Акт от 13.12.2022, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. София, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Ирина Р. Славчева

Членове:Ивайло П. Георгиев

Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Въззивно гражданско дело № 20221800500592 по описа за 2022 година

С Решение № 69 от 17.05.2022 г., постановено по гр.д. № 20211840101145 по описа на РС Ихтиман, Гражданска колегия, трети състав съдът признава за установено по отношение на ответника Д. Г. ДГ „З.", че сключеният с В. Л. Д., ЕГН ********** Трудов договор № 1/30.10.2020 г. е за неопределено време, ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на В. Л. Д., извършено със Заповед № 2/11.10.2021 г., считано от 01.11.2021 г., на основание чл. 325, т.З КТ - поради изтичане на уговоерения срок, като го отменя по предявения иск с правно основание чл.

344, ап. 1, т. 1 КТ, ВЪЗСТАНОВЯВА по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ В. Л. Д. на длъжността „счетоводител", заемана преди уволнението и ОСЪЖДА ДГ „З." да заплати на В. Л. Д. сумата от 7859,34 лв., представляваща обезщетение за оставане на същата без работа поради незаконното уволнение за периода от 01. 01. 2021 г. до 01.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата 7859,34 лв., считано от датата на предявяване на иска – 09. 11. 2021 година до окончателното й изплащане. Със същото решение РС Ихтиман трети състав осъжда ДГ „З." да заплати на ищцата В. Л. Д. сумата от 800 лева, разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а в полза на РС Ихтиман е присъдена и сумата от 554,37 лева за разноски по делото за възнаграждение за вещо лице и държавна такса.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Д. Г. ДГ „З." с която се обжалва цитираното решение на Ихтиманския районен съд и се иска отмяната му с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че трудовият договор е за неопределено време. Твърди се че трудовия договор е срочен с договорен срок, посочен изрично в трудовия договор и че същият срочен трудов договор попада в хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ, където законодателят изрично е предвидил възможността срочен договор да се сключи за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Твърди се във въззивната жалба, че в случая не са налице законово предвидените предпоставки, при налиието на които да може да се приеме, че трудовият договор е сключен за неопределен срок. Ищцата е сключила трудов договор със срок до предвидения - 01.11.2021 г., с посоченото индивидуално трудово възнаграждение. Във въззивната жалба се изтъква, че в случая са налице предвидените предпоставки по чл. 68, ал. 4 КТ вр. § 1, т. 8 ДР на КТ съставляващи допустимо "изключение" от 1 общата забрана по чл. 68, ал. 3 КТ за сключване на срочни трудови договори за определен срок.

Във въззивната жалба се оспорва извода на съда за основателност на иска по съображения, че този извод не кореспондира със събраните по делото доказателства. Сочи се във въззивната жалба че процесният трудов договор номер 1/30.10.2020 г. като срочен такъв е сключен на основание чл. 68, ал, 1, т. 1 от КТ между работодателя ДГ "З." и В. Л. Д. по изрично и взаимно съгласие на страните и че подписвайки трудовия договор, ищцата е изразила съгласие да полага труд съобразно уговореното в него, вкл. и с оглед срока на действие на договора. Ангажимент за работа за неопределен срок не бил поеман от страна на работодателя ответник, съответно не е уговорен в трудовия договор. Във въззивната жалба се твърди, че като обусловени от иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 68, ал. 5 от КТ, не следва да бъдат уважени и останалите искови претенции като напълно неоснователни. За иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ във въззивната жалба се изтъква становище за неоснователност по съображения че е налице срочен трудов договор и уволнението е законосъобразно съгласно чл. 325, т.З КТ - с изтичане на уговорения срок. За този иск се сочи във въззивната жалба, че не може да се приеме, че срочният трудов договор се е трансформирал в безрочен, тъй като са налице предпоставките на чл. 68, ал. 4 КТ и работодателят е упражнил законосъобразно правото си да прекрати трудовия договор с едностранно волеизявление при изтичане на уговорения прекратителен срок.

За иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ се сочи, че при законосъобразно уволнение, каквото въззивникът твърди, че е осъществено в процесния случай, уволненият служител не може да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, поради което и този иск не може да се приеме за основателен.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1. т. 3 КТ, във вр. с чл. 225,ал. / КТ се изтъква във въззивната жалба, че по изложените в нея съображения не са налице посочените от първоинстанционния съд предпоставки, при наличието на които искът следва да се уважи, а именно не били налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно прекратяване на трудовото правоотношение, вреди за незаконно уволнения под формата на пропуснати ползи и причино-следствена връзка между незаконното уволнение и причинените вреди.

