Определение № 4063 от 15.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4063 гр. София, 15.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002104765 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Б., Е. Г. Б. и Н. Г. К., чрез процесуалния им представител адвокат С. М. от АК - С., срещу решение №214 от 21.06.2024г. по в.гр.д.

№81/2024г. на Пернишкия окръжен съд, с което са потвърдени решение № 135 от 08.09.2023 г. и допълващото го решение № 160 от 15.11.2023г., постановени по гр.д. № 193/2023 г. на Районен съд Брезник, с които са отхвърлени предявените по реда на чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК от Г. Г. Б., Е. Г. Б. и Н. Г. К. срещу :

- Е. П. Ц. искове за признаване за установено, че всяка от тях е собственик на по 1/6 идеална част от УПИ ***, ***, кв. ***по регулационния план на [населено място], общ. Б., обл. П., както и за отмяна на нотариален акт № 42, том I, рег. № 217, дело № 38/2009 г. и нотариален акт № 160, том I, рег. № 3444, дело № 153/2011 г. на нотариус А. Ц. по отношение на 3/6 идеални части от същия имот ;

- „Ирел Адвайзърс Хаус“ ЕООД, с ЕИК: 201699085, с адрес на управление: [населено място], [жк], [жилищен адрес] вх. „***“, ет. ***, ап. ***, за : приемане за установено по отношение на ответното дружество, че всяка от ищците е собственик на по 1/6 (една шеста) идеална част от следния недвижим имот: УПИ ***, ***, кв. ***по регулационния план на [населено място], [община], област П., одобрен със заповеди за утвърдена улична регулация и дворищна регулация № 4521/1958 г. и изменение на регулацията със заповед № 261/2011 г., с площ от 963 кв.м., при граници: [улица], УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***, ***, както и да бъде осъдено ответното дружество „Ирел Адвайзърс Хаус“ ЕООД да предаде 1 на всяка от ищците владението върху посочените идеални части от поземления имот ; осъждане на дружество да заплати за ползването на собствената на ищците по 1/6 ид. част от общия имот обезщетение в размер на по 692.23 лв. /шестстотин деветдесет и два лева и двадесет и три стотинки/ на всяка от тях за периода от 16.10.2021 г. – датата на получаване на нотариалната покана до 29.05.2022 г. – датата, предхождаща предявяването на иска, както и законната лихва върху посочените суми, от предявяването на иска до окончателното им изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК по следните въпроси :

1.С какви действия съсобственикът следва да демонстрира намерението да владее вещ като своя и да отблъсне владението на другия съсобственик, респ. под каква форма следва да се изяви промяната на намерението за своене ;

2.Налице ли е обективна невъзможност за един от съсобствениците да манифестира ясно/несъмнено/ пред останалите съсобственици или техните наследници намерението си за завладяване на техните идеални части, при положение, че невладеещите съсобственици и техните наследници са с адресни регистрации в страната, не са напускали нейните предели и местонахождението им, съвпада с това на владеещия съсобственик ;

3.Налице ли е обективна невъзможност за един от съсобствениците да манифестира ясно/несъмнено/ пред останалите съсобственици или техните наследници намерението си за завладяване на техните идеални части, при положение, че не са представени никакви доказателства за направени опити ;

4.Длъжен ли е първоинстанционният съд да разгледа и обсъди в решението си писмените бележки на ответника, направени след разпитите на свидетелите, във връзка издаването на констативен нотариален акт в това число представените доказателства към него ;

5.Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди в решението обстоятелствата, посочени от ответника, във връзка с доказателствената сила на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка ;

6.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства ;

7.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Навеждат се доводи,че изводите на въззивния съд са в отклонение на следната практика на ВКС : по първите три въпроса : решение №110/20.03.2012г. по гр.д.№870 /2011г. на ВКС, ІІ г.о. и посочената в него допълнителна практика по чл.290 от ГПК ; решение №270/20.05.2010г. по гр.д.№1162/2009г. на ВКС, ІІ г.о. ; решение №566/21.06.2010г. по гр.д.

