Решение № 12597 от 27.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12597 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110163536 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът ЗАД „А..” е предявил срещу ответника „Б..“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането за осъждането на ответника да заплати сумата от 376, 57 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ..., ведно с обичайните (ликвидационни) разноски по определянето му в размер на 15 лв. за причинени вреди на МПС марка „Х...“ с peг. № ... РК в резултат на ПТП настъпило на 10.02.2020 г., в гр. София, на ул. „П..“ №..., по вина на водач на МПС „П..“ с рег.№ ..., за който е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност" с ответното дружество, заедно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане исковата молба (28.10.2024 г.) до окончателното й изплащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 132, 85 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 28.10.2021 г. – 27.10.2024 г.

Ищецът твърди, че на 10.02.2020 г., около 08:30 ч., в гр. София, на ул. „П..“ №... при движение по пътното платно е било реализирано ПТП между л.а. „Х...“ с peг. № ... РК и л.а.

„П..“ с рег.№ ..., като вина за настъпването му имал водачът на л.а. „П..“ с рег.№ ..., чиято „Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответното дружество. По отношение на л.а. „Х...“ с peг. № ... РК към датата на произшествието имало валидно сключен договор за застраховка „Каско“, като ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 361, 57 лв. на 26.02.2020 г. и направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като претендира общата сума от 376, 57 лв. и обезщетение за забава от изтичане на срока за доброволно изпълнение, предоставен с покана за доброволно изпълнение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на л.а. „П..“ с рег.№ ..., тъй като водачът на л.а. „Х...“ с peг. № ... РК е нарушил разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП и именно това е причината за настъпване на произшествието. При условията на евентуалност твърди, че е било налице и съпричиняване, тъй като внезапно е била отворена задната лява врата на л.а. „Х...“. Оспорва иска и по размер, като поддържа, че претеднираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените вреди. Моли за отхвърлянето на иска и присъждането на сторените по делото разноски.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

По предявения иск за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да установи поставянето на ответника в забава чрез получаване на покана и размера на обезщетението.

При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил вземането на ищеца чрез плащане, както и възраженията си, че инцидентът е настъпил по вина на застрахования при ищеца водач.

С оглед становищата на страните за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: че л.а. „П..“ с рег.№ ... е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, валидна към 10.02.2020 г., както и че по отношение на л.а. „Х...“ с peг. № ... РК към 10.02.2020 г. е имало налице сключен договор за имуществено застраховане с ищеца.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по делото двустранен констативен протокол от 10.02.2020 г., съставен от участниците в процесното ПТП, приложените по делото заявление за изплащане на обезщетение, опис на щети по претенция, калкулация-ремонт, доклад по щета, преводно нареждане, както и от заключението на приетата и неоспорена автотехническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно, се установява, че на 10.02.2020 г., около 08.30 ч., л.а. „П..“ с рег. номер .. се е движел по ул.

„П..“ и пред №... водачът е реализирал ПТП с отворена задна лява врата на паркирания л.а.

„Х...“ с рег. номер ... Предвид настъпилите щети дясно огледало за л.а. „П..“ и задна лява врата за л.а. „Х...“, то това са частите, между които е настъпило съприкосновение между двата автомобила. Съгласно заключението на вещото лице уврежданията по л.а. „Х...“ се намират в причинно-следствена връзка с процесното произшествие.

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно ал. 1, т. 3, б. „б“, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от закона/.

На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.) е издадена Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен 2 протокол за ПТП /приложение № 3/. Такава е хипотезата и в разглеждания случай, в който органите на МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието. Следователно по арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен протокол няма характер на официален документ и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Съответствието на тези факти и обстоятелства с действителното фактическо положение може да бъде проверявано от застрахователя и подлежи на доказване на общо основание в процеса.

По делото бе разпитан свидетелят И. А. Г., водачът на л.а. „Х...“. Свидетелят си спомня процесното произшествие. Било сутрин и поставял дъщеря си на задната седалка. Докато закопчавал колана й, видял, че отдолу по улицата се изкачвал автомобил, на който предното стъкло не било изчистено от леда и скреж. Тъй като било месец февруари, било много студено. Свидетелят нямал време да затвори вратата и да се скрие, затова се прибрал плътно до колата. Преминаващият автомобил нанесъл щета на задна лява врата на неговия автомобил. Тази врата била отворена през цялото време от момента, в който свидетелят видял другия автомобил, до съприкосновението. Разстоянието до другия автомобил от момента, в който свидетелят го видял за първи път, било около 25 м. Водачът на другия автомобил спрял и двамата изготвили приложения по делото двустранен протокол. Според свидетеля водачът на другия автомобил не е имал препятствия по пътя, но предното му стъкло не било почистено от сняг и лед.

Въз основа на посочените по-горе приети писмени и гласни доказателства, се налага извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило единствено в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „П..“. Същият е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съгласно заключението на вещото лице (л. 86) широчината на пътното платно за активно движение е 3, 1 м, а широчината на л.а. „П..“ е 1, 759 м. При приемане, че размерът на врата в напълно отворено състояние е 1м и навлиза в активната лента за движение с целия си размер, то вещото лице е стигнало до извода, че процесните автомобили са имали възможност да се разминат при напълно отворена врата на л.а. „Х...“.

От заключението се установява още, че на мястото на произшествието паркирането е разрешено, тъй като то е в обхвата на „Зелена зона“ за паркиране. В заключението е посочено, че в случай че вратата на л.а. „Х...“ е била отворена през цялото време, което се установи и от свидетелските показания, причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а. „П..“, който не е оставил безопасна странична дистанция до отворената задна лява врата на л.а. „Х...“. Разпитаният свидетел също заяви, че е имало достатъчно разстояние между двата автомобила, за да се разминат без съприкосновение. Не се установи твърдяното от ответника съпричиняване от страна на водача на л.а. „Х...“.

Съгласно чл. 95, ал. 1 ЗДвП, на която се позовава ответникът, водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. В разглеждания случай се установи по категоричен начин, че е имало достатъчно разстояние за безпрепятствено разминаване между двата автомобила дори при изцяло отворена задна лява врата на л.а. „Х...“, поради което свидетелят Г. не е извършил нарушение на посочената законова разпоредба.Тъй като л.а. „П..“ е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, е възникнало и непогасено регресно вземане по смисъла на чл. 411 КЗ в полза на застрахователя по имуществената застраховка срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ на делинквента.

3

По отношение на размера на дължимото обезщетение от значение е стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им без прилагане на обезценка съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ. Съгласно заключението на изготвената и неоспорена САТЕ общият размер на причинените щети на процесния автомобил, определен по пазарни цени към датата на настъпване на ПТП, е 686, 88 лв., което е повече от претендирания и изплатен от ищеца размер, като с оглед диспозитивното начало искът следва да бъде уважен в предявения размер от 371, 57 лв. Към тази сума следва да бъдат прибавени и обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП в размер на 15 лв., като в тази връзка следва да се има предвид и че съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при деликт обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. обемът на отговорността обхваща действително причинените вреди, а обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние.