400271 по описа на частен съдебен изпълнител Ц. Д., с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд - Враца, е образувано по молба от Ц. П. П., с ЕГН **********, от ***, ***, срещу Д. градина „***“, с БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: ***, ул. „***“ *** за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер 1 439,28 лв., представляваща неизплатен, увеличен размер с 15 % върху основната работна заплата, на трудовото възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 3 095,20 лв., представляваща преизчислено с 15 % върху основната работна заплата увеличение на заплатеното на ищцата след прекратяване на трудовия й договор обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното й изплащане. Молбата е депозирана от взискателя, действащ чрез адвокат Цв.

С., като в същата са претендирани сторените разноски по изпълнителното дело в размер на 650 лева. Представен е договор за правна защита и съдействие от 24.03.2025 г., в който е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 650 лева, за образуване и водене на изпълнителното дело, както и че то е платено в брой. В молбата за образуване на изпълнително дело е направено искане да бъде извършена справка в БНБ за банкови сметки на длъжника.

С разпореждане от 24.03.2025 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело № 20259000400271, като е приел за събиране разноски за адвокатско възнаграждение 650 лева.

2

Съобщението за това разпореждане, ведно с ПДИ е връчено на длъжника на 03.04.2023 година.

На 15.04.2025 г. по делото е постъпила молба от длъжника за намаляване на размера на определените разноски за адвокатско възнаграждение, ведно с вносна бележка за сумата 5633,11 лева, внесени от длъжника по сметка на ЧСИ.

С постановление от 16.04.2025 г., в частта му, предмет на обжалване в настоящото производство, съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението за намаляване разноските за адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Относно релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК досежно претендираното от взискателя адвокатско възнагражедение съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните - определение № 403/01.12.2008 г. по ч.гр.дело № 1762/2008 г. на ВКС V г.о.. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не обвързан от предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева.

В случая изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство до извършеното плащане от длъжника, в срока за доброволно изпълнение, освен първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания, поради което и необосновано се явява определянето на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер.

При съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно и определеното адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 650 лева като 3 прекомерно следва да бъде намалено до размер на сумата от 200,00 лева, тъй като процесуалният представител на взискателя е извършил до заплащане в срока за доброволно изпълнение на сумите предмет на принудително изпълнение едно-единствено процесуално действие - да подаде молба за образуване на изпълнително производство. По делото няма данни, чрез посочени от взискателя изпълнителни способи да се е стигнало до реализиране на вземането на кредитора. Поради изложеното взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

По тези съображения депозираната жалба е основателна. Дължимите от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до сумата от 200,00 лева.

Неоснователно е искането за определяне на възнаграждение за процесуално представителство по делото на представителя на жалбоподателя по настояшото производство, предвид липсата на нормативно предвидена възможност за това.

По изложените съображения, Врачанският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 16.04.2025 г. на ЧСИ Ц. Д., с рег. № *** на КЧСИ и район на действие Врачански окръжен съд по изп. д. № 20259000400271, в частта, с която е оставено без уважение възражението за намаляване разноските за адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените за събиране за сметка на длъжника Д. Г.

„***", разноски за взискателя Ц. П. П. за заплатено адвокатско възнаграждение по изп. д. № 20259000400271 по описа на ЧСИ Ц. Д., с рег. № 900 на КЧСИ и район на действие Врачански окръжен съд от 650,00 лева на 200,00 лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4