Решение № 54 от 28.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Велико Търново, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН Г.

Членове:

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА

СЛАВКА Д.А при участието на секретаря А.ка Ст. И.а в присъствието на прокурора К. Й. Л. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Наказателно дело за възобновяване № 20244000600350 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искане за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 193/2024 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с решение по което е потвърдена присъдата по НОХД № 9/2022 г. по описа на Великотърновския районен съд, подадено от осъденото лице А. Г. А.. Заявени са касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание въззивната инстанция не е упражнила адекватно и в пълен обем правомощието си да ревизира постановената от първоинстанционния съд присъда, като не е изследвала въпросите, поставени за разглеждане във въззивното производство. Изтъква се, че оставянето без отговор на съществени възражения от страна на защитата на осъденото лице, имащи решаващо значение за изхода на делото, представляват съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК - липса на мотиви, което значително е накърнило законните му права и интереси. Също така се сочи, че изводите на решаващия съдебен състав не са изградени на основата на обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата по делото, съобразно изискуемостта на процесуалните правила заложени в чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, а същите са ценени избирателно и едностранчиво и в този смисъл са кредитирани единствено доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, респективно са игнорирани възраженията на осъденото лице и защитата му, което е в негов ущърб. Изтъква се, че постановеният въззивен съдебен акт не отговаря на изискванията, посочени в чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК – относно неговото съдържание.

Излага се, че допуснатите съществени процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон, с потвърждаването на осъдителната присъда, при 1 недоказаност на повдигнатото обвинение по един несъмнен и категоричен начин. Сочената явна несправедливост на наложеното наказание се подкрепя с твърдения за неправилно отчитане и съобразяване в достатъчна степен на смекчаващите вината обстоятелства. Освен това се излага, че размера на наложеното наказание „Глоба“ не е съобразен с финансовото състояние и доходи на осъденото лице. В изложения смисъл се отправя искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на решението по ВНОХД № 193/2024 г. на ВТОС и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, за всеобхватно и законосъобразно обсъждане на всички доказателствени материали и излагане на мотиви, съобразени с разпоредбата на чл. 339 от НПК.

В условията на алтернативност се претендира отмяна на въззивното решение и постановената първоинстанционна присъда и оправдаване основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК; възобновяване на производството по делото, изменение на решението на Великотърновският окръжния съд и намаляване размера на наложеното наказание за престъплението по чл. 353в, ал. 1 от НК „Лишаване от свобода“ от 1 година и 9 месеца, намаляване размера и на наложената „Глоба“ от 8 000 лева, както и определеното общо наказание по чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура оспорва основателността на искането, като предлага същото да се остави без уважение.

Адвокат Д. Д., упълномощен защитник на осъденото лице А. Г. А., поддържа искането и излага съображения в негова подкрепа.

Осъденото лице А. А. не се явява и не взема становище.

Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за наличие на наведените в искането основания за възобновяване на делото в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, който не е проверен по касационен ред. Искането е направено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото е основателно, по следните съображения:

С Присъда № 3/30.01.2023 г., постановена по НОХД № 9/2022 г. по описа на Районен съд - Велико Търново А. Г. А. е признат за виновен за това, че в периода от 21.06.2017 г. до 27.12.2017 г., в гр. Велико Търново, като управител на „АГ Индустри" ЕООД, гр. В.

Търново, притежаващо Разрешение № 04-ДО-830-00/24.01.2017 г. на Директор РИОСВ Велико Търново за третиране на отпадъци, при условията на продължавано престъпление, управлявал опасни отпадъци – 373.920 тона отработена филтруваща глина, код 19. 11. 01*, не по установения от Закона за управление на отпадъците ред, като в нарушение на - чл. 8, ал. 1 от ЗУО ги приемал на различно място от определената площадка в с. Карайсен, общ.

Павликени, УПИ II, кв. 54 и не ги предал за последващо третиране на лица с документ за третирането им с писмен договор за отпадъци със съответния код; - чл. 8, ал. 2, т. 5 от ЗУО, като не е определил отговорно лице и не е организирал безопасното им управление - без съхранението им в обособени складови помещения и площадки с ограничен достъп, обозначение предназначението им с код и наименование на отпадъка, в добре затварящи се стационарни и превозими съдове; - чл. 44, ал. 1 - 6 от ЗУО - без да води необходимата отчетност и предоставя информация по периоди, количества от общо 373.920 тона отработена филтруваща глина, доставени с ИД № 20/03.11.2017 г. с товародател „Лубрика" ООД, гр. Русе и превозвач „Лумакс Транс" ЕООД гр. Русе, поради което и на основание чл.