Във въззивната жалба се съдържа искане съдът да отмени изцяло първоинстанционното съдебно решение като неправилно и да постанови ново такова по съществото на спора, с което да отхвърлите изцяло предявените срещу ДГ „З.“ искове. Претендира разноски по делото за всяка от двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба в която ищцата чрез пълномощника си адвокат К. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съдът да потвърди решението на РС Ихтиман като правилно и законосъобразно. Претендира и разноски по делото за въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от адвокат Т., който поддържа жалбата и моли съда да отмени първоинстанционното решение, както и да отхвърли изцяло всеки от предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително платено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата В. Л. Д. не се явява.

Представлява се от адв. К., който оспорва жалбата и моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът като прецени изложеното във въззивната жалба и кога е подадена я намира за допустима. Подадена е в законосустановения срок за въззивно обжалване и е срещу първоинстанционно решение на РС Ихтиман, подлежащо на такова обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая съдът намира, че обжалваното решение е валидно, постановено от надлежен съдебен състав на Ихтиманския районен съд, в писмена форма, която е законоустановената форма и е подписано от разгледалия делото съдия, който се е произнесъл в пределите на своята правораздавателна власт.

Обжалваното решение е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за упражняване на правото на иск, който е заведен в законоустановения двумесечен 2 преклузивен срок, липсвали са пречки за упражняване на правото на иск и първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените искове.

По съществото на правния спор въззивната инстанция е ограничена от съдържащите се в жалба доводи (арг. от чл. 269 от ГПК), и, във връзка с тях, намира следното:

Съдът намира, че събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка са описани коректно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо в настоящия съдебен акт да се възпроизвеждат в тяхната пълнота.

Установени от доказателствата са следните правно-релевантни факти:

Ищцата е сключила трудов договор с ответника ДГ „З.“ на 30. 10. 2020 година за длъжност и характер на работата „счетоводител“ в който е установен модалитет срок до 31. 10. 2021 година, без да е налице никое от основанията и предпоставките за сключване на срочен трудов договор, установени в чл. 68 ал. 4 и чл. 68 ал. 3 от КТ.

Като сключен в нарушение на ал. 3 и 4 на чл. 68 от КТ, трудовият договор № 1, сключен на 30. 10. 2020 година между ищцата и ответника ДГ „З.“, по силата на чл. 68 ал. 5 от КТ се счита за сключен за неопределено време.

Със Заповед № 2 от 11. 10. 2021 година, считано от 01. 11. 2021 година е прекратено трудовото правоотношение на ищцата В. Л. Д., за което работодателят й ответник по делото ДГ „З.“ е посочил като правно основание чл. 325 т. 3 от КТ, а като фактическо основание – изтичане на уговорения срок, считано от 01. 11. 2021 година.

След прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата за времето от 01. 11. 2021 година до 03. 05. 2022 година ищцата е останала без работа поради уволнението й от ответника.

Това се установява от трудовата й книжка, в която няма отбелязване да е започвала работа след уволнението й считано от 01. 11. 2021 година до края на шестмесечния срок след уволнението изтекъл на 03. 05. 2022 година.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза кредитирана и от настоящата съдебна инстанция 7859, 34 лева е брутното трудово възнаграждение на ищеца за релевантните шест месеца след уволнението, изчислено на база брутното трудово възнаграждение 1309, 89 лева за последния пълен месец преди уволнението.

Относно възприетата фактическа обстановка няма противоречия в доказателствения материал

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Доказан по своето основание е предявения иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 68 ал. 5 от ГПК.

Правният интерес от този иск произтича от факта, че ищецът счита трудовия си договор за сключен за неопределено време, на основание чл. 68 ал. 5 от ГПК, което се оспорва от ответника, който не само че счита договора за срочен, посочил го е в трудовия договор, но и е прекратил трудовото правоотношение на ищцата поради изтичане срока на договора. По тези съображения този иск е допустим и ищецът има правен интерес от това съдът да реши този спор със сила на присъдено нещо.

По същество предявеният установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 68 ал. 5 от ГПК е основателен и доказан по следните съображения:

При съобразяване на коя от изчерпателно уредените от закона хипотези за срочен трудов договор се позовава ответникът, съдът съобрази, че в отговора на исковата молба ответникът работодател твърди, че се касае за срочен трудов договор който попада в хипотезата на чл. 68. ал.

4 от КТ.

Не са налице предпоставките на чл. 68 ал. 3 и 4 от КТ нито от фактическа страна, нито фактическите основания за срочен трудов договор по ал. 4 на чл. 68 КТ са визирани в договора, както изисква посочената разпоредба.

В съдържанието на трудовия договор липсват допълнителни уговорки относно наличието на обстоятелства, предвидени в чл. 68 ал. 4 от КТ. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго.

3

Според чл. 68, ал. 3 от КТ срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Никое от тези условия за срочен трудов договор не се установява да е налице от фактическа страна, нито се твърди от ответника. В гражданския процес правилата на доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на факт, на който страната основава своите искания или възражения.