Решение № 3950 от 03.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3950 гр. Пловдив, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330117805 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.

С искова молба ищецът „АПС Бета България“ ЕООД е предявил срещу Р. С. П. обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата в размер на 1513,50 лева – главница по договор за потребителски кредит № ** г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД с Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания от ** г., сумата в размер на 541,20 лева – договорна лихва за периода 20.03.2016 г. – 20.08.2017 г., сумата в размер на 865,57 лева – обезщетение за забава за периода 20.03.2016 г. – 20.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 28.07.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 5458 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.07.2022 г. по ч. гр.д. № 11049/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, XVI гр. с-в.

1

Ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит № ** г., по силата на който на последния е предоставена в заем сумата в размер на 1513,50 лева, която следвало да бъде върната на 18 броя вноски по 114,15 лева в срок до ** г. В договора бил уговорен лихвен процент в размер на 41,24 % и ГПР в размер на 50 %. В чл. 2 от раздел X от договора било посочено, че при забава в плащанията на погасителните вноски, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Посочва се, че с Договор за прехвърляне на вземания от ** г., „Кредисимо“ ЕАД прехвърлило на ищеца вземанията към ответника.

Длъжника бил уведомен за извършената цесия. Крайният падеж по договора бил изтекъл. С оглед изложеното, за събиране на сумите по договора, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на която било образувано ч. гр. д. № 11049/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С оглед изложеното се излагат съображения за наличие на интерес от предявяване на искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника Р. П. – адв. И. Н., с която се излагат съображения за нередовност на исковата молба, доколкото не са представени писмени доказателства относими към ответника. По отношение на допустимостта на предявения иск, се възразява, че липсват доказателства за надлежно учредена представителна власт на ищцовото дружество да съобщи на длъжника за сключения договор за цесия, поради което същият не се явява процесуално легитимиран да предяви исковата претенция. Ако съдът приеме исковата молба за редовна, а предявените искове – за допустими, се възразява, че вземанията за главница и договорна лихва са погасени по давност, доколкото същата тече от падежа на всяка погасителна вноска. Посочва се, че към настоящия момент не са връчени писмени доказателства на особения представител, които да касаят ответника в производството.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

2

По ч. гр. д. е представен договор за потребителски кредит № ** г., сключен между „Кредисимо“ АД и ответника /л. 47 – 49/, по силата на който на последния е отпуснат финансов ресурс в размер на 1513,50 лева, който следвало да бъде издължен на 18 погасителни вноски от 114,15 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 % и ГПР в размер на 50 %. В чл.

4, ал.1 от договора било посочено, че ответникът се задължава да предостави обезпечение на кредита измежду следните възможности: 1. банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението и 2. поръчител по договор за поръчителство с одобрено от заемателя юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 на посочената уговорка било предвидено, че при неизпълнение на посоченото задължение, заявлението за предоставяне на потребителски кредит ще се счита, че не е одобрено от заемателя.

С оглед изпълнение на поетото задължение по чл. 4, ал. 1 от договора, ответникът сключил Договор за предоставяне на поръчителство от 12.02.2016 г. с „Ай Тръст“ ЕООД /л. 18 гръб – л. 20/, по силата на който последното дружество се задължавало да отговаря солидарно с ответника по заемателя, срещу което същият следвало да заплати възнаграждение. В чл. 4, ал.2 от договора за поръчителство било посочено, че в случай, че поръчителят изпълни задълженията си по договора, същият има право да поиска от ответника възстановяване на всички платени задължения, законна лихва върху платената сума от деня на плащане до възстановяване на сумата и разноските, които е направил.

От договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от ** г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД и „АПС Бета България“ ЕООД /л. 7 – 16 от ч. гр. д./, се установява, че ищецът е придибил вземания от останалите две дружество, обективирани в Приложение № 1 към договора. По делото не са представени доказателства, че цесията е съобщена на длъжника, но съдът намира, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /така Решение № 3

78/09.07.2014 година, постановено по гр.д. № 2352/2013 година по описа на ВКС, решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.,решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о./Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че цесията е съобщена на ответника с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна счита следното:

Вземанията, предмет на настоящото производство, са породени от договор за кредит от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл.

6 ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, а съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

4

В разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕП /ред. към ДВ, бр. 34 от 06.04.2001 г. / в редакцията му, действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит от разстояние, електронният документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ. В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата е възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние. По делото е представен договора за кредит № ** г., Приложение № 1 към Договора за потребителски кредит, който съдържа погасителен план, Стандартен европейски формуляр и Общите условия към него, свалени от системата на кредитодателя, който не носи подписа на потребителя. Тъй като договорът за кредит е сключен под формата на електронен документ, последният, ведно с Общите условия към него, е представен по делото на хартиен носител на основание чл. 184 ал. 1 ГПК. В договора за кредит са посочени личните данни на кредитополучателя - ответник. В клаузите на Общите условия е установено, че договорът за кредит се сключва по искане на кредитополучателя след депозиране на Заявление до „Кредисимо“ по образец, като последният се счита за сключен след въвеждането на команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения ймейл, проверил съм данните и приемам ОУ и Договора“ /т.11, вр. т.9 б. „а“ от Общите условия/.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕП).

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквото законът признава на подписания 5 писмен документ. Съдът намира, че така представеният договор представлява електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис .

Независимо че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на Върховния касационен съд, формирана с Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., IV г.о. и Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о. В посочената практика се приема, че "принципно представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му". В случая съдът намира за установено, че страните са сключили договор за кредит с посоченото съдържание, доколкото се установи, че ответната страна, през системата на кредитодателя на сайта, е подала заявка за сключване на договора и е генерирала сключване на договор чрез на команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения ймейл, проверил съм данните и приемам ОУ и Договора“. Това е така, доколкото бе установено, че заявката с посочване на параметрите на договора за кредит е направена от профила на потребителя Р.