2

№1053/2009г. на ВКС, І г.о. и посочената в него допълнителна практика по чл.290 от ГПК ; решение №596/30.06.2010г. по гр.д.№1534/2009г. на ВКС, І г.о. и посочената в него допълнителна практика по чл.290 от ГПК ; решение №740/26.10.2010г. по гр.д.№1935/2009г. на ВКС, І г.о. ; решение №549/30.12.2010г. по гр.д.№217/2009г. на ВКС, ІІ г.о. и посочената в него допълнителна практика по чл.290 от ГПК ; решение №144/02.12.2014г. по гр.д.№1650 /2014г. на ВКС, ІІ г.о. ; решение №262/29.11.2011г. по гр.д.№342/2011г. на ВКС, ІІ г.о., решение №284/10.05.2024г. по гр.д.№1734/2023г. на ВКС, І г.о. ; решение №171/14.03.2024г. по гр.д.№1734/2023г. на ВКС, ІІ г.о. ; по втората група въпроса : ППВС№1/53г., ППВС№7/1965, ППВС№1/1985г., ТР№1/2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК и множество решения на тричленни състави на ВКС, които са постановени по тези въпроси.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация „Ирел Адвайзърс Хаус“ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат Д. Х. от АК-П., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че с нотариален акт № 189, том III, дело № 949/1978г. на нотариус при Районен съд Перник, С. М. С., И. М. Д., М. М. Д., Д. М. Ц., К. П.

Ц. и Е. П. Ц. са били признати за собственици на два парцела, от които впоследствие е формиран процесният имот - УПИ ***, ***, кв. ***по регулационния план на [населено място], [община], област П., с площ от 963 кв.м.Приел е още, че доколкото квотите в съсобствеността им не са посочени в нотариалния акт, приложение намира презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС и същите се считат равни – по 1/6 идеална част за всеки.

Прието е за установено още, че С. М. С., И. М. Д. и М. М. Д. са починали през 90-те години на миналия век, като са оставили за наследници трите ищци, всяка от които е придобила по 1/6 идеална част от имота.Ищците обаче не са знаели, че след смъртта на посочените наследодатели са станали съсобственици на имота до 2020 г., когато по случайност попадат на обсъдения нотариален акт.Междувременно ищците не са имали контакти с ответницата от около 2000 г. насетне.Конкретни данни за това се съдържат в кредитираните от въззивния съд показания на свидетелката А. И. П., дъщеря на ищцата Г. Б., която разказва, че майка й за последно се е виждала с Е. Ц. около 2000г., когато последната е дошла на гости у тях. Н.

К., втората ищца, споделила на свидетелката, че е виждала Е. Ц. за последно около 19971998г., когато Ц. била на гости заедно с брат си.Последната ищца Е. Б., пенсионерка от 20 години, за последно видяла Ц., докато все още работела, случайно на пазара „Д. П.“ в [населено място].

Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че след смъртта на наследодателите на ищците, тоест най-късно от 01.01.2000 г. насетне фактическата власт върху имота се е 3 упражнявала от Е. П. Ц., която го е стопанисвала, снабдила се е с констативен нотариален акт за целия имот, учредила е на трето лице право на строеж, вследствие на което в имота е била построена сграда/къща за гости/, а впоследствие, на 16.05.2018г., го е продала на втория ответник – „Ирел Адвайзърс Хаус“ ЕООД.

Прието е по делото, че съсобственикът, упражняващ фактическа власт върху целия имот, се счита за владелец на собствената си идеална част и за държател на чуждите идеални части.Преодоляването на това положение може да бъде постигнато по два начина – чрез доброволно отстъпване на владението от другите съсобственици или чрез едностранни несъмнени действия на държащия чуждите идеални части съсобственик. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по ясен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.Завладяването частите на останалите и промяната трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно /ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/.Състоянието на обективна невъзможност за манифестиране на промяната в намерението за своене се отнася за случаи, при които съсобствениците или изобщо не се познават, или между тях не съществуват никакви отношения поради трайна отдалеченост във времето и разстоянието.В процесния случай е установено, че ответницата не е поддържала контакти с ищците от около 2000г. насетне.Двете страни не са били близки, не са комуникирали по никакъв начин помежду си, поради което взаимно не са знаели или не са били сигурни за местожителството си.Предвид това, за ответницата е била налице обективна невъзможност да манифестира ясно /несъмнено/ пред тях намерението си за завладяване на техните идеални части. Следователно, доколкото всички останали признаци на продължило повече от 10 години давностно владение са се реализирали в полза на ответницата Ц., същата е придобила по давност идеалните част на ищците и е била собственик на целия процесен имот към 16.05.2018г., когато го е продала на ответното дружество.

По изложените съображения, въззивният съд е приел, че исковете по чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК срещу ответницата и по чл. 108 ЗС срещу ответното дружество са неоснователни.За неоснователна е приета и претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС, която се явява обусловена от изхода по исковете за собственост.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по 4 първия поставен въпрос, тъй като не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и посочените в изложението решения на тричленни състави на ВКС, в които е прието, че по делото не е доказано съсобственикът, който претендира, че е придобил по давност идеалните части на останалите съсобственици да е извършил действия, с които е обективирал спрямо тях намерението да владее техните идеални части за себе си.