Протокол № 274 от 08.04.2026, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 274 гр. С., 08.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440101444 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът А. А., редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител адв. Б. М..

За ответника Р. ******** - С., редовно призован, се явява юриск. М. Х., редовно упълномощена.

Вещото лице С. Щ., редовно призована, налице.

Съдът докладва постъпило заключение по назначената ССчЕ, депозирано на 27.03.2026 г.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.

Адв. М. – Да се даде ход на делото.

Юриск. Х. – Да се даде ход на делото. Представям ново пълномощно с оглед промяната на ръководството на дирекцията.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. М. – От името на доверителя ми поддържам предявените искове.

Оспорвам писмения отговор.

Юриск. Х. – Оспорвам исковете по съображения изложени в отговора.

Поддържам писмения отговор.

На основание чл.146 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА се делото:

Обстоятелствата, от които произтичат

1 претендираните права и възражения:

С исковата молба ищецът твърди, че е служител в системата на МВР като същият понастоящем заема длъжността „************ като полага 24-часови смени, като държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВ, включително и нощен труд.

За периода 04.10.2022 г. - 30.09.2025 г. е положил нощен труд, който след преизчисляване води до незаплатени извънредни часове за всяко тримесечие, както следва:

IV трим. 2022 г. – 257,40 лв.;

I трим. 2023 г. – 250,54 лв.;

II трим. 2023 г. – 271,13 лв.;

III трим. 2023 г. – 250,54 лв.;

IV трим. 2023 г. – 219,65 лв.;

I трим. 2024 г. – 326,04 лв.;

II трим. 2024 г. – 302,02 лв.;

III трим. 2024 г. – 219,65 лв.;

IV трим. 2024 г. – 260,83 лв.;

I трим. 2025 г. – 260,83 лв.;

II трим. 2025 г. – 260,83 лв.;

III трим. 2025 г. – 260,83 лв.

Общият размер на дължимото възнаграждение възлиза на 3 140,29 лв.

Твърди, че към момента този труд не е преобразуван, начислен и заплатен, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Към момента този извънреден труд не е преобразуван, начислен и заплатен, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищецът твърди, че съгласно ЗМВР извънредният труд следва да се заплаща с увеличение от 50%. В част от приложимите наредби липсва уредба за преобразуване на нощния труд, което представлява празнота. При такава следва да се прилага субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която предвижда преобразуване с коефициент 1,143. След измененията в ЗМВР от 2020 г. този коефициент е заменен с 1, което води до по-неблагоприятно третиране на служителите в МВР спрямо други работници. Това противоречи на правото на ЕС и на принципа за равнопоставеност, както е прието и в практиката на СЕС.

При липса на валидна уредба следва да се приложи предходният режим или общите правила, като нощният труд се преизчислява с коефициент 1,143.

Преизчисленият труд над нормата представлява извънреден труд и подлежи на заплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че оспорват предявената искова молба като изцяло неоснователна.

Ответникът твърди, че настоящата претенция се основава на разбирането, че спрямо служебното правоотношение следва да намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което 2 становище е изцяло неправилно.

Твърди, че безспорно по делото е, че през процесния период ищецът е заемал длъжност като държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Съгласно изричната разпоредба на чл.142, ал.2 от същия закон, статутът на тези служители се урежда от ЗМВР, който има характер на специален закон и дерогира приложението на общите разпоредби на Кодекса на труда и подзаконовите актове към него. Именно поради това разпоредбите на КТ и НСОРЗ, включително тази на чл.9, ал.2, са неприложими към процесното правоотношение и не могат да служат като основание за формиране на претендираното вземане.