353в, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години и „Глоба“ в размер на 8 000 лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ е отложено за срок от 4 години.

Със същата присъда А. е признат за виновен в това, че в периода от 21.06.2017 г. до 03.11.2017 г. в гр. В. Търново, като длъжностно лице, в кръга на службата си - управител на 2

„АГ Индустри" ЕООД, гр. В. Търново, притежаващо Разрешение № 04-ДО-830-00/24.01.2017 г. на Директор РИОСВ - Велико Търново за третиране на отпадъци, при условията на продължавано престъпление, с цел да бъдат използвани като доказателства за удостоверените обстоятелства, съставил официални документи - Раздел В -„Товарополучател" на Идентификационен документ /ИД/ - приложение 8 към чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1/04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, издадена от Министъра на околната среда и водите, в които удостоверил следните неверни обстоятелства: - че е приел за извършване само на междинни операции с отпадъка /съхранение/ на площадката по Разрешение № 04-ДО-830-00/24.01.2017 г. на Директор РИОСВ - Велико Търново опасен отпадък - код 19. 11. 01* - отработена филтруваща глина, когато не го е получил за съхранение на одобрената с разрешението площадка № 1, поради което и на основание чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, чл. 36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на това наказание е отложено за срок от 3 години.

На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК на А. А. е определено едно общо наказание от 2 години „Лишаване от свобода“ и към същото е присъединено и наказанието „Глоба“ в размер на 8 000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години е отложено за срок от 4 години.

С решение № 80/06.06.2024 г. по ВНОХД № 193/2024 г. на Великотърновския окръжен съд е изменена присъдата по НОХД № 9/2022 г. на Районен съд – Велико Търново, като е намалено наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за деянието по чл. 353в, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1от НК от 2 години на 1 година и 9 месеца и определеният на основание чл.

66, ал. 1 от НК изпитателен срок, за който е било отложено, е намален от 4 години на 3 години. Със същото решение въззивният съд е намалил и на основание чл. 23, ал. 1 от НК определеното общо най - тежко наказание „Лишаване от свобода“ от 2 години на 1 година и 9 месеца, като на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил и наказанието „Глоба“ в размер на 8 000 лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на определеното общо най тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години.

Присъдата е потвърдена в останалата й част.

Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка по жалба или протест и на основание чл. 412, ал. 2, т. 1 от НПК е влязло в сила от момента на постановяването му.

С искането са заявени всички касационни основания за възобновяване по чл. 422, ал.

1, т. 5 от НПК вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК - поради нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. В принципен план след като първоинстанционната присъда е ревизирана по въззивен ред, то актът на втората инстанция е този, който най - напред следва да бъде разгледан от настоящата инстанция с оглед оплакванията, отразени в искането за възобновяване. Същото е състоятелно дотолкова, доколкото в съгласие с нормата на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК Великотърновският окръжен съд е бил длъжен да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата на А. А., развити пред въззивния съд.

При констатирано наличие на някое от абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 – 4 от НПК, а също и при нарушение на материалния закон, което съществено е увредило правата и интересите на подсъдимия, то служебната намеса на касационната инстанция се явява допустима. В този смисъл - Решение № 228/2007 г. по н.д.

№ 363/2006 г. на ВКС, I н.о. и Определение № 302/2017 г. по н.д. № 1248/2016 г. на ВКС, I н.о. В случая, по делото се констатира такова нарушение, изразяващо се в липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от HПK, което следва да се обсъди преди въпросите свързани с правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното наказание, тъй като последните могат да бъдат решени, единствено ако делото е разгледано в 3 съответствие с процесуалните правила и не са допуснати съществени нарушения на същите, които да съставляват основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

В обстоятелствената част на решението следва да бъдат изложени всички съображения на въззивния съд относно основателността или неоснователността на изтъкнатите в жалбата доводи. Като втора инстанция, въззивният съд дължи произнасяне не само по правото, но и по фактите, включително и по доказателствата, въз основа на които е установил тези факти. В този смисъл в решението следва да се съдържа каква фактическа обстановка се приема за установена и въз основа на какви доказателства, а когато въззивният съд възприема правнорелевантните факти, такива каквито са посочени в присъдата, в решението си може да ги възпроизведе, като е задължен да посочи съображенията въз основа, на които се съгласява със съответните заключения на първата инстанция.

В случая въззивната инстанция не е упражнила пълноценно правомощието си да ревизира постановената от първоинстанционния съд присъда, срещу която са изложени множество и конкретни възражения, както по фактите, така и по доказателствата. На принципа на „copy paste“ безусловно е възприета установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Не са изследвани въпросите, поставени за разглеждане във въззивното производство, респективно не им е даден и съответен отговор и обосновка.