Решение № 3660 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3660 гр. С., 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110141851 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И., срещу С. Ц. К. - П., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. Ц. К. - П. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 3817,31 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.10.2023 г. до изплащане на вземането; 635,15 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.10.2023 г.; 46,08 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2022 г., ведно със законна лихва от 23.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и 10,80 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 10.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.10.2023г. по ч.гр.д. № 58058/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.-4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 3, ап. 21, която потребителят не заплатил в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. С., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени съображения. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице – помагач „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО” ЕООД на страната на ищеца не е взело 1 становище по съществото на спора.

Третите лица – помагачи С. Д. К. и С. Х. К. на страната на ответника са изразили становище за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 45, том ****, дело № *** от ДАТА г., се установява, че на посочената дата МИ. С.П. дарила на внучката си С. Ц. К. собствеността върху процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.-4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 3, ап. 21, като дарителката МИ. С.П. запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота. Същевременно, от представените по делото писмени доказателства се установява, че дарителката МИ. С.П., която си запазила правото на ползване върху процесния недвижим имот, е починала на 26.01.2022 г. След като МИ. С.П. е била титуляр на вещното право на ползване върху процесния имот до 26.01.2022г., то настоящият съдебен състав приема, че на основание чл.

153, ал. 1 ЗЕ и съобразно нормата на чл. 57, ал. 1 ЗС между нея и ищеца е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, което е съществувало до 26.01.2022 г. Вещното право на ползване дава изключително право на титуляра да владее и ползва имота, като Ю.дически лишава от същите правомощия собственика, който остава притежател само на т. нар. гола собственост, поради което не е Ю.дически оправдано в тази хипотеза той да бъде потребител на топлинна енергия. Отделно от гореизложеното, от представената от ищеца молба-декларация от 13.02.1996 г. (л.17-18 от делото), се установява, че на посочената дата МИ. С.П. отправила искане до ищеца за открИ.не на партида на нейно име за процесния имот, като е декларирала, че ще го използва за жилищни нужди, както и че домакинството й се състои от 1 член. Това изявление представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. След като ищецът, като доставчик на топлинна енергия за битови нужди, е приел отправеното към него през 1996 г. предложение на МИ. С.П., входирал го е, продължил е да доставя топлинна енергия до процесния апартамент и да издава фактури на посочения в заявлението абонатен номер на името на МИ. С.П., то следва да се приеме, че е бил сключен 2 с МИ. С.П. облигационен договор при Общи условия за ползване на топлинна енергия за жилището. Това договорно правоотношение е продължило да съществува до 26.01.2022 г., поради липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била прекъсната по-рано (в този смисъл е константната практика на СГС - Решение № 386 от 17.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 5717/2017 г., Решение № 3172 от 18.05.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 13819/2017 г., Решение № 52 от 11.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9833/2020 г., Решение № 261855 от 18.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2966/2020 г., Решение № 3736 от 10.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 5072/2022 г., Решение № 1185 от 29.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5841/2023 г.).

При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че за по – голямата част от исковия период, а именно от 01.05.2020 г. до 26.01.2022 г. ответницата С. Ц.

К. нe е била потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца, поради което не следва да отговаря за претендираните от „Топлофикация С.“ ЕАД суми за топлинна енергия за този период.

Неоснователни са доводите на ответницата С. Ц. К., че и за останалата част от периода, а именно от 27.01.2022 г. до 30.04.2022 г. не следва да отговаря за доставената топлинна енергия, тъй като не била ползвала процесния имот през този период. С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 11.12.2024г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 20.02.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през исковия период ответникът е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.-4“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 3, ап. 21. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано. За периода от 27.01.2022 г. до 30.04.2022 г. е ирелевантно обстоятелството дали ответницата фактически е ползвала имота или не, тъй като законът свързва качеството на потребител, респективно клиент с правото на собственост или с ограниченото вещно право на ползване (в този смисъл Решение № 3714 от 05.05.2016 г. по в.гр.д. № 1093/2016 г. по описа на СГС). Ето защо, за периода от 27.01.2022 г. до 30.04.2022 г. ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения имот има качеството на потребител на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, следователно е легитимирана да отговаря по предявените искове.

Ответницата отговаря спрямо доставчика по договора като потребител на топлинна енергия в качеството й собственик, а отношенията между нея и посочените трети лица-помагачи относно ползването на вещта и разходите за нея, следва да се уредят между тях по правилата на неоснователното обогатяване (в този смисъл Решение № 263383 от 25.05.2021 г. по в.гр.д.

№ 9052/2019 г. по описа на СГС и др.). При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че за периода от 27.01.2022 г. до 30.04.2022 г. ответницата С.

Ц. К. - П. e била потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца. В този смисъл за този период е доказано основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че за периода от 27.01.2022 г. до 30.04.2022 г. между ищеца и ответницата С. Ц. К. - П. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

3

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлението по чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.