Решение № 407 от 06.08.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Русе, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20244520200393 по описа за 2024 година

Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С. Н. С. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 231085- 003079 от 20.10.2023 г. на Началник група в ОДМВР Русе, С- р Пътна полиция- Русе, с което за административни нарушения по чл.20 ал.1 от ЗДвП, чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.150 а ал.1 от ЗДвП и по чл.147 ал.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания, както следва- на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца, на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв.Жалбоподателят чрез защитника си моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на нарушенията.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят С. Н. С. притежава СУМПС № 286176592 от 26.10.2022 г., категории В и М, като на 08.09.2023 г. е придобил и категория ВЕ- управление на автомобил с ремарке.

На 23.09.2023 г., около 12.45 часа, жалбподателят, управлявайки атракционно влакче /композиция от влекач и два броя вагони/ се движел в гр.Русе, по ул.“Пристанищна“ в посока Витият мост. В района на понтона на фирма ДУНАВ ТУРС, управляваното от С.С.

ППС ударило със задна дясна част на втория вагон паркиран лек автомобил- „Фолксваген“ с рег. № ***.С. продължил движението на влакчето, а междувременно на мястото на инцидента бил изпратен екип на Сектор ПП ОДМВР Русе, в чиито състав бил вкл.св. Ж. Ж.

Полицейските служители намерили на местопроизшествието св.А. Х.- собственик на блъснатото МПС, за което било констатирано, че е с ударен преден десен калник, предна 1 дясна джанта и спукана предна дясна гума. Жалбоподателят С. С. не се намирал на местопроизшествието, като впоследствие се върнал, съпровождан от баща си Н. С..Св.Х. отказал попълването на двустранен протокол във връзка с настъпилото произшествие, тъй като смятал, че тази процедура ще го затрудни по повод на застрахователния договор „Каско“ на автомобила му, който бил нов. По обясненията на водачите и според установеното на място, св.Ж. съставил срещу жалб.С. С. АУАН № 1083324 от 23.09.2023 г., сочещ осъществени четири такива по ЗДвП- за това, че водачът не контролира ППС, с което причинява ПТП, не установява последиците от ПТП, управлява МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него ППС, което не е и представено за технически преглед.

Актът бил предявен, подписан без възражения от жалб.С. и лично връчен. Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложените административни наказания.

В производството пред въззивната инстанция жалбоподателят атакува постановлението с доводи за незаконосъобразност, като твърди, че притежава правоспособност да управлява съответното ППС, че не е напускал мястото на произшествието, а също така- че превозното средство не подлежи на проверка на техническото му състояние.

Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- декларация за съответствие на атракционен влак, сертификат за условия, размери и качество на материали, декларация за съответствие от 12.11.2017 г., двустранен констативен протокол за ПТП, фотоалбум, докладна записка, АУАН № 1083324 от 23.09.2023 г., протокол за ПТП, застрахователна полица, обяснения от А. Х. и С. С., справка за нарушител/водач, материали по прокурорски преписки по описа на РП- Русе, технически паспорт на влакова композиция, технически данни и нормативни документи от производител, копие от СУМПС, Заповед № РД- 01- 844 от 22.03.2023 г. на Община Русе, протокол за периодичен преглед на техническа изправност на ППС, заявление за разрешаване на общински маршрути на движение на атракционен влак, заключение по съдебно- техническа аудиоекспертиза, показанията на свидетелите Ж. Ж. и А. Х., които съдът кредитира изцяло, тъй като намира, че кореспондират с писмения доказателствен материал.

Анализът на доказателствата налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество- неоснователна.

Формално в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.От формална гледна точка актът за нарушение притежава всички реквизити и е постановен при спазване на процесуалните правила.Такъв извод е относим и към издаденото наказателно постановление.

Редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП.Съдът намира, че тази презумпция не е опровергана в настоящото производство от страна на жалбоподателя.

Извършването на всяко от нарушенията е правилно установено и доказано.

Според разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.Конкретно се установява, че жалб.С.ов не е изпълнил това свое задължение, като по този начин е причинил и настъпилото транспортно произшествие.Доводите в жалбата, поддържани и в съдебно заседание, че автомобилът на св.Х. бил неправилно паркиран, не са релевантни и не опровергават извода за извършеното нарушение по този текст от закона, тъй като действията на жалбоподателя и задълженията му в цитираната хипотеза на ЗДвП за непрекъснат контрол на управляваното ППС не са свързани или производни от действията на водача на паркирания автомобил във връзка със спазването на правилата за престой или паркиране на МПС.

