Решение № 72 от 25.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Ловеч, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ИВАН И.

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20264300600234 по описа за 2026 година

С присъда № 6/31.03.2026 г. по НОХД № 442 по описа за 2025 г., РСТетевен е признал подсъдимия А. С. П., роден на **.**.**** година в ***, живущ в ***, български гражданин, с *** образование, ***, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 30.07.2025 година, пред дома си в *** е обидил на публично място Б. А. И. от ***, в негово присъствие, като го нарекъл с обидните думи „мошеник“ и „боклук“ и го напсувал с думите „ще ти еба майката“, с което унижил честта и достойнството му, като на същата дата и на същото място частният тъжител Б. А. И. е отвърнал веднага с обида на подсъдимия А. С. П., като го нарекъл „гладен циганин“ и го напсувал с думите „ще ти еба майката“, поради което и на основание чл.148 ал.3 във връзка с ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.2 от НК, като съдът е освободил и двамата от наказание.

Съдът е осъдил подсъдимия А. С. П., с ЕГН **********, от *** да заплати на Б. А. И. от *** сумата от 1000. 00 /хиляда/ евро за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането 30.07.2025 година до окончателното й изплащане, а по сметка на Районен съд 1 гр.Тетевен сумата от 50.00 /петдесет/ евро, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 6135. 50 евро неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

Съдът е постановил останалите разноски по делото да останат за сметка на страните, така както са направени.

Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от адв. Д., повереник на Б. А. И..

Излага, че обжалва присъдата в частта, с която приетият за съвместно разглеждане с наказателният процес граждански иск против А. С. П., от ***, с правно основание чл.45 от ЗЗД е отхвърлен до пълния размер на сумата от 6 135.50 евро, претендирани за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението 30.07.2025 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски и е признат само за сумата от 1 000 евро. Сочи, че обжалват присъдата и в частта, в която съдът приема за установено, че на същата дата и на същото място частният тъжител Б. А. И. е отвърнал веднага с обида на подсъдимия А. С. П., като го нарекъл „гладен циганин“ и го напсувал с думите „ще ти еба майката“, поради което и на основание чл. 148, ал. З във връзка с ал. 1, т. 1 във връзка с чл.146, ал. 2 от НК съдът е освободил и двамата от наказание.

Приема, че съдът е приел за разглеждане в едно наказателно производство на тъжби с взаимни обвинения в извършване на престъпления по чл. 148 от НК, каквато подсъдимият не е предявявал срещу частният тъжител.

Сочи, че от показанията на свидетелката Н. С. Д. и свидетелят И. Щ. М. Кмет съм на с. Г., категорично се доказа, че частният тъжител не е отвръщал на обидите и заканите на подсъдимия. Твърди, че той, а не подсъдимият е звънял на тел.112 за намеса на органите на реда. Показанията на И. Щ. М. за изречените обидните думи са:, „ще ти еба майката, какво се репчиш“ думите „боклук, мошеник, майка ти ще еба", заканата „ще ти счупи главата".

Защитата изразява становище, че Б. А. И. не го е псувал, категоричен е и в очната ставка с бабата на подсъдимия, за да се приеме, че е имало реторсия от страна на Б. А.. Думите на св. Д. са: „Кметът се опитваше да спре А. да не скача да се бие с Б., да не обижда. Б. не е отвръщал", „А. обиждаше Б. и го 2 заплашваше, геодезиста се уплаши човека и си тръгна. Б. не се е заканвал на А., не го е заплашвал и не му е посегал“. Застъпва тезата, че тази група свидетелски показания са категорични и непротиворечиви по между си.

Адв. Д. приема, че на другата крайност са показанията на роднините на подсъдимия - свидетелката А. Р. А., майка на подсъдимия, А. Р. А., Р. А. Р. и А.

А. М., *** годишна, баба на подсъдимия. Сочи, че последната е била е на 2030 метра от скандала между страните. Тя не могла да разпознае страните и свидетелите в съдебната зала, от един метър не чува въпросите на съда, които адвокатът на внука й препредава. Защитата приема, че показанията на тези свидетели са пристрастни, взаимно противоречиви и описват събития, които се поставят под един знаменател със случилото се на 30.07.2025г., което не е вярно. Защитата посочва, че цитираните от тях обидни думи, които уж били изречени от частният тъжител към подсъдимия, не са идентични. Адв. Д. излага, че свидетелските показания на горепосочените свидетели описват вероятни факти, които са предмет на прокурорската проверка, но не и случили на инкриминираната дата. Приема, че показанията са неточни, противоречиви, а някои очевидно лъжливи. Налага довод, че предвид противоречивите им показания, съдът изобщо не е следвало да кредитира нито едно от тях.

Застъпва тезата, че приетата от съдът фактическа обстановка не отговаря на действителното положение и обективната истина.

Адв. Д. излага по отношение на присъствието на А. Р. А. на инцидента, че свидетеля П. И. Р./геодезиста/, е заявил: „Не знам жената/свидетеля сочи майката на подсъдимия/ от залата дали е била там. Възрастната свидетелка не мога да кажа дали е била там“.

Защитата приема, че най-точната хронология и присъствие на свидетели се съдържа в показанията на И. Щ. М..

Адв. Д. не счита, че изричайки думи като „внимавай кой псуваш“ и „ще ходиш като гладен циганин“ Б. А. е обидил подсъдимия, за да се приеме, че осъществил състава на чл.148, ал.1, т.1 от НК, поради което приема, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.148, ал. З от НК.

