Определение № 11280 от 02.09.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11280 гр. Варна, 02.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110112225 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба с вх. № 62409/05.08.2026 г., уточнена с молба с вх. № 63733/10.08.2026 г., от ответника В. Д. З., чрез адв. Т. С., срещу постановеното по делото Решение № 3081/29.07.2026 г., в която е инкорпорирано искане за изменение на последното в частта за разноските по чл. 248 ГПК.

В подадената молба ответника е изложил, че доколкото съдът е отхвърлил частично исканията на ищцата за налагане на мерки за закрила, на ответника се следват разноски по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, а в условията на евентуалност да бъде намален размера на присъдените разноски от 500 евро на 250 евро. Също така моли съдът да намали размера на присъдените в полза на бюджета на съдебната власт разноски в общ размер на 281,21 евро, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН. Претендира разноски съразмерно с отхвърлената част от молбата, съразмерно представения по делото списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е подадена от легитимирано лице - ответник по делото, действащ чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по делото е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по молба на Д. И. Г., в качеството й на майка и законен представител на детето М. В. З., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение В. Д. З..

С постановеното по делото Решение № 3081/29.07.2026 г. съдът, съобразявайки фактическата и правна страна на производството, е направил извод, че по отношение на молителката следва да се вземат мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 6 и т. 8 от ЗЗДН, като е отхвърлил молбата в останалата й част за налагане на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН като неоснователна.

С оглед изхода от спора, съдът е приложил разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, като е осъдил ответника да заплати държавна такса, депозит за вещо лице по изслушаната първоначална СПЕ, както и сторените от ищцата разноски по делото. Разпоредбата се явява специална и има дерогиращо действие, като съгласно нея разноските се възлагат на ответника независимо дали са отхвърлени част от мерките, поискани от ищцата. От значение е само факта, че по същество търсената защита е била реализирана и по отношение на ответника е издадена заповед за защита със съответните мерки за закрила.

Производството по ЗЗДН не представлява исково производство, а е с характер на спорна съдебна администрация, като това разбиране е застъпено и в мотивите на 1

Тълкувателно решение № 2 от 25.11.2020 г. по тълк. д. № 2 по описа за 2019 г. на ОСГК, ВКС. Съгласно същото, заповедта не разрешава правен спор със СПН, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии. Именно поради тази причина правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде съответно приложено, като при издадена заповед разноските остават в тежест на ответника. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗДН не предвижда държавната такса и разноските по делото да се разпределят съразмерно между страните според съотношението между уважената и отхвърлената част от молбата. За разлика от общата уредба на чл. 78 ГПК, законодателят е регламентирал самостоятелно последиците относно разноските при уважаване на молбата за защита. Обстоятелството, че молбата е уважена само частично по отношение на отделни заявени мерки или искания, не променя извода относно отговорността за държавната такса и направените в производството разноски, вкл. за адвокатски хонорар, доколкото крайният резултат е издаване на заповед за защита. Съдът и служебно може да наложи мерки, с които не е бил сезиран, ако счете, че те са в интерес на пострадалото от домашното насилие лице, като в този случай не е налице свръхпетитум и нарушаване на принципа за диспозитивно начало, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК. Именно издаването на заповедта е законово установената предпоставка за възлагането им върху извършителя. Поради това не може общото правило за съразмерност да се приложи по отношение на специалната законова разпоредба на чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

В хода на производството процесуалния представител на ответника изрично е посочил, че не отправя възражение за прекомерност на претендираните от ищцовата страна разноски, поради което не може да се приложи и разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Искането за намаляване на разноските на ищцовата страна е релевирано за първи път с молбата по чл.

248 ГПК, поради което е преклудирано. При това положение не е налице основание за изменение на решението в частта относно присъденото в полза на молителката адвокатско възнаграждение.

С оглед гореизложените мотиви, искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, обективирана в подадената въззивна жалба с вх. № 62409/05.08.2026 г., уточнена с молба с вх. № 63733/10.08.2026 г., подадена от ответника В. Д. З., чрез адв. Т. С., с искане за изменение на Решение № 3081 от 29.07.2026 г. по гр. д. № 12225/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 9 състав, в частта за разноските, на основание §1а ЗЗДН във връзка с чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2