Сочи, че от събраните по делото данни е видно, че през процесния период ищецът е полагал труд при условията на сумирано изчисляване на работното време, на 12-часови дневни и нощни смени, съгласно утвърдени графици. При този режим отработеното време се отчита за определен отчетен период, като се извършва съпоставка между действително отработените часове и нормативно установената норма. Положителните и отрицателните разлики се компенсират, като извънреден труд е налице единствено при превишаване на нормата за съответния период. В тези случаи такъв труд е бил надлежно отчитан и заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Твърди, че съществено значение за спора има обстоятелството, че в специалната уредба на ЗМВР е предвидена еднаква нормална продължителност на дневния и нощния труд – 8 часа. Това законодателно решение изключва необходимостта от приравняване на нощния труд към дневен чрез използване на коефициент, какъвто е предвиден в трудовото законодателство. Напротив, в чл.187, ал.4 от ЗМВР изрично е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневния и нощния труд, което в случая е равно на единица.

Същото правило е възпроизведено и в приложимите за процесния период подзаконови нормативни актове: Наредба №8121з-1353/15.12.2020 г. и Наредба №8121з922/22.07.2022 г., които изрично предвиждат прилагане на коефициент 1.

Следователно, прилагането на коефициент 1,143, както претендира ищецът, е в пряко противоречие със специалната нормативна уредба и би довело до неправомерно увеличаване на отчетеното работно време и до изкуствено формиране на извънреден труд, без реално да е налице такъв.

Твърди още, че е неоснователно и твърдението за наличие на празнота в правото, която да налага аналогично приложение на разпоредби от други нормативни актове. Съгласно чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, аналогия се допуска само когато е налице непълнота в правната уредба и сходство на регулираните обществени отношения. В конкретния случай такава непълнота не съществува, тъй като ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове съдържат пълна и изчерпателна регламентация на работното време, нощния труд и начина на неговото отчитане и заплащане. Горните изводи се подкрепят и от задължителната съдебна практика. С Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. на Върховния касационен съд изрично е прието, че при отчитане и заплащане на нощния труд на служителите в МВР не намират приложение разпоредбите на Кодекса на труда и НСОРЗ, както и че не се допуска превръщане на нощния труд в дневен чрез използване на коефициенти, различни от предвидените в специалния закон. Това разрешение е задължително за съдилищата и следва да бъде съобразено при разглеждане на настоящия спор.

Сочи се практиката на Съда на Европейския съюз, според която държавите 3 членки могат да предвидят различна продължителност и режим на нощния труд за работещите в публичния сектор, включително полицаите, при условие че са налице компенсаторни механизми. В българското законодателство такива механизми безспорно са предвидени, като включват по-благоприятни условия за заплащане, подълъг платен годишен отпуск, по-високи обезщетения при прекратяване на правоотношението, допълнителни социални придобивки и по-благоприятен режим на пенсиониране. Поради това не може да се приеме, че е налице неравно третиране или нарушаване на принципа на равенство.

Ответникът твърди, че с оглед на изложеното следва да се приеме, че липсва правно основание за претендираното от ищеца допълнително възнаграждение, тъй като не е налице неизплатен извънреден труд, а приложението на коефициент 1,143 е недопустимо.

Твърди, че по отношение на предявения акцесорен иск за заплащане на лихва по чл.86 от Закона за задълженията и договорите следва да се отбележи, че неговата основателност е обусловена от основателността на главния иск. При положение че главната претенция е неоснователна, то и искът за лихви се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Правната квалификация: чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 7 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Ссъдът обявява за безспорно и ненуждащо се от доказване това, че ищецът е служител на РДГП-С. през процесния период, същият работи на сменен режим на работата с продължителност на работата 8 или 12 часа в зависимост от графика.

Разпределяне доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти: С оглед правилото на чл. 154 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже че е работил при ответника през исковия период, че е полагал извънреден и нощен труд в същия период като 286 часа от този труд не е преобразуван и заплатен по описания в исковата молба начин, както и следва да докаже размера на претендираното възнаграждение за извънреден труд, респ. забавата на ответника и размера на лихвата за забава. Следва да докаже, че в процесния период е изпълнявал длъжността на смени.

Ответникът следва да докаже, че е платил исковите суми, възраженията за неоснователност на исковете или настъпването на други правопогасяващи или правоизключващи факти, ако твърди наличието на такива.

Адв. М. – Нямам възражения по така предложения проект за доклад, моля да бъде обявен за окончателен.