По делото е постъпило становище на адв. С., защитник на А. П., в което приема, че следва да се потвърди присъдата.

Излага, че по делото е установено, че тъжителят продължава да изгражда оградата си в имот, който според подсъдимият и близките му, разпитани като 3 свидетели, не е негов. Твърди, че той е инициирал и е станал причина в на 30.07.2025 г. геодезиста П. Р. да не може да извърши замерването, за да се установи, къде се строи оградата му, като именно св. П. Р., св. П. В. П., полицейски служител, пристигнал на място по сигнал на тел. 112, коректно са разказали, че между Б. А. И. и подсъдимият А. С. П. е имало размяна на реплики, като и двамата са подписали предупредителни протоколи, но никой не е обжалвал този протокол, т.е. съгласил се е с полицейското разпореждане.

В съдебно заседание въззивникът, редовно приизован, не се явява и се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата по изложените в нея аргументи.

Въззиваемият се явява лично и с адв. С. и молят да се потвърди присъдата на първата инстанция.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба, становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

РС-Тетевен е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на страните и е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Налице е противоречие между присъда и мотиви, както и в самите мотиви по отношение на факта кой пръв от страните по делото е нанесъл обидните думи. Допуснато нарушение е съществено, тъй като е довело до нарушаване правото на защита на страните.

На стр. 81, абз. 1, съдът е приел като установена следната фактическа обстановка „Веднага между подсъдимия П. и тъжителя И. възникнал скандал, при който тъжителят казал на подсъдимия, че е „гладен циганин“ и го напсувал с думите „ще ти еба майката", а от своя страна подсъдимият веднага отвърнал на тъжителя като го нарекъл „мошеник" и „боклук" и го напсувал с думите „ще ти еба майката“. Следователно съдът е приел за установено от фактическа страна, че първо тъжителят е изрекъл обидните думи публично, след което подсъдимият веднага му е отвърнал с други обидни думи.

Налице е противоречие между установена фактическа обстановка и присъда, тъй като с присъдата съдът е признал подсъдимия А. С. П. за 4 виновен в това, че на 30.07.2025 година, пред дома си в *** е обидил на публично място Б. А. И. от ***, в негово присъствие, като го нарекъл с обидните думи „мошеник“ и „боклук“ и го напсувал с думите „ще ти еба майката“, с което унижил честта и достойнството му, като на същата дата и на същото място частният тъжител Б. А. И. е отвърнал веднага с обида на подсъдимия А. С. П., като го нарекъл „гладен циганин" и го напсувал с думите „ще ти еба майката". С присъдата съдът е приел, че първо подсъдимият е изрекъл на публично място обидните думи спрямо тъжителя, след което тъжителят е отвърнал с други обидни думи спрямо него.

При излагане на правните си изводи на стр. 81, 82 съдът е приел „че тъжителят казал на подсъдимия, че е „гладен циганин" и го напсувал с думите „ще ти еба майката", а от своя страна подсъдимият веднага отвърнал на тъжителя като го нарекъл „мошеник" и „боклук" и също го напсувал с думите „ще ти еба майката". Ето защо съдът прие, че подсъдимият умишлено на публично място е казал обидни думи по адрес на тъжителя, като го нарекъл „мошеник" и „боклук" и го напсувал с думите „ще ти еба майката", с което унижил честта и достойнството му, но от своя страна тъжителят веднага е отвърнал на подсъдимия със същите обидни думи, като го нарекъл „гладен циганин" и го напсувал с думите „ще ти еба майката" и то също умишлено и на публично място, поради което съдът прие, че следва да бъде приложен института на реторсията, като освободи и двамата от наказание“.

Налице е противоречие и в самите мотиви, както и между присъда и мотиви по отношение на факта кой пръв е нанесъл обидните думи.

За да намери приложение разпоредбата на чл. 148, ал. 3 във връзка с чл.

146, ал. 2 от НК следва да е установено, че обиденият е отвърнал веднага с обида /нанесена публично/. Съдът в мотивите от една страна е приел при установяване на фактическата обстановка по делото, че първо тъжителят е нанесъл публична обида на подсъдимия и последния веднага му е отвърнал с обидни думи, а на следващо място е формирал извод, че подсъдимият умишлено е нанесъл обидни думи публично на тъжителя, който веднага е отвърнал на подсъдимия с обидни думи, публично.

Тази инстанция приема, че е налице допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила от РС-Тетевен, което е довело до ограничаване правото на защита на страните и е основание за отмяна на 5 присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Мотивите на съда са противоречиви, което е пречка не само за страните, но и за настоящата инстанция да разбере каква е била действителната воля на съда да постанови обжалвания съдебен акт.

Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се отмени присъда № 6/31.03.2026 г. по НОХД № 442 по описа за 2025 г. на РС-Тетевен и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

След връщане на делото, съдът следва да се произнесе по всички направени разноски /при предходното разглеждане на делото, пред настоящата инстанция, както и при повторното разглеждане на делото/, съобразно изхода на делото и с оглед разпоредбите на чл. 189 и сл. от НПК.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 335, ал. 2 от НПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 6/31.03.2026 г. по НОХД № 442 по описа за 2025 г. на РС-Тетевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

Да се изпрати съобщение по чл. 340, ал. 2 НПК до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6