2

Съдът намира за доказано и нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, според който текст водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Според събраните доказателства очевидно жалб.С. не е изпълнил това свое задължение, което се доказва и от показанията на св.Х., и от тези на св.Ж.- полицейски служител.Всеки от двамата лично и непосредствено е възприел поведението на С. след произшествието, като и двамата свидетели сочат, че не са намерили лицето на мястото на инцидента, когато са се явили.Всички събрани в производството доказателства сочат, че С. продължил движението на атракционното влакче и на последващ етап се върнал на мястото на произшествието.Твърденията, че това било сторено по обективни причини- за придвижване на пътниците, дори да се приеме за достоверно, не е оневиняващо обстоятелство от гледна точка на съставомерността на вмененото нарушение.Задължение на водача е да спре незабавно след настъпване на произшествието и при това да установи щетите, което жалб.С. не изпълнил и с това виновно нарушил нормата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Обосновани и законосъобразни са изводите на наказващия орган и относно наличието на нарушение по чл.150 а ал.1 от ЗДвП.Видно от приложените по делото доказателства, жалб.С.ов е притежавал към датата на настъпилото произшествие СУМПС, категории В, М и В+Е. Първите две категории дават право на водача да управлява МПС с маса до 3500 кг или до 8 места и ремарке до 750 кг, както и МПС с двигател до 50 куб.м и максимална скорост до 45 км/ч. Категория В+Е дава право на добилото я лице да управлява превозно средство с маса до 3500 кг или до 8 места и ремарке над 750 кг.Жалбоподателят възразява във връзка с вмененото му нарушение, като твърди, че е правоспособен на база на притежаваната категория В+Е. Съдът намира, че това възражение не е годно да опровергае тезата за извършено нарушение по чл.150 а ал.1 от ЗДвП.

Категоризирането на свидетелствата за управление на МПС е извършено нормативно за целите на управлението от водачите на автомобили, движещи се по пътищата, отворени за обществено ползване.

Съгласно § 6 т.12 от ДР на ЗДвП, „автомобил“ е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства. Към автомобилите се приравняват и тролейбусите. В зависимост от предназначението си автомобилите биват: а) леки- за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8; б) товарни- за превозване на товари и/или за теглене на ремарке; в) автобуси- за превозване на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на водача;

От посоченото се установява, че нормативно законодателят е отграничил автомобилите, които се ползват за превозване на пътници от автомобилите за превозване на товари и е класифицирал автомобилите за превозване на пътници според брой места. В смисъла на изложеното, съдът намира, че независимо от определянето на управляваното от жалб.С. пътно превозно средство като състав по смисъла на ЗДвП, то при преценка на правоспособността на водача не може да се пренебрегне изследването на обстоятелството, колко пътници могат да бъдат превозени с този автомобил, представляващ състав от ППС.

От представения от жалб.С. технически паспорт на управляваното атракционно влакче се установява, че същото ППС се състои от локомотив и два броя вагони, като в локомотива има 2 броя места, а във вагоните- 24 броя места. При тези параметри на превозното средство, очевидно е, че същото не може да се управлява от водач, притежаващ категория В+Е, защото такова лице има право да управлява МПС с маса до 3500 кг или до 8 места и ремарке над 750 кг. Неправилно жалбоподателят се аргументира, изключвайки нормативно установения критерий брой места по отношение на автомобила и акцентирайки само на останалите характеристики на

„влекача“ и „ремаркетата“.Безспорно е обстоятелството, че пътното превозно средство има за предназначение превоз на пътници и поради това не може да не се съобразява броя места, предвидени за пътници при оценка на всички фактическите обстоятелства, включително и при преценка на правоспособността на 3 водача.

При тези обстоятелства правилно е заключено от проверяващите, че жалбоподателят С. не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Според събраните в делото писмени доказателства, правилно и обосновано жалб.С. е санкциониран и за нарушение по чл.147 от ЗДвП. Съгласно този текст, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.

Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. Жалбоподателят не е изпълнил това задължение, както се установило от св.Ж. при проверката на документите на превозното средство след настъпилото произшествие.

Приложеният по делото протокол за периодичен преглед за техническа изправност не е годно доказателство, което да опровергае този извод на проверяващите.С представеният протокол не може да се докаже, че ППС е преминало технически преглед, тъй като същият протокол не е оформен надлежно според указаното в Наредба Н- 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. По отношение на протокола се установява, че спрямо конкретното ППС липсва стикер с номера на знака за периодичен преглед, липсва издадено удостоверение за техническа изправност и издаден- съответно надлежно поставен знак за периодичен преглед.

Разпечатката съдържа 35 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3aed542-002a-47f4-8634-7e8beb17d9e5