Присъда № 88 от 28.04.2025, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 88 от 28.04.2025 г.,постановена по НОХД № 1108/2025 г. ПРС, XXVI н.с.

Районна прокуратура П. е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия М.Е.К., ЕГН: ********** за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, а именно за това, че за периода от м. април 2021 г. до м. декември 2024 г. / включително/, в гр. П., след като бил осъден с Решение № 260031 от 11.02.2021 г. по гр.д. № 1253/2020 на Районен съд, гр. К. , влязло в законна сила на 11.02.2021 г. да издържа свой низходящ – дъщеря си Е.М.К., чрез нейната ******-С.С.А., ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, както следва:

За периода от м. април 2021 г. до м. декември 2024 г. / включително/ - 1 /една/ непълна месечна вноска в размер на 45 / четиридесет и пет/ лева за м. април 2021г. и 44 /четиридесет и четири/ пълни месечни вноски по 165 лева всяка, в общ размер от 7260 /седем хиляди двеста и шестдесет/ лева за периода от м. май 2021 г. до м. декември 2024 г. / вкл./, като общият размер на дължимата сума за издръжка на детето Е.М.К., възлиза на 7305 /седем хиляди триста и пет/ лева.

По време на разпоредителното заседание представителят на държавното обвинение намери, че в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на пострадалия или подсъдимия. На съдебни прения поддържаше внесения обвинителен акт, като предложи да бъде приложена разпоредбата на чл.

183, ал. 3 НК и подсъдимият К. да бъде признат за виновен, като не се накаже.

Законният представител на малолетната Е.К-С.А. редовно уведомена за насроченото разпоредително заседание се яви и поиска да бъде конституирана като частен обвинител, което беше уважено. На съдебни прения изрази солидарност с представителя на държавното обвинение.

Защитникът адв. Николов по време на разпоредителното заседание намери, че в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на неговия доверител. На съдебни прения поиска последният да бъде признат за виновен, но да не бъде наказан, доколкото е заплатил дължимата от него издръжка.

Подсъдимият М.К. редовно уведомен се яви на разпоредително заседание, като преди даване ход на съдебното следствие поиска да признае фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за същите. На съдебни прения поддържаше казаното от своя защитник, като по време на последната си дума поиска да не бъде наказван.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

1

Подсъдимият М.Е.К. с ЕГН:********** е роден на *****. в гр. П., живущ в гр. П., ул. „К." №****,***** български гражданин, разведен, с основно образование, безработен, неосъждан.

Подсъдимият М.Е.К. и свидетелката С.С.А. се запознали през 2014 г. Скоро след това започнали да живеят във фактическо съжителство в гр. П., ул. „П.Б.“ №6.

На 02.07.2019 г. се родило общото им дете – Е.М.К., като на 02.10.2019 г. подсъдимият и свидетелката С.А. сключили граждански брак в гр. П..

След известно време последната и М.К. решили да прекратят брака си, като това се случило с Решение № 260031/11.02.2021 г. по гр.д. № 1253/2020 на Районен съд, гр. К.. По силата на това решение, упражняването на родителските права спрямо малолетното им дете - Е.М.К., били предоставени на майката – свидетелката С.А., с адрес – гр. П., ул. „Р.Д. №60, а спрямо бащата - М.К., бил определен режим за лични отношения с дъщеря му.

Със същото решение, РС – К. осъдил подсъдимия да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете, чрез неговата майка и законна представителка – св. С.А., в размер на 165 (сто шестдесет и пет) лева, считано от 05.02.2021 г.

М.К. бил запознат с горепосоченото съдебно решение, с което бил осъден да плаща издръжка на низходящата си Е.М.К. чрез законния й представител – свидетелката С.А..

След постановяване на съдебното решение, подсъдимият осъществявал лични отношения с детето – Е. К.а, като се виждали няколко пъти в месеца.

Въпреки това, обаче, същият не заплащал дължимата и необходима месечна издръжка за низходящата си. Били налице трудови доходи и парични средства, и като знаел за постановения съдебен акт, подсъдимият взел решение да не заплаща издръжката дължима на детето му.

За инкриминирания период от м. април 2021 г. до м. декември 2024 г. / включително/, М.К. не заплатил дължимите на низходящата си Е.М.К., чрез нейната майка и законен представител, дължимите месечни вноски за присъдена издръжка както следва: 1/една/ непълна месечна вноска в размер на 45 лева за м. април 2021 г. и 44/четиридесет и четири/ пълни месечни вноски по 165 лева всяка в общ размер на 7260 лева за периода от м. май 2021 г. до м. декември 2024 г. / вкл./, всички възлизащи на обща стойност от 7305 / седем хиляди триста и пет/ лева.

Неизпълнението на това задължение от страна на подсъдимия към низходящата му, било съзнателно, тъй като същият знаел за влезлия в сила съдебен акт, с който било присъдено заплащането на месечна издръжка, разполагал със съответните парични средства и имущество, знаел адреса на детето и неговия законен представител – в гр. П., ул. „Р.Д. №60, където следвало да изпълни задължението си. Именно чрез бездействието си по непрестиране на присъденото парично задължение, обвиняЕ.ят не изпълнил задължението си да заплаща издръжка на детето си – Е.М.К., за посочения период.

В хода на разследването било установено, че след образуване на настоящото наказателно производство, М.К. е превел по банков път на свидетелката С.А. следните суми: на 23.10.2024 г. – сумата от 50 лева; на 03.12.2024 г. – сумата от 100 лева; на 11.12.2024 г. – сумата от 100 лева, всичко на обща стойност 250 лева, представляваща задължение за месечна издръжка на малолетната Е.М.К., като в кориците на делото, са приложени и съответните документи в подкрепа на това.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично 2 установена от обясненията на подсъдимия М.К., както и от показанията на свидетеля С.А. в съдебното производство, които се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал. Този свидетел депозира ясни и логични показания, които напълно се припокриват и се намират изцяло в синхрон с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина - справка съдимост, характеристична справка, копия от съдебни решения, копия от вносни бележки.

От представената справка за съдимост се установява, че подсъдимият К. е неосъждан и спрямо него не е била прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК.

От представената характеристична справка се установява, че подсъдимият К. е с добри характеристични данни.

От представените копие от съдебно решение се установява, че с Решение № 260031/11.02.2021 г. по гр.д. № 1253/2020 на Районен съд, гр. К. бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето си Е.М.К. в размер на 165 (сто шестдесет и пет) лева, считано от 05.02.2021 г., като след влизане в сила на решението малолетното дете е живеело в гр. П..

По време на провелото се на 28.04.2024 г. съдебно заседание майката на малолетната Е.К-С.А. заяви, че е получила изцяло сумата от 7 305 лева, което представлява дължимата издръжка.

Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от подсъдимия. В този смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства (свидетелски показания и обяснения на обвиняем), настоящият съдебен състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно съответствие и препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка по делото не се оспорва по същество, тъй като производството по делото протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК и доколкото доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви, не се налага самостоятелният им анализ.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме, че извършеното от подсъдимия М.Е.К., ЕГН: ********** съставлява престъпление по чл. 183, ал. 1 НК за това, че е периода от м. април 2021 г. до м. декември 2024 г. / включително/, в гр. П., след като бил осъден с Решение № 260031 от 11.02.2021 г. по гр.д. № 1253/2020 на Районен съд, гр. К. , влязло в законна сила на 11.02.2021 г. да издържа свой низходящ – дъщеря си Е.М.К., чрез нейната ******-С.С.А., ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, както следва:

За периода от м. април 2021 г. до м. декември 2024 г. / включително/ - 1 /една/ непълна месечна вноска в размер на 45 / четиридесет и пет/ лева за м. април 2021г. и 44 /четиридесет и четири/ пълни месечни вноски по 165 лева всяка, в общ размер от 7260 /седем хиляди двеста и шестдесет/ лева за периода от м. май 2021 г. до м. декември 2024 г. / вкл./, като общият размер на дължимата сума за издръжка на 3 детето Е.М.К., възлиза на 7305 /седем хиляди триста и пет/ лева.

Съгласно чл. 82, ал. 1 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението. За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.

От субективна страна престъплението е извършено умишлено, доколкото подсъдимият К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е допускала настъпването им.

Същият е бил наясно, че неизпълнявайки своите задължения по изплащане на издръжките, нарушава Решение № 260031 от 11.02.2021 г. по гр.д. № 1253/2020 на Районен съд, гр. К..

В конкретния случай по делото се установи, че подсъдимият К. е заплатил на своята дъщеря – Е. К.а дължимата издръжка за процесния период. От друга страна се установи, че от неплащането на тази издръжка не са настъпили вредни последици по отношение на малолетната Е. К.а.

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, като тази разпоредба не се прилага повторно. Съдът намери, че в случая са налице предпоставки за приложение на тази привилегирована хипотеза, доколкото в проведените пред настоящия съдебен състав съдебни заседания, защитникът представи доказателства, че дължимата от него издръжка в размер от 7 305 лева е била заплатена изцяло преди приключването на съдебното следствие, по делото не са налице доказателства, сочещи на настъпили други вредни последици, т.е. неизпълнението на задължението за издръжка не е поставило пострадалата в особено затруднено материално положение, като подсъдимият не се е ползвал до сега от привилегията на този законов институт. Изпълнена е целта на посочената разпоредба - да се стимулира деецът да заплати възможно по-скоро дължимата издръжка, поради което настоящата съдебна инстанция призна подсъдимият К. за виновен, но на основание чл. 183, ал. 3 НК постанови да не бъде наказван. В същото време не е налице и отрицателната предпоставка на закона, а именно наличието на други вредни последици, доколкото в разпита си свидетелят С.А. заяви, че неплащането на издръжка не е довело